Народни избраници не знаят как се пише министър-председател. Обещават „Шъ бъди!”, измислили думата „входиране”. Любимите клишета са „визия” и „прозрачност”.
Някои депутати нямаше да изкарат матурата по български език, на която се явиха зрелостниците във вторник. Това става ясно от проучване за политическата реч, направено от преподаватели по българска филология в Софийския университет и студенти. Те са провели анкети с 5 тестови въпроса за правописни норми сред 10 народни представители от различни партии. Когато на матурата се паднат подобни въпроси, абитуриентите ги считат за лесни, защото такива неща се учат още в 8 клас, разказаха филолозите.
Първият въпрос към депутатите бил: „Как е правилно да с напише: 130 депутата или 130 депутати.“
Още тук двама сгрешили правописа на собствената си длъжност и подчертали първия отговор. Седмина от анкетираните сгафили на втория въпрос и заявили, че е правилно да се каже „Вие сте ходил, господин депутат”, вместо да оградят в теста правилното „ходили”. Двама народни избраници пък пропуснали тиренцето в „министър-председател”, а петима не знаели, че е правилно да се напише „деветка”. В думите „вървяли” и „голями” няма правописна грешка, смятат трима от парламента.
Само двама души са се справили без грешка с елементарния тест и те били от ГЕРБ и БСП. Изследователският екип не назова имената на неграмотните, защото условието било анкетата да е анонимна. „Няма езикова норма, при която българските политици да не допускат отклонения”, обобщи ръководителят на проекта д-р Владислав Миланов.
Студентите засекли и много диалектни форми в речта на политиците.
Бившият образователен министър Даниел Вълчев често изричал „бъдеме”, „речеме” и „направиме”. Сегашният просветния министър Сергей Игнатов пък се изпуснал в телевизионно интервю и казал „200 ученика“ вместо „200 ученици“.
Запазена марка на социалиста Петър Мутафчиев била да се обърне към представителите на кабинета с думите: „Ние бяхми ви попитали.”
„Шъ бъдИ”, използвала при обещанията колегата му Меглена Плугчиева, а съпартийката й Емилия Масларова наблягала на „защитъ”.
С най-много попадения в диалектната редукция може да се слави депутатът Иван Иванов. В речта му могат да се срещнат „кучита”, „тиливизия” и „водищи учени”. Някои политици измислили дори и нови съществителни имена в родния си език, отбелязаха филолозите. „Входираме” за пръв път в езика използва депутатът Искра Фидосова, а „приоритизирането” е творение на вътрешния министър Цветан Цветанов.
Качват в нета всички бисери
Много от депутатските бисери и клишета могат да се намерят в интернет страницата https://political.
webclark.org. В портала студенти и преподаватели от Софийския университет са събрали откъси от политическата реторика и журналистическите текстове.
Основната цел на проекта обаче не е забавление, а гражданите да наблюдават как се изменя с времето политическото говорене по важни за страната проблеми. Достатъчно е само в търсачката да се напише ключова дума като „пенсии” или „образование”. Подобни сайтове са изградени и в други страни в Европа като Англия, Холандия и Финландия.
Любимите клишета са „визия” и „прозрачност”
„Визия” и „прозрачност” са най-често използваните клишета в парламента, отбелязаха студентите и преподавателите по българска филология. Почти еднакви изречения се забелязват в изказванията на различни политици. „Трябва да осигури прозрачност на лобистката дейност” и „Липсва цялостна визия за индустриалната политика” са част от до болка познатите клишета, изричани от трибуната. Сред изпразнените от съдържание и смисъл думи в изследването на политическата реч място намира и „политическата воля”.
Най-опитните депутати използвали и едни и същи хватки за избягване на журналистически въпроси. Често вместо отговор в телевизионните предавания прозвучавало: „Само още едно нещо, за да съм пределно ясен на зрителите” или „Ще ви кажа, но преди това да цитирам още нещо”.(Монитор)
