Пак ще има Априлско въстание, но след 500 години
След майския дъжд ни споходиха и други добри новини. Първата е, че другарката Емилия Масларова не се е облажила от властта с 11 милиона, както се опитваха да ни внушат управляващи и прокурори. Масларова е чиста като изворна вода и адвокатите й ще докажат това. Отдъхна си световният пролетариат, а нашенският отправи ведър поглед към Бузлуджа. Отпаднат ли съмненията от бившия социален министър днес, утре ще може открито да гледа към нов мандат. Което, трябва да признаем, е доста добра новина за радетелите на социализма. Онзи ден някакъв човек в градинката зад парламента попита един друг, който хранеше гълъбите с геврек от 1 лев, с какви пари плаща Масларова на адвокатите си като е толкоз необлагодетелствана. „Колко си ограничен - отвърна погнусен хранещият гълъбите - тези адвокати са безкористни и са истински народозащитници, а не някакви си...” Изречението му остана да виси, а другият си тръгна сконфузен.
Другата добра новина е, че все още няма обвиняем за тройното убийство в Хисаря. През февруари пиян шофьор катастрофира и загинаха трима негови другари. Хубавото е, че разследващите продължават да уточняват кой точно е карал колата, макар в протокола от катастрофата да е написано ясно. Използвам „хубаво”, защото в такива случаи не трябва да се бърза. Освен това научаваме, че шофьорът убиец е намерил сили и воля у себе си и отново бил седнал зад волана. В затвора това нямаше как да се случи...
Друга радостна вест обиколи родината току пред празника на Кирил и Методий. Лучано, дето от шофьор и сладкар стана спортен министър, се включил в инициативния комитет по издигане кандидатурата на Алексей Петров-Трактора за президент. Събитието добива още по-вълнуващ нюанс от това, че същият Васил Иванов-Лучано издигна неотдавна за държавен глава Иван Славков-Батето но непоправими събития объркаха сметките му. Той обаче очевидно е запазил самообладание и трезв мозък, защото веднага припозна втория по заслуги да седне в стола на Първанов.
Някакъв човечец в градинката зад парламента попита онзи, който хранеше гълъбите с геврек: „Този Лучано не беше ли дето все пий, а Трактора, дето бий?” Хвърлящият трохи направо се погнуси от изречената несправедливост: „Ти чуваш ли се?! Васко не близва алкохол, а Алексейчо е бил в народната милиция!!!” Леле как се спаружи питащият, но не бива да го жалим. Да не е задавал тъпи въпроси.
Някои си мислят, че иронизирам, но грешат. Горните три истории само потвърждават за пореден път колко справедлива е българската правосъдна система. А това няма как да не е добра новина. В този ред на мисли се питам, ако все пак някога се докаже, че в България има похитители, убийци, сутеньори и рекетьори, това означава ли, че си плащат за услугата да са чисти и неопетнени с кървави пари? А получателите на пачките по хранителната верига на съдебната система с тия кървави пари ли купуват на децата си тетрадки и шоколад? С тях ли вдигат дворци като този, в който живее генерал Пенгезов, или разчитат на спестявания? Хубаво е да се знаят тези неща, защото когато посланик Уорлик пак реши да ни поучава, че у нас имало правосъдие за бедни и правосъдие за богати, да го затапим с отговора, че в България всичко е чисто и прозрачно.
А сега сериозно.
Обвиняемият има право да се защитава с всички средства дори и правото да излъже. Цитирам по памет мисъл на корифея на родното наказателно право акад. Стефан Павлов. (Каза ми я един следовател.) Как обаче да се защити пострадалият от престъпления? Той има ли право да преувеличи, да поукраси разказа си за това как е бил обран, измамен, изнасилен, пребит или убит? Има ли право да настоява за справедливост и възмездие? Или трябва да разчита единствено на държавното обвинение. Ами ако то е пробито тук-там? Ако някой се е изкушил да стане ортак с дявола? Екшъните, според някои психолози, се гледат най-много, защото на насилието се отговаря с насилие и лошите си получават заслуженото. В живота ни обикновено се случва обратното, затова копнеем за сюжети с хепиенд.
Мечтаем за някакъв нашенски Хълк, който да размаже муцуните поне на двама-трима от тези, които винаги се измъкват от правосъдието. Да срита задниците и на онези магистрати, които с действията си демотивират обществото и поругават публично ценностната му система. В герои като Хълк и Батман ни е надеждата, защото все не ни се случва почтена управляваща класа. Наясно съм, че с писание като това и с приказки на маса нещата няма да се променят. Страшното е, че иначе почтени и мъдри магистрати знаят какво става около тях, но си траят. Смятат, че е недопустимо те да вадят кирливите ризи на системата, както и да уличават колеги в корупция. „Няма доказателства”, вдигат рамене те. В едно село всички знаят коя е най-разпасаната жена, но няма ли доказателства, тя ще сее разврат необезпокоявана. Дори на калъп да я хване мъжът й, някой адвокат ще обясни, че е правила упражнения с космодиск.
В Драгалевци и Бояна има замъци, пред които френският Мон Сен Мишел е като войнишка палатка Нямало обаче кой да ги провери дали са законни, защото НАП и другите контролни органи нямали нужния капацитет и ресурс. Затова и никой не си спомня кой е Сергей Бранков например. Това е онзи митничар, заради когото преди една година депутатът от ГЕРБ Лъчезар Иванов подаде оставка от всички ръководни постове. Бранков бе показан в репортаж на Нова тв как наднича по потник от един такъв замък, пред който Мон Сен Мишел може само да се черви. Лъчо Мозъка, както някои наричат нашега депутата Иванов, се опитал да осуети излъчването на въпросните кадри. Вдигна се голям шум и хората на Красимир Стефанов от НАП геройски се заеха да разнищят истинатаоколо имотите на доблестния митничар Бранков.
И се занизаха месец след месец, но и до днес няма вест каква са я свършили данъчните. Красимир Стефанов обича да казва, че тези проверки са много обемни, трудни и бавни. Добре, ама ако една година не стига да се разбере Бранков чист ли е или да, колко години ще са нужни, за да се проверят някои олигарси, да речем. Прокуратурата на свой ред обяснява, че без предоставени сведения няма как да се задейства. Следователите - и те си траят, щото никой не ги е накарал да разследват. Полицията - и тя без разпореждане от обвинението няма как да се намеси. Строгият, но справедлив съд пък все чака и чака някой ден да му предоставят годни доказателства, което така и не се случва.
Затова и никога няма да узнаем какво точно стана с онзи момък от Белене, който си напазарува „Кремиковци” за 316 млн., сякаш си купуваше сладолед. Но и това са хубави новини, ако се погледне от някоя друга гледна точка. В смисъл, че все един ден на народа ще му писне и ще се сети за Априлското въстание. Което си е добра вест, откъдето и да я погледнеш. Дотогава обаче невинността ще се измерва по скалата „Масларова-Трактора-Темида”. Нещо като земетръсите по Медведев-Шпонхойер-Карник, но пò така...
Огнян Стефанов
