Държавата отказва да създаде легален пазар, социалистическите принципи обслужват лобита и търгаши
Чудовищната практика, известна неофициално като „новия кръвен данък”, продължава да се шири в българската здравна система. Болните, на които предстои операция, са поставени пред ултиматум - или да принудят близките си да дарят кръвта си, или да се простят с възможността да получат лекарска помощ. Така българската държава, собственик на повечето болници у нас, на практика източва кръвта на гражданите си, спекулирайки с живота на майките, бащите или сестрите им.
Ултимативните претенции за извършване на операции срещу бележка за кръводаряване не почиват на никаква законова база - няма такъв закон нито наредба, нито постановление, категорични са от самите болнични заведения.
Актът по кръводаряването у нас продължава от времето на социализма да е доброволен. И въпреки това наличието на две банки дарена кръв е необходимо предварително условие, за да се съгласи съответната болница да извърши каквато и да е планова операция. Съответният хирург веднага ви препраща към центъра за даряване на кръв и ви обяснява, че без издаден документ операцията е невъзможна Аргументът е железен: "Нямаме кръв, налага се!".
В Националния център по хематология и трансфузиология могат да се чуят десетки ужасяващи истории. "Баща ми лежи в института "Пирогов" със счупен крак”, разказва една от чакащите в центъра кръводарителки. Лекарят й казал, че до утре семейството трябва да представи бележка, че е дало две банки кръв, всяка от които побира 450 милилитра. „Съпругът ми е болен от диабет и не е подходящ за донор. Съседите и приятелите ми са хора на възраст, не мога да ги помоля за такова нещо. Попитах доктора, ако не намерим кръв, ще оперира ли, а той само вдигна рамене
„Всъщност става дума за един вид добронамерено изнудване. Нищо страшно няма да се случи, ако хората откажат да дарят кръв - ние само подканваме близките на пациентите към този жест. На кръводарителите, разбира се, трябва да се плаща. Не е фатално човек да даде 300 милилитра, това е дори полезно. За такива количества става въпрос", коментираха пред „Торнадо” от столична болница.
Каква е процедурата?
Хората, които са принудени да се явят в Националния център по хематология и трансфузиология заради свои роднини, автоматично биват категоризирани като "даряващи кръв безвъзмездно"
Никой не ги пита какво количество желаят да дарят - източват им се 450 милилитра, колкото е банката. „Доброволните”, както ги водят, кръводарители попълват бланка, в която нанасят личните си данни, името на пациента, заради когото даряват кръв, и отговорите си на приложената здравна анкета. Никъде донорът не декларира количеството кръв, което дарява, нито условията, при които го прави - платено или безплатно. На тръгване дарителят получава единствено служебна бележка. Тя служи не толкова за получаване на допълнителен служебен отпуск, колкото за доказателство в болницата, че човекът е дал кръв. Иначе казано, на "доброволните" кръводарители не се издават никакви отчетни документи. При това положение е възможно да се изнамерят "мъртви души" на чието име да се издават квитанции за платено донорство. Така парите, отпуснати от центъра уж за закупуване на реално дарена кръв, може да потъват в нечий джоб, като същевременно се отчетат като разход, възмущават се пациенти. Според тях определени лекуващи получават процент и имат огромен интерес да пращат кръводарители.
За целта те сплашват семействата на болните Ако кръводаряването не е възможно заради болест или непълнолетие например, сам лекарят любезно ви посочва алтернативата - да се обърнете към дилърите пред дарителския център. "Отпред има роми, които затова са там, купете от тях", упътват нагло хирурзите. Мургавите търговци на кръв са намерили своята пазарна ниша и прекарват дните си пред кръвния център в очакване на нуждаещи се граждани. Те с готовност предлагат да източат кръвта си вместо двама или трима близки на пациента, на който предстои оперативната интервенция.
Доц. Андрей Андреев, директор на Националния център по хематология и трансфузиология:
„Не съм съгласен със становището, че родственото кръводаряване е непременно подкупно и платено. Защото всеки ден виждам близки, които дават кръв за роднините си – за родители, братя и сестри, баби и дядовци, просто за приятели. В това няма нищо лошо. Когато мине другата граница и стане дума за подкупно и платено кръводаряване, аз казвам така: това е проблем на обществото. Циганите действат на принципа – има ли търсене, има предлагане. Няма ли търсене, няма да има кой да продава. Ако имаме достатъчно кръводарители, никой няма да ги търси и няма да ги има пред болниците и кръвните центрове”.
Деница Александрова
Очаквайте продължение
