Истината е, че журналистите зададоха три въпроса на Петров, освен моите, а нататък мълчаха. Мълчаха и като препарирани, когато Алексей Петров си показа за миг истинското лице извън маската, изгонвайки ме. Никой от т.нар. гилдия не мръдна, стояха като припикани, което беше истински смешна картинка.
Не съм очаквала подкрепа, нито съм я искала, защото отдавна в журналистиката съм вълк-единак сред мишки
- Веси, как си обясняваш демонстративното поведение на Алексей Петров на последната пресконференция на Съюза на стопанската инициатива. Трактора те помоли да напуснеш залата, след като ти влезе няколко пъти в спор с него?!
- С вътрешна неувереност, комплексираност и очевидни проблеми с общуването – ако някой влезе от упор на Алексей Петров и наруши предварителната му представа и картинка, която той изгражда в главата си, прословутото му хладнокръвие рухва. Преди да влезе в политиката, Алексей Петров задължително трябва да посети психоаналитик, защото той има проблемите на онзи „виетнамски синдром”, който гледаме по американските филми – когато си живял и си бил обучен да стреляш, обсебен си от параноя и изведнъж ти се наложи да навлезеш в истинския живот, жестокият проблем е със самоличността ти и истеричното бягство от същността ти, което изгражда бронята да не умееш да общуваш извън наложените ти правила.
С нищо умишлено не предизвиках Алексей Петров на пресконференцията му във Варна, дори напротив – онези, които ме познават, знаят, че можех да бъда далеч по-остра. Петров ме изгони на финала на пресконференцията с думите: „Може ли да спрете и да ни освободите от присъствието си?”, тогава когато той лично покани варнененска предприемачка, която трябваше да демонстрира как властта мачка бизнеса.
Аз съм яростен критик на властта, но имам едно неоспоримо качество – вярна съм на справедливостта и когато пред себе си видях една жена, която преди година бях заснела с камера как цинично, арогантно и отвратително невъзпитано ме гонеше от хотел „Ален мак”, защото отидох да снимам как т.нар. и охранители, наети от нея я пазят, начело с едно лице от Варна – Румен Цигулката, сутеньор и арестуван преди време за притежание на дрога, нямаше как да не реагирам. Всъщност, употребената дума от мен „сутеньори”, отключи реакцията на Алексей Петров и той смени тона с леден тембър. Дали е имал представа Петров каква предприемачка са му пробутали във Варна, която каканижеше как откакто дошъл Бойко Борисов на власт станало милиционерска държава, не знам, но Петров изтърва нерви като я попитах помни ли как ме изгони от хотела, докато я охраняваха сутеньори.
Когато попитах Алексей Петров „Гоните ли ме?”, той очевидно усетил, че прави жесток гаф, отвърна – „Ами тук протестират...”, опитвайки се да създаде впечатление, че останалите журналисти не можели да задават въпроси. Истината е, че журналистите зададоха три въпроса на Петров, освен моите, а нататък мълчаха. Мълчаха и като препарирани, когато Алексей Петров си показа за миг истинското лице извън маската, изгонвайки ме. Никой от т.нар. гилдия не мръдна, стояха като припикани, което беше истински смешна картинка. Не съм очаквала подкрепа, нито съм я искала, защото отдавна в журналистиката съм вълк-единак сред мишки.
- Коя е въпросната „предприемачка”, пазена от сутеньори в хотела си, за който води частно-правен спор, която си разпознала? И кой има изгода най-много от потулването на подобен скандал?
- Тук изобщо не става дума за потулване на скандал. Ченгетата са вдигнали ръце от нескончаемите конфликти заради хотел „Ален мак”, защото въпросната предприемачка е наемател с двете си дъщери на хотела. С времето двете дъщери се скарват, предприемачката – майката застава на страната на едната си дъщеря и двете страни се съдят нескончаемо. Когато отидох да снимам по подаден сигнал, заварих там полицаите, които надлежно записаха имената на т.нар. „охранители” – криминални елементи и стояха за да предотвратят сбиване. Предприемачката бе наела тази „охрана”, а там най-интересно ми бе едно лице – Румен Цигулката, което ъндърграундът спрягаше като нов богопомазан в бизнеса с проституция. Къде я смачка милиционерската власт предприемачката в частния им спор – не е ясно, но най-жалкото бе, че тази същата жена, която имам на запис как се държи безобразно арогантно и цинично, гонейки ме и непозволявайки ми да си свърша работата, сега ми се представяше точно от Петров като пример за мачкане на бизнеса от управлението на Бойко Борисов.
Моята работа на журналист не е да съм стенограф на думите на Алексей Петров и на който да е било друг, а да казвам каква е истината. А че ме гонят заради нея, лошо няма – когато журналистът си върши истински работата той е ненавиждан.
Изобщо не ме интересува дали Алексей Петров е бил наясно с този казус. Фактът, че лично той посочи предприемачката като лице на бизнесмените във Варна, мачкани от властта, говори единствено за абсолютната му невчасовост, лъжливи послания и внушения, както и на липса на каквато и да е организация и читавост на т.нар. му „екипни структури”, с които той иначе се хвали. Покрай случаят „Ален мак” има и още много интереси, и имена, и рязкото подскачане на Петров, гонейки ме, показа, че или го уцелих там, където не му се искаше, или че не е наясно, но думичката „сутеньор” го изкара от равновесие.
- Въпросът ти кой стои зад спирането на разработката в ДАНС във връзка с корупцията на прокурори и ченгета около варненското мегадознание предизвика същински смут – защо?
- Със сигурност, идвайки във Варна, Алексей Петров трябваше да бъде подготвен, че ще му задам този въпрос. Той знае прекрасно истината и аз пуснах пълния запис на отговорите му в сайта afera.bg, за да се види как притеснено бяга от нея. Аз също знам отговора и никога не съм го крила. Но тъй като Алексей Петров е онзи, който непрекъснато се обяснява, че страхът не бил сред пороците му, крайно време е да покаже мъжеството си и да назове нещата, такива каквито се случиха. Аз не знам докъде стига храбростта на Петров, или е подобна на онези мъже, които без да ги питат непрекъснато обясняват колко големи ебльовци са и това само показва нефелността им в сексуално отношение, но той отново в типичен негов маниер се направи, че няма нищо общо с това и си изми ръцете. Алексей Петров излъга за пореден път, защото умира от шубе да назове името на главния прокурор Борис Велчев и други прокурори, защото сега от тях зависят „упражненията и мероприятията” по неговото дело „октопод”.
Когато на 4 септември 2008 година отидох при Алексей Петров, той ми доведе служител на ДАНС, с който ме свърза и с когото работихме по безобразията, вършени от ченгета, антимафиоти и прокурори по варненското „мега” дознание. Повече от седем месеца се работеше по „модела Варна”, наречен така от дансаджиите. На финала нищо не се случи, смачкаха разработката с оправданието, че нямало прокурор, който да застане зад реализацията на ДАНС.
- Алексей Петров все пак отрече да се е занимавал пряко със случая или пък да е разполагал с информация по темата...
- Алексей Петров беше съветник на шефа на ДАНС Петко Сертов. За пред публиката и обществото той непрекъснато твърдеше, че е само съветник и че едва ли не благо прави само контакти с обществени фигури и организации. Истината обаче я знаят не само в ДАНС. Петров ръководеше в сянка ДАНС и от него зависеше много. Когато му отърваше се пъчеше напред с акции, когато искаше да стои в сянка и да „няма нищо общо с това”, се правеше само на съветник. Петров бе абсолютно запознат с това, което се работи по ченгетата и прокурорите около варненското дознание. Спецотряда му ОСА поне два пъти бе пращан в морската столица тихомълком. Главният прокурор Борис Велчев бе запознат с цялата разработка. Стигна се дотам дори на съвещание в „Евксиноград”, където участваха прокурори и дансаджии, ченгета от Варна да следят хората от ДАНС, което бе абсолютен скандал. На бюрото на Борис Велчев бе поставена разработката от служители на ДАНС, включително със записите и СРС-тата по нея. Чувайки ги, Велчев казва: „Втрещен съм!” и се хваща за главата по повод безобразията, вършени от варненски „мега” прокурори и висши ченгата, които и досега дерибействат, но се моли, хленчейки на ДАНС: „Само не ми разваляйте „мега” дознанието, само не ми го разваляйте...”. И те не го развалиха, с цената обаче на какво? Това ли не знае Алексей Петров? Нямало било прокурор да застане зад реализацията на разработката на ДАНС? Айде бе! - че прокурор Роман Василев припкаше като пуделче след Петров, когато на Трактора му трябваше прокурор за операция.
И двамата са масони от една ложа, как пък Роман Василев не сложи подпис под разработката за ДАНС за „модела Варна”, като заставаше зад всички „велики операции” на Петров в ДАНС? Зад тази мръсотия стоят ужасно кални интереси и Алексей Петров лъже, че не знаел кой е спрял нещата. Той знае, че аз знам каква точно беше неговата роля в цялото упражнение и е вбесен, че имам търпението да го изчакам сам да каже истината, а не да ми плещи глупотевини за „храбростта си”.
- Кога точно в ДАНС е бил периодът на ефективна работа на службите, защото в последната година и нещо, като че ли наблюдаваме повече ефекти?
- Алексей Петров не спира да говори за „екипност” и за екипа, който имал в ДАНС. Хората, с които аз работех в ДАНС, и с които той ме свърза, бяха сърцати и честни мъже и това, което от тях зависеше го свършиха. Оттам нататък и те обаче бяха прецакани, защото и техния труд отиде на вятъра. Кой имаше сметка да се възползва от информацията по разработката за „модела Варна” и как я употреби, нека каже Алексей Петров, който никога няма общо с нищо. Кой угоди на главния прокурор Борис Велчев и защо, нека отговори Алексей Петров. Само че той не смее да каже и дума против главния прокурор – защо ли и има ли нещо общо това с бъдещето на процеса „октопод”. В „Уикилийкс” излезе ужасяваща грама на ексамериканския посланик, в която Джеймс Пардю директно пише как главният прокурор Борис Велчев му е казал, че ще влезе в контакт със съдилища за да бъдат давани присъди „дори и с иначе неприемливи доказателства”. Това е убийствен скандал и обяснява действията както на онова МВР и ДАНС, така и на сеташното ДАНС и МВР. Алексей Петров ли не знае тези мръсотии, които бяха вършени и по времето на неговото ДАНС?! Съдбата му го върна обаче и го наказа и покрай варненското мегадознание. Анонимният свидетел Светлин Иванов – Близнака по варненското мега дело сега е анонимен свидетел и срещу Трактора. Ако тогава ДАНС и Петров си бяха свършили работата честно и мъжки, а не ползваха събраната информация за други цели, нещата нямаше да бъдат такива днес.
- Веси, Алексей Петров показа доклад на Европол, качен на флашка, която по думите му, е била приготвена за теб... Попадна ли в ръцете ти въпросната флашка и какво очакваш да присъства в съдържанието й?
- След като ме изгони и аз напуснах пресконференцията, Петров е дал на мой колега – разследващият журналист Любомир Живков флашка като му казал, че я носил от столицата специално за мен. На нея имало доклада на Европол и как Цветанов нищо не бил свършил, имало го доклада в Интернет, но той искал да ми спести време и да не се ровя...
Петров очевидно ме подценява и това никога не е в негов плюс. Не взех флашката. Аз не се казвам Патрашкова.
Вместо да бяга от думата флашка като дявол от тамян, поради свързването на името му с изтеклите флашки със СРС-та, Петров демонстративно пласира знак, че ги раздава. Не взех флашката. Знам на какъв сатрапен контрол подлага хората около него Алексей Петров с всякакви методи, така че няма нужда освен властта, сега и Петров да ме подслушва и следи. Една подадена флашка дава много такива възможности.
- От какво или от кого толкова се плаши бившата барета според теб, или всичко е постановка за отклоняване на вниманието? Аз си спомням, че миналата година думите му „Аз всявам страх с политическата си заявка” съвсем не предизвикваха асоциация, че авторът им се страхува от нещо?!
- Алексей Петров може и да е върха на смелостта, когато държи спусъка на снайпера, може и да е храбър и неустоим във всичките си тъмни и светли дела, но той е изтъкан от вътрешна несигурност и комплекси именно поради начина си на живот – години наред от роля в роля, и от професионалната си деформация. Той изобщо не умее да стои на светло, на сцената, няма никаква харизма в комуникацията, вътрешните му бариери са стоманени и това се усеща дори и от човек, който изобщо не го познава. Всичко, което прави в момента Алексей Петров е подчинено на изчистване на делото „октопод”. Той сам си го каза – „карат ме да се занимавам с несвойствени за мен неща”, говорейки за участието му в политиката. Кой те кара? Човек като не иска да се занимава с несвойствени за него неща, просто не го прави или върви по своя път, който умее най-добре. Петров е бил винаги изпълнител, а това пробужда определени амбиции – да приличаш на някой друг, да му влезеш, както се казва в обувките. Именно затова Петров така се вторачва в Бойко Борисов и иска това, което има и е постигнал премиерът. Питаш ме за страховете му. След като приключи пресконференцията и аз бях изгонена,Алексей Петров през две други лица поисква да се види с мой близък приятел и му изсъсква две изречения: „Твоята приятелка много прекалява!”
Когато получава отговор, че аз имам телефон и може да ми се обади за да ми го каже, Петров се врътва ядосано и ядно казва: „Такааа ли?!”. Мъжът, който бил опериран от страх, няма смелост дори да застане очи в очи с мен за да ми каже какво мисли, дори и да ме заплаши. Това е чиста комплексарщина.
-Направи впечатление, че на пресконференцията Трактора прие облога ти, че премиерът Бойко Борисов няма да се кандидатира за президент, но не се осмели все пак да се хване на бас?!
- След дълги умозрителни и витиевати обяснения, Петров все пак се съгласи, без обаче категорично да каже залога. Всъщност, Алексей Петров вече е загубил един бас от мен – във връзка с в. „Галерия” и така и не изпълни облога. Това също влиза в профила „мъжкарство и чест”. Внушенията на Петров бяха натрапчиви – той бил сигурен, че Бойко Борисов щял да се кандидатира за президент. Когато го предизвиках да се хване на бас с мен обаче, че Борисов няма да е кандидат-президента на ГЕРБ, Петров заусуква, че би било добре Борисов да изпълни мисията си, обаче той го познавал, че нищо не довършвал и т.н. Ролята на Петров е да бъде дразнителят на Борисов. Напоследък обаче Бойко Борисов изобщо не му обръща внимание, поне видимо. Какво се случва зад кулисите обаче е друг въпрос. Аз продължавам да твърдя, че Петров е нужен на Борисов за да му вади горещите картофи от огъня, когато се наложи и когато министър-председателят няма как да го прави, поради позицията, която заема. Петров продължава да смята, че държи Борисов в ръцете си и може да го рекетира, обаче никак не е сигурно дали и този път Борисов няма да прецака Трактора и да го просне за пореден път по очи. Не в буквалния смисъл.
-В крайна сметка ще се стигне ли според теб до президентска кандидатура на Алексей Петров? Всъщност кой легитимира Алексей Петров да влезе в политиката? Неотдавна бившият парламентарен секретар на кабинета на Жан Виденов Пламен Николов намекна за такава роля на президента Георги Първанов...
- Аз не мисля, че Алексей Петров ще излезе като кандидат-президент, защото той не е толкова глупав да не е наясно, че това ще бъде за него фиаско. Изборите интересуват Петров единствено заради делото му „октопод”.
Фигурите от т.нар. „екип” са лица, които по никакъв начин нямат шансове да увлекат, впечатлят и привлекат някого. Петров играе на този терен, защото иска да внушава, че от него зависи даже не нещо, а всичко. Той застава зад кандидатурата на Меглена Кунева, която е ясно и на уличните кучета, че е проект на президента Първанов. В същото време същият Петров прави договорки с хората на Софиянски, Бакърджиев и цели някакво мистериозно ново „дясно”, което никога няма да се получи. Петров би имал по-голям успех като „сив кардинал”, скрит отзад, въпреки че и за това му липсва блестящ усет и нюх, ако не го гонеше комплексарската амбиция на егото – да съм като Бойко Борисов. Човек обаче трябва да преценява качествата, които могат да го изведат далеч. Петров не става за сцената. Неговата сила е в задкулисието и то с известна уговорка. Това, че държиш компромати и информация за всеки, не е достатъчно. Винаги ще се намери някой, на когото няма да му пука какво ще извади Петров срещу него. Прийомът на Петров е да огражда себе си със зависими хора, които държи по някакъв начин – така ги прави слуги, които не смеят да гъкнат. И не му светва под шапката, че така затъва още повече. Защото със страхливи и подчинени ратаи армия не се прави. А и генералът никога не знае къде се намира в такова обкръжение, защото няма кой да му каже истината за него.
- А каква е историята около бившия прокурор Цеко Йорданов, който преди около три месеца беше обвинен за чадър над съдружник на Алексей Петров? Според информация преди 9 години Йорданов е осуетил наказателно преследване срещу израелеца с българско гражданство Маир Хаим Овадия, който преди години е бил бизнес партньор на обвиняемия за рекет Алексей Петров...
- Ако питаш Алексей Петров ще ти каже, че няма нищо общо и с Маир Овадия /Мирко/. Ако има някакво безспорно качество Алексей Петров, това е да се отрича без да му трепне мускул на лицето от всеки, който не му отърва в дадена ситуация. Нямам информация докъде е стигнала историята с прокурора Цеко Йорданов, но Мирко е партньор на Алексей Петров в Израел.
-Добре, Веси, да върнем още малко хронологията назад във времето. Как се стигна всъщност до освобождаването на Алексей Петров под „домашен арест” и ако има какво точно е участието в цялата ситуация на Борис Велчев, който беше съветник на президента преди да бъде избран за главен прокурор?
- Аз знаех още от юли месец, че ще излезе през октомври 2010 година. Самият Петров даваше знаци от ареста, че октомври ще е на свобода. Това означава, че е имал информация, базирана на „скоропоговорки”, които никога не излизат на светло. За пример ще ти дам Иван Славков от варненското „мега” дело, който безпрецедентно трета година лежи без смяна на мярката дори в домашен арест. Единствен от всички знакови дела в България! Три години е в затвора и делото ще се мота поне още година и половина. Хайде сега, да ни каже Алексей Петров как излезе от ареста и защо не излиза от ареста Иван Славков?
Славков ли е по-големият престъпник от Алексей Петров? И пак стигаме до разработката на ДАНС за варненското „мега” дело, за която си чупи пръстите Петров и пази задника на главния прокурор Борис Велчев.Делото „октопод” може да е скалъпено, но Алексей Петров, който е хукнал от град на град да спасява българите от милиционерщината на властта, е длъжен да не говори единствено и само за собственото си дело, а и за всички останали, които са жертва на скалъпеността да бъдат осъдени с „иначе неприемливи доказателства”, както казва Борис Велчев. Това, което свързва Алексей Петров и Борис Велчев е Георги Първанов.
-Можем ли в такъв случай да говорим за наличието на прокурорско-президентски чадър над Алексей Петров?
- Аз ужасно се съмнявам в „знакови дела”, съставени от „безспорни доказателства”, базиращи се единствено на показания на дежурни анономни и защитени свидетели, натискани да подписват каквото им кажат. Това е безумно и всеки от нас може да бъде съден по тази матрица. Ако Алексей Петров бе истински достоен пич, щеше да се бори в съда – там всички скалъпвания ще лъснат. И както казват във Варна „тарикат мъж не писка”. Петров хукна обаче да се прави на клоун по градове и паланки, истерично използван от режисьорите си за да разбърка политическата игра по изборите. Той вероятно си мисли, че това ще му помогне, но политиката е курвенска игра - ще го използват и накрая ще го изплюят. Каквито и компромати да държи, благодарение на тъпоумния му екип, който така „брилянтно” отигра флашките, и да изкара сексуална сцена между него и Бойко Борисов – чудото ще е за ден и половина.
- А кой иска или по-скоро има най-голяма полза от физическото отстраняване на Трактора или въпросът е прекалено директен?
- Алексей Петров неумело преигра с убиването му още по време на арестта. Банален сюжет, който не впечатли никого особено. В момента никой няма сметка от подобно убийство, най-вече властта и управляващите, които са наблюдавани под лупа от Европейския съюз. Взривчетата от типа пред „Галерия” са „направи си сам” и бяха послания, които очевидно свършиха рекетьорската работа – секнаха флашки, перли и патрашки. Не изключвам обаче остро мероприятие в същия стил пред изборите. На народа му трябва кръв и зрелища. А Алексей Петров пак няма да има нищо общо с това.
- Очакваш ли да се поднови войната между Трактора и Ваньо Танов, ако приемем, че такава наистина избухна между тях в момента, в който шефът на Митниците освети името на Петров точно в разгара на корупционен скандал, разтресъл върховете на МВР? През 2008 г. Танов заяви пред вътрешната комисия в НС, че бившата барета Алексей Петров е посредничил за срещата на тогавашния министър на вътрешните работи Румен Петков с "оперативно интересните" дупнишки бизнесмени братя Галеви.
- Каква война между Танов и Трактора, бе? Та те са партньори, това поне лъсна от скандала с флашките. Ами ако осветяването на Алексей Петров не е било никак случайно и Танов перфектно си е отиграл интригантската роля, за да изстреля Петров в официалната орбита на висините на службите? Петров засипа с комплименти и авера на Танов Симеон Дянков. Румен Петков пък е еднакво близък с Бойко Борисов и Георги Първанов.За каква война говориш? Въртят си схемите и чакат „лошия мат’риал” да им се върже за пореден път на изборите.
-И въпреки цялата тази мръсна политическа игра и хватки, Алексей Петров намери време да отиде до храма на баба Ванга в Рупите, за да бъде благословен...
- Ако Алексей Петров вярва истински в Господ няма да лъже. Ако има своята пътечка към Бог, ще се научи на смирение и никога няма да предава и да тъпче по гърбовете на купища хора, на които е задължен, заради личните си интереси, его и амбиции. Някой идиот от екипа му сигурно го е посъветвал да се снима пред някоя икона, или в някоя църква. Смелостта и вярата не се демонстрират с думи, те личат по ежедневните жестове и дела на всеки. Ако Алексей Петров имаше понятие от Господ, щеше да знае, че Христос е изгонил от храма търговците като него, а не журналистите. Бог дава знаци и има великолепно чувство за хумор – нищо не е случайно в този живот, който е въртележка – днес Алексей Петров ме изгони, утре може и да ме моли на колене. Затова трябва да се внимава много.
Едно интервю на Анелия Попова
В. Шоу
