Неотдавна лекари от ВМА се похвалиха, че са оперирали по спешност тигърчето Тайра от цирк „Балкански”. Медии описаха хуманния акт. Тайра обаче умира по-късно.
Д-р Димо Димов е главен асистент в катедра „Хирургия” към факултета по ветеринарна медицина на Лесотехническия университет в София. Роден е в гр. Казанлък през 1970 г. Завършил е Техникум по ветеринарна медицина, а след това ветеринална медицина в Тракийския университет в Стара Загора. Специализира онкология, обща хирургия, ортопедия и образна диагностика.
Интервю на Александър Стефанов
- Д-р Димов, научихте ли какво, как и защо се случи с тигърчето Тайра от цирк „Балкански”?
- Аз това не мога да кажа, защото то си има друг лекуващ лекар, който го е завел в болницата – това е д-р Кръстев. Не мога да ви кажа какви са били причините да се вземе такова решение. Подразних се от написаното в столичен всекидневник, където едва ли не се обявява, че липсва адекватна помощ за животните в България, и за това все по – често се налагало хуманни лекари да лекуват и оперират животните.
- На каква медицинска помощ могат да разчитат животните в България?
- Всички лечения, които се прилагат на хората, се прилагат и на животните: прегледи, диагностика, операции. Единственото, което засега нямаме като апаратура, това е компютърен томограф за животни. Там наистина ползваме техниката, предназначена за хора, което става малко инкогнито. В случая с тигърчето обаче нещата не стоят така. Операцията, която му е направена във ВМА може да се направи в няколко ветеринарни клиники в София. В същия вестник анестезиологът д-р Николай Младенов твърди, че „на Запад помощта за животните се осигурява основно от хуманни лекари”. Това е пълна глупост! Ако е наистина така, защо въобще имаме Ветеринарен факултет, ветеринарни специалисти. Дава примери с „Дискавъри” и „Анимал планет”. Е, аз пък съм гледал точно по тези канали как ветеринарни медици оказват помощ на хора в различни ситуации, но не твърдя, че трябва да се закрие хуманната медицина. Възможно е всъщност д-р Младенов да не е казал точно това и да се е получило нещо като играта „развален телефон”. Звучи обаче нелепо.
- Има ли конфликт между хуманните и ветеринарните медици?
- Не, няма. Вероятно има произволни изказвания или журналистически непрофесионализъм по дадена тема. А може и ние да сме виновни, защото избягваме публичността, дори когато имаме всички основания да я търсим и обществото остава с впечатление, че ако не са добрите „чичковци” от ВМА животните са обречени на страдания. Нещата в реалния живот са доста по-различни и при нас идват всички, за които здравето на домашните им любимци е скъпо.
- Притежава ли българинът нужните познания за отглеждане на домашни животни?
- Това е голям проблем. Българите имат ниска здравна култура както за собственото си здраве, така и за домашните си любимци. Първият пример, за който се сещам е желанието на много хора да хранят животните с храни за хора. Всеки нашенец е дълбоко убеден, че на кучето трябва да се дават кокали, а не балансирани храни, каквито има в изобилие на пазара. Тези храни осигуряват на животното всички нужни хранителни вещества и витамини за развитие. Един пример: в САЩ много се учудват като разберът, че в България масово има рахит по кучетата. При тях рахита е рядкост, защото животното се храни с нужните храни още от двумесечна възраст. Рахитът у нас е резултат главно от неправилно хранене.
- На 21 януари започват протестни действия на медиците у нас. За ветеринарните проблеми обаче никой не говори. Може би няма такива?
- Има разбира се. Аз съм посочил някои от тях на Националната служба. Основният проблем е, че изобщо не е регламентирана клиничната практика в България. Всеки има право, във всякакви услови, да извършва операции и всякакви други интервенции, без да се знае черно на бяло дали този човек е подготвен и атестиран за подобна дейност. Липсва регламент, който задължава извършващите операции на животни да са минали през съответна специализация. Приеха преди време една наредба, която донякъде беше добра. По регламентиране площа за ветеринарните амбулатории - не по- малко от 40 кв.м., а клиниките – не под 80 квдрата. Но явно след това разбраха, че ще трябва да затворят повече от половината от ветеринарните кабинети и отмениха това изискване. Имаше обаче и абсурдни неща, като нареждането операциите да се извършват в специална зала, а ако няма такава – в някой кът в общата зала... Не е за прИказка. Операции се правят в точно определени помещения, трябва да има определени изисквания. Обади ми се зам.-директорът на Националната служба д-р Дамян Илиев по–повод въпросното писмо, че предвиждат да пишат такава наредба, която да регламентира именно тези положения. Оставили са такава вратичка в Закона за ветеринарната дейност, че условията за частна практика се регламентират с отделна наредба, и ми предложи да участвам в написването на тази наредба. Това беше преди две-три седмици, но оттогава не се е обаждал. Разбрах, че се събира екип и тогава ще седнем да умуваме. Незнам дали това обаждане не беше само вариант да ми затворят устата заради писмото, което написах.
- Стана вече дума, че хуманни лекари лекуват животни. Всъщност кои са приликите и разликите между хора и животни?
- Трудно може да се отговори еднозначно на такъв въпрос. Има много прилики, но разликите са съществени. Физиологията общо взето е една, както и обмяната на веществата. Оттук нататък обаче разликите са много. Познаваме много видове животни, дори само кучетата и котките колко много породи са и всички се различават помежду си. Всяко едно животно си има отделна особеност. Не са малко колегите, които не знаят например анестезиологичните особености на отделните животни. Едно животно е чуствително към един препарат, а друго – към друг. Ако на крава сложиш упойка „Ксилазин” в доза за кучета тя ще умре, защото е десет пъти по-чувствителна към този препарат. Има разлики и в анатомията, затова рисковете са много големи, когато се подЦеняват тези неща. Хирурзите, които оперират хора едва ли познават всички разлики в анатомията на животните, а оттам и на схемите на анестезия за упояване. По същият начин не си представям аз да оперирам човек.
- Децата много обичат животните, но кой може и трябва да култивира отношението към тях?
- На първо място семейството трябва да учи децата на любов към животните. В семейство, където родителите не обичат животните, с течение на годините същото чувство се наслагва и у децата. Медиите и обществените дебати също са много важни. Има и някои природозащитници, които си представят любовта към животните само с хранене на бездомни кучета пред блока. Някои от тях водеха при нас кучета за кастрация по една германска програма. Но всъщност никой не повдига най-важният въпрос: животни на улицата просто не трябва да има! Друг е въпросът дали можем и как да се реши този проблем...
