Сега 51% от фирмите признават, че имат нужда от нови хора, но след една година 60% се опасяват, че ще имат подобен проблем.
Глад за шефове мъчи българския бизнес. Това стана ясно вчера от специално проучване на Европейския институт, финансирано от Европейския фонд за интеграция на граждани от трети страни. Масираното търсене у нас на нискоквалифицирани работници отдавна е факт, но малко неочаквано се оказва, че и началниците са кът. Над 11% от позициите за ръководители остават незаети. Изследването цели да проучи нуждите на трудовия ни пазар от висококвалифицирани кадри и възможностите те да бъдат запълнени от чужденци с т.нар. сини карти, които дават възможност за легална работа у нас. Близо една трета от местата за специалисти, както и за майстори в производството, също остават вакантни заради липсата на подходящи кандидати. Според Магърдич Хулиян от Европейския институт в момента работодателите имат нужда от още 12% ръководни служители, но след година заради развитието на своя бизнес очакват дефицитът да достигне над 30%.
Сега 51% от фирмите признават, че имат нужда от нови хора, но след една година 60% се опасяват, че ще имат подобен проблем. От една страна, прогнозите за бъдещето на фирмите са оптимистични, но от друга, проблемът с квалифицираните кадри се задълбочава, смята Хулиян. Заради това повечето работодатели се надяват чрез т.нар. синя карта да запълнят свободните места с експерти от чужбина. Според гл. секретар на БСК Петър Денев с подобен режим големите държави засмукват каймака от най-квалифицираните кадри, а по-малките - средния ешелон, който поддържа високите технологии в съответната страна. За малки държави като нашата остава балансираният прием на чужденци, с който ние вече закъсняваме, твърди той.
В момента у нас работят близо 800 чужденци от страни извън ЕС, като в голямата си част те са спортисти, преподаватели във ВУЗ, мениджъри на чужди компании и др. С промените в Закона за насърчаване на заетостта чрез синята карта техният достъп до трудовия ни пазар ще се облекчи значително. Само че все още наредбата, която трябва да уреди конкретните й условия, не е готова. Тя не е съгласувана и в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Но каквото и да променят социалните партньори в предложенията на Агенцията по заетостта, която следи и контролира достъпа до трудовия ни пазар, със сигурност задължително ще има пазарен тест.
Това означава, че за определен период свободните работни места ще се предлагат на българите, и чак след това на тях ще се наемат чужденци, коментира шефката на АЗ Росица Стелиянова. Много вероятно е обаче тестът да се прилага еднократно. В момента чужденците у нас имат право да работят 3 г., като след това разрешенията им се подновяват.
Според евродирективата за синята карта правото вече ще е за 4 години после 18 месеца чужденците ще си ходят по родните места, и чак след това ще имат право да кандидатстват пак за друга страна в ЕС. Според проучването на Европейския институт 74% от бизнесмените у нас са готови да наемат специалисти от Европейския съюз, а 63% - от страни извън него. Всеки четвърти предприемач признава, че чрез внос на чужденци се надява да си реши кадровия проблем. Почти никой обаче не е готов да им плаща повече, отколкото на българите на същите позиции. (Монитор)
