През последните три месеца инфлацията вдигна почти двойно цената на животоспасяващата течност
1000 лева – толкова струва литър човешка кръв. Може и по-евтино. Ако попаднете на крайно нуждаещ се, ще платите и 500. Всичко е въпрос на пазарлък. Дежурните „дарители”, които причакват клиенти пред болниците, отдавна не са новина. "Кръвта, кръвните продукти и кръвната плазма не могат да бъдат обект на възмездна сделка", е записано в чл. 4 на закона. Нелегалната търговия с кръвни продукти в България се наказва с глоба до 5000 евро Това обаче се доказва трудно. Иска се официална жалба от страна на този, който е платил, а също така и свидетел на сделката. Така досега няма известен случай някой от „дарителите” да е санкциониран. Самите те пък са убедени, че делото им е благородно и не се притесняват от това, че искат пари.
Всеки ден пред центъра по трансфузиология и хематология дежурят по 10-15 души Не се притесняват да привикват клиентите си още от входа. Нито пък се крият от лекарите, които преминават наоколо. Отдавна са част от пейзажа. Групичките са на смени. Обикновено имат тартор, който преговаря с докторите от центъра и дава съответния подкуп, за да си затворят очите. След като се договорите, следва и пазарлъкът. Минимумът, който се изисква преди операция – поне две банки от по 450 милилитра обикновено излиза около 1000 лева. И кръвта като другите „стоки” подлежи на инфлация. Доскоро две банки се продаваха за около 400-500 лева. От няколко месеца обаче цената е скочила двойно Само малка част от парите отива при този, който „дарява” кръвта. Процент остава за посредника, поне 50-100 лева са за „абонамент” на лекаря, разкриват запознати с течния бизнес.
Историите на тези, които се прехранват от кръводаряване, си приличат. Сълзливи, като излезли изпод перото на Чарлз Дикенс. Някои са дошли от провинцията с идеята да си намерят добра работа и в един момент са изпаднали на „пиацата” пред центъра по трансфузия. Други имат семейства, които няма къде да живеят, и даряването на кръв се оказва единственият начин за издръжка на домакинството. Стоян Василев (така се представя мургав мъж, който нервно пристъпва от крак на крак) е женен, с две деца. От провинцията е. Съпругата му не работи, а големият му син страда от детска церебрална парализа. Семейството живее на свободен наем.
Кандидатствали са за общинско жилище, но напразно – отказано им е с мотив, че не са крайно нуждаещи се. Стоян твърди, че се прехранва от кръвта си вече няколко месеца. „Веднъж като даря и парите ми стигат да си платя наема и за храна. После, като мине срокът, дарявам пак. Има изискване това да не става по често от два пъти в месеца, но в повечето случаи
лекарите си затварят очите какво им пука за нашето здраве, разкрива той.
В интернет също е пълно с обяви на хора, които продават кръв. Наред с предложенията за покупка на бъбреци и други части от тялото. Там продавачите са усвоили правилата на маркетинга. Рядко слагат крайна цена и се пазарят според нуждите на този, който ги търси. Ники – поне така се представя един от продавачите, твърди, че прави това инцидентно. „Като закъсам за пари и си пускам обява. Винаги има желаещи, някой път попадам и на баровци, плащали са ми и 1500 лева”, признава „дарителят”. Не всеки може да стане добър кръводарител, разкрива тънкостите на занаята той. Най-търсена е нулевата положителна група. Имало и няколко „колеги”, които изкарвали повече само защото имали от рядката А-отрицателна.
Кой може да дари?
Всеки здрав човек на възраст от 18 до 65 години, за когото лекар прецени, че кръводаряването не застрашава здравето му и дарената от него кръв е безопасна за болните, които се нуждаят от нея, може да стане дарител. Това става еднократно, като количеството е ограничено до 450 мл. Мъжете могат да даряват 5 пъти в една календарна година, а жените - 4 пъти, като интервалът между две дарявания трябва да бъде не по-малък от 8 седмици. Максималното месечно количество кръв, дарена под форма на малки количества от един кръводарител, не може да надвишава 160 мл. Вземането на малки количества кръв от един дарител може да се извършва до два пъти седмично. Дарителите на малки количества кръв могат да бъдат и дарители на цяла кръв, клетъчни концентрати и плазма. В тези случаи допустимото количество дарена кръв при двумесечен интервал е до 500 мл, а за една година - до 2000 мл за жени и 2500 мл за мъже. Резултатите от медицинското освидетелстване трябва да отговарят на изискванията за съответното даряване. Малко количество кръв може да бъде взето не по-рано от два месеца след даряването на цяла кръв, клетъчни концентрати и плазма.
Мария Николаева
Част I. Операцията невъзможна! Лекари рекетират с „кръвен данък”
