Първанов вече е минало от историята, хората не питат и не говорят за него. На 12 юни избирателите имат шанс да гласуват, ниската избирателна активност е опасна. Аз съм политик от нов тип, ше привличам, но няма да отблъсквам от синята идея.
Интервю на Мая Стоянова
- Г-н Малинов, обикаляте страната за срещи със избиратели, каква България виждате, къде се е разминал настоящият президент Първанов с очакванията на хората, какви са разочарованията им?
- Откровено казано в момента много малко хора мислят за Първанов. Той се свързва с Тройната коалиция, и по силата на някакви правила всеки момент ще слезе от сцената. С него не са свързани никакви очаквания, към него няма никакви чувства, по някакъв начин той вече е политик в миналото. Сега хората са силно разочаровани от ГЕРБ, не че не са разочаровани и от Първанов, но към този момент той не стои на политическата сцена реално за тях. Когато обикалям страната, много силно е усещането за криза, за загуба на вече извоювани стандарти и позиции, усещането че се върви надолу и то в 2011 година. Това е особено депресиращо при все че вече сме част от Европейския съюз, след като сме минали през много по-тежки години. Все по-често е и усещането за самозабравяне на властимащите, за някаква арогантност, която преди всичко е свързана със стила на управление. Хората питат за президентската институция, но почти не говорят и не обсъждат Първанов, сякаш вече е минало от историята.
- Имат ли избирателите ясна визия какъв държавен глава искат да имат, ориентирани ли са за какъв тип президент ще гласуват?
- Хората са силно разочаровани от това по какъв начин президентската институция се е държала досега. Те имат впечатлението, че президентът Първанов е работил против интересите на България и дори в момента ние се опитваме да се преборим с последицата от неговите инициативи, най-вече от големия шлем на Русия. Имат усещането, че Първанов е действал задкулисно и не се е намесвал когато трябва. Да не забравяме, обаче, че аз се срещам със сини и тъмносини избиратели и за тях е нормална тази позиция. Те считат, че за последните 10 години президенската институция е била загубена и затова искат един силен и активен човек на неговото място.
- От какви реформи се нуждае президентската институция сега?
- Въпросът, който най-често ми задават е за правомощията – хората питат има ли нужда от повече правомощия президентът и какво бихме могли да искаме повече от институцията, която той представлява. Моят основен отговор, който е свързан с един цялостен анализ на това, което става през последните години е, че тази власт е много силна. Но когато се ръководи от човек, лишен от въображение, посредствен, интригант, задкулисен играч, за когото кадруването е номер едно, а идеите и инициативите не са важни, тогава може да се остане с впечатлението, че президентската институция е много слаба, дори, че не е много публична, като дейност, въпреки, че именно тя е една от най-прозрачните или би трябвало да бъде такава. Затова се опитвам да кажа, че не институцията е слаба, а персоната (Георги Първанов, б.а.) Човек може да бъде активен, силен президент и прекрасно да се справя с тези неща, като се възползва от правомощията, които са му дадени от Конституцията.
- Ако вие имате шанса да бъдете следващият президент на България, как смятате да промените тези нагласи и зависимости?
- Първо, никога няма да лъжа. Няма да казвам, че мога да направя нещо, което в Конституцията не само не е написано, а дори се забранява. След което ще се възползвам от правомощията си в цялата им пълнота. За да има яснота, ще ви дам един пример. Известно е, че президентът няма законодателна инициатива, но такава има най-обикновеният депутат. Наистина от президентството не може да излезе някакъв законопроект и да тръгне по комисиите, да мине през мнозинството и в Народното събрание да стане закон. Но в същност, президентът има нещо по-голямо – има правото да се обръща директно, както към нацията си, така и към парламента. Представете си, че президентът има ясна идея, красноречие, авторитет. Той може да предложи една своя идея пред Народното събрание директно. Нима няма да се намери поне един народен представител, който да го последва? Това е риторичен въпрос. Разбира се, че ще се намери не един, а цяла група, дори мнозинство. Това позволява на държавния глава директно да участва и в законодателния дебат. Ето, това е нещото, което смятам да правя редовно, аргументирано и с всички възможности, които ми дава българската публичност, която е изключително благосклонна към президента. Просто е невъзможно президентската инициатива или само идея да остане в сянка, да остане бледо отразена. Тя е винаги водеща и по този начин – чрез медиите и авторитета, който ще си изградя, ще имам възможност да влияя директно в обществото. Все пак сме парламентарна република, съвсем ясно искам да кажа формулата. Който иска още правомощия за президента, практически иска да смени характера на режима – да стане полупрезиденски или направо президентски, както е във Франция, която е също в ЕС. Но той трябва достатъчно смело да го заяви и може би ще има хора, които биха гласували за такава платформа. Трябва да бъдеш честен и когато тръгваш на кампания – да го кажеш: “Аз смятам, че парламентарната република не е добра форма”, да заемеш ясна позиция. Аз обаче съм убеден, че президентът има достатъчно правомощия и България би трябвало да остане парламентарна република.
- Притесняват ли ви твърдения на анализатори, че демократичната процедура на вътрешни, първични избори ще умори симпатизантите ви, как ще активизирате хората два пъти да отидат до урните?
- Кампанията реално продължава 3-4 месеца, но ние по-скоро търсим мобилизационен ефект, който трябва да завърши в цялата си пълнота наесен. Надяваме се, макар и в начална фаза, да го постигнем още сега, като използваме всички нормални средства на една национална кампания, макар това да се случва на много по-тясното поле на десните избиратели. Обикаляме из цялата страна, срещаме с хора, с медии, обмисляме различни инициативи по места. Ще се опитаме и по националните медии да информираме хората за това, че на 12 юни има избори и да им кажем, че ако някой си е харесал някого за кандидат, да не решава да гласува на 23 октомври, защото 12 юни е датата, на която може да се направи избор. Но когато говорите за анализаторите, моите първи опасения, каквито имах и през 1996 г., по време на първите първични избори за президент в България, организирани пак от десницата, са че ще дойдат тъмни, чужди сили и ще объркат нашите избори. А истинското опасение на опитните политици трябва да бъде ниската избирателна активност. Това е много по-реално и много по-опасно, затова ние се опитваме да го избегнем.
- Привърженици на ДСБ имат опасения, че ако вие бъдете избран за единен кандидат на десните, има опасност членове на СДС в страната да завият към ГЕРБ, възможен ли е подобен сценарий?
- Ето как стоят нещата реално. Разочарованието на хората от ГЕРБ в страната е факт, както и да се опитват да ги манипулират, каквито и внушения да се отправят. Тези, които никога не биха гласували за БСП и тези, които са гласували за ГЕРБ и имат дясна идентичност, или поне през годините са гласували в синьо, сега са вперили поглед в Синята коалиция и си казват: В края на краищата и ГЕРБ не стават, нека да видим какво ще извадят сините. Но в рамките на Синята коалиция изобщо няма да се развие сценарий, при който привърженици на загубилата партия, чийто кандидат е втори, да не гласуват за победилия. Защото има и местни избори и тогава президентската кандидатура ще даде сила и на кандидатите на сините на местните избори. Аз искам да увелича резултата на Синята коалиция не само като мажоритарен избор, но и на всички кметове по места. И хората разбират, че ние имаме общи интереси, така че дребни партийни страсти няма да се развият за общия кандидат за президент, тук съм сигурен. Просто имаме късмет да уцелим точния момент, с точната процедура и два избора – президентски и местни, които взаимно се подсилват. Затова този ефект няма да се случи.
- Кои са най-силните ви аргументи срещу кандидатът на СДС Румен Христов, как ще убедите избирателя, че вие сте автентичният десен кандидат?
- В този момент Синята коалиция има двама кандидати за президент, един от двамата ще победи. Моят опонент е свързан с миналото на СДС и прехода, има опит, участвал е в правителства. Аз съм човек, който има политически опит, но няма опит във властта.Аз съм от ново поколение политик, който по време на прехода е бил тук, образовал се е в чужбина, върнал се е и иска да се реализира в България. Тоест, аз нямам нито един от негативите на прехода, които традиционно се приписват на българските политици. Моята версия е, че ако аз победя, това ще освободи много десни избиратели, които ни забравиха през годините от задръжките, които имат. Няма да отблъсна нито един и същевременно ще доведа нови избиратели.
- БСП или ГЕРБ ще бъдат основният опонент за сините наесен?
- Първо трябва да видим кандидатите. Колкото и да е странно има голяма вероятност конкуренцията между нас много силно да отслабне, ако кандидатите са слаби, неубедителни и са излъчени по начин, по който не вдъхва доверие. Едно от най-неприятните неща в тази кампания е липсата на яснота дори кои биха могли да бъдат кандидатите на другите партии. Да вземем ГЕРБ – говори се, че ще бъде Бойко Борисов, той обаче опроверга това. В същото време никой не дава шанс за победа на ГЕРБ ако не бъде Борисов. БСП сега се е хванала на въдицата да чака ГЕРБ, което е страшно глупаво, защото те не могат да си позволят да чакат ГЕРБ. В този смисъл хора като мен и вас сега трябва да говорим по принцип, абстрактно за тези избори. А аз съм в кампания и нямам време за абстрактни разсъждения. Искам да видя кандидатите, за да говоря конкретно. Защото ние отиваме на изборите, за да ги печелим, а не да правим сделки или някакви коалиции. Така че в някакъв смисъл всички кандидати са ни конкуренти. По принцип най-директен наш опонент е кандидатът на БСП, това обаче не изключва кандидатът на ГЕРБ, като представител на статуквото. Но по този начин не ми се говори – искам да видя имената.
- Как ще привличате остатъците от синьото – Софиянски, Бакърджиев, Гергьовден?
- Много просто - печеля първичните избори, отиваме и им казвам: “Синята коалиция проведе своите първични избори, за мен са гласували толкова и толкова избиратели. Предлагаме ви десницата да има общ кандидат, подкрепяте ли ме или ще имате свой кандидат”. Разбира се ще се опитам да ги убедя и с резултата, и със своята позиция и аргументи, които съм извадил по време на дебата и с ГЕРБ, и с БСП. Те биха могли да застанат зад мен, въпреки тяхната кандидатура, моята убеденост е тази. Но биха могли да застанат и зад Меглена Кунева, която символизира Тройната коалиция или нещо подобно. Ако издигнат свой кандидат, тогава ще имам конкуренция в дясно, тогава отиваме на избори с двама кандидати – но това няма да е за първи път.
- В публичното пространство се коментира, че не е изключено кандидатът на сините да бъде подкрепен от ДПС?
- Има някакво пълно объркване в медиите. Първото недоразумение беше, че Румен Христов ще бъде подкрепен от ДПС. Ако се говори, че и аз ще бъда подкрепен от партията на Ахмед Доган, то това означава, че ДПС ще се държи като нормална политическа партия и нейните избиратели ще гласуват за един от двамата кандидати. Другата версия е, че просто се опитват да пускат слухове за да дискредитират самите първични избори на Синята коалиция.
- Как гледате на идеята партията на Доган да издигне за президент Ангел Марин?
- Да го направят, защото преди да го сторят, това е просто една от многото екзотични идеи. Но не съм прочел никъде дори и намек за подобно нещо. Ето, господин Борисов намекна, че би могъл да се кандидатира. В БСП има 10 или 15 кандидатури, които все пак са някакви имена, а от ДПС – няма нито едно име. От професионален опит зная, така е поне в един демократичен дебат, когато човек реши да участва, не се обсъждат чисти хипотези, а такива, които имат връзка с реалността. А връзката с реалността трябва да имат политиците на ДПС, а не анализаторите. Анализаторите пост фантом могат да разсъждават, но когато става дума за достоверни факти, свързани с тази версия.
- Като потенциален президент, каква е визията ви за външната политика на България?
- Има много възможности и инициативи, които България би могла да направи. Бих искал да ви кажа общата си, крайната си визия, колкото и да звучи смело и претенциозно. Вече Европейският съюз е политически съюз, в който има два плана. Единият е чисто формален – по брой население и големина на територия, а другият - държавите имат своя властови ресурс по силата на правилата на Лисабонския договор. По силата на тези формални правила България е с толкова власт в ЕС, с колкото са държави като Швеция и Австрия. Става въпрос за брой на евродепутати, квоти, гласове в Съвета на министрите. И сме по-силни властово и би трябвало да бъдем по-силни играчи от страни като Дания, като Ирландия. Моята мечта е България да престане да мисли за себе си като малка европейска държава и да си вземе мястото, което вече по закон и дава ЕС като средноевропейска държава. Да мисли за себе си като играч на европейската политическа сцена, а и на световната, от ранга на Австрия и Швеция. Всички възможности за това ги имаме и хората казват: Ами, хайде да ви видим, дайте си политиците, дайте си идеите, авторитетите, правете каквото можете, ние не ви спираме. Ето ви гласовете, ето ви ресурсите, ето ви както се казва всичко на тепсия, като членове на ЕС. Ние обаче не използваме това, ние не мислим за себе си като средноевропейска държава, каквато сме формално, като държава равностойна като авторитет и влияние на Швеция и Австрия. Моето желание е в края на моя първи мандат повече хора да имат това усещане и не само в България, но и в Европа. Че идва ново поколение политици, които знаят за какво става дума. Те са на ти са с европейските идеи, участват в големите световни инициативи, катализатор са на процеси, привнасят сигурност – неща, които за сегашния президент са абсолютно немислими. Той внесе толкова много идеи и други неща вредни не само за България, но и за Европа. С тези перспективи искам да се приключи.
- Ако народният вот ви прати на “Дондуков”2, как ще подходите към проблема с посланиците агенти на ДС?
- Това е първото нещо, което ще направя като президент. Като изключите нормалните реакции, когато встъпва в длъжност и са предписани в Конституцията между другото, първата реална инициатива ще бъде да се довърши и въведе в сила този закон за дипломатическата служба, така да го наречем, който в момента външният министър и правителството предлагат. В това отношение в мое лице правителството има пълна подкрепа, за прочистване на дипломатическите мисии. Това може да стане мигновено, всички знаем, че в момента поради истинска човешка солидарност, като бивш агент на Държавна сигурност Първанов подкрепя тези хора и не желае те да престанат да представляват България пред света.
