Д-р Румяна Тодоров, бивш директор на НЗОК, описа ситуацията в българското здравеопазване с думите: Сто молби на ден подават лекари, за да работят в чужбина.
Това се случи на кръгла маса на тема: „Гарантиран достъп до качествени здравни услуги за столичното население". Дебатът бе организиран от Групата общински съветници на БСП в Столичния общински съвет и парламентарната група на Коалиция за България.
По-рано днес от здравното министерство заявиха, че броят на лекарите, заминаващи за чужбина, не се увеличава.
Тодорова попита какво прави държавата, за да задържи кадрите си. „Ролята на държавата е в това да гарантира кадри, качество, равнопоставеност, да изисква и да прави ежедневен анализ на системата. Но резултатът от националната здравна карта е отрицателен, а реформата в болничната помощ е пясъчна кула, която няма основи", изтъкна тя.
Според Тодорова има няколко болници монополисти в София, а хората не искат да се лекуват в някои общински болници заради заниженото качество и избора на екип.
Кандидатът за кмет на София Георги Кадиев заяви, че проблемът на столичното здравеопазване е организация и пари. „Първото нещо, което трябва да направи следващият кмет, и което трябваше отдавна да бъде направено, е Регионалната здравна карта на София. Тя ще ни позволи да видим колко болни има в София, какъв е съставът на населението от медицинска гледна точка в различните райони на столицата, къде има нужда от допълнителни лечебни заведения и от повече легла.", отбеляза Кадиев. Той даде за пример няколкото университетски болници около ВМА. Според него няма смисъл от още едно здравно заведение там, но в София общо има 19 ДКЦ-та, а районите на столицата са 24, което означава, че може би има нужда от още ДКЦ-та в други райони на столицата.
Председателят на Съвета по здравеопазване на НС на БСП Емил Райнов изтъкна, че България вече е разделена на граждани в малките населени места, където няма училище, болница, поща и вероятно скоро няма да има и поп, и граждани от големите градове. Хората, които живеят в малките населени места, нямат достъп до здравна помощ и не са мотивирани да плащат здравни осигуровки. Той изтъкна, че не се задава въпросът къде отиват парите на касата, което в момента е най-пазената й тайна. „Всички болници твърдят, че парите им са с 30 % по-малко от миналата година, което означава, че някои получава повече, но кой?", запита д-р Райнов. Според него се готви промяна на закона, в който се предлага да отпадне контролът на цените на лекарствата, които не са по лекарско предписание. Ако този контрол падне, цените ще скочат в пъти, отбеляза още Райнов.
„Най-безболезненият подход за преструктуриране на болничната помощ е общинските болници да бъдат интегрирани с областните болници и за всяка област да се разглежда структурата на болничната помощ като цяло, а не за всяка болница отделно", каза бившият министър на здравеопазването Мими Виткова. Според нея голям проблем на здравната система е ниският процент от БВП за здравеопазване. Виткова припомни, че България заделя най-малко публични средства за здравеопазване в сравнение с другите страни в ЕС - 57 % от общите разходи за здравеопазване при 73 % за ЕС. „Ако желаем да постигнем европейски стандарти в здравеопазването, е задължително да се увеличат обществените разходи. Пълната демонополизация на НЗОК е решение за бъдещето. Най-приемлив за българските условия е вариантът за създаване на втори разширен пакет здравни услуги по задължителното осигуряване, финансово обезпечен с наличния финансов ресурс от 8 % осигурителна вноска", изтъкна Мими Виткова.
„Последните две години държавата просто е абдикирала от здравеопазването", каза депутатът от ПГКБ и бивш здравен министър Евгений Желев. Според думите му системата за контрол на НЗОК не работи, а държавата е избягала от отговорност. „Важна е възможността на една община да управлява собствеността си, а Столична община има много собственост върху лечебни заведения и има ресурс да реши и някои социални проблеми", припомни Желев. Той изтъкна, че въздухът в София е 10-12 пъти по-мръсен от Стара Загора, а софиянци дори не подозират каква е запрашеността на конкретни места в столицата.
