В понеделник след Петдесетница е празник, посветен на Светия Дух, изобразяван в иконографията като гълъб.
Празникът се свързва с култа към мъртвите и според народната вяра на него душите на покойниците, „пуснати” на Великден, „се прибират”. Жените носят на гробищата орехови листа, разстилат ги върху гробовете, та да „направят сянка” на мъртвите на оня свят. В черквата постилат на пода орехова шума, коленичат на нея и със затворени очи „виждат” свидните си близки покойници.
В народния календар празникът е популярен като
ДУХОВДЕН
С него започва „Русалската седмица”, „Русалската неделя”, „Самодивската неделя”. „Русалийки”,
В приказния фолклор русалии били невидими, нечисти, вредоносни сили, на които, макар и по-рядко, се приписва способност да лекуват. В Северна България вярват, че русалийките са душите на млади удавници, които като бели и жълти пеперуди прелитали отвъд Дунава.
Митичните, загадъчни русалийки са останали в поетичния свят на народното творчество, на тях са посветени много предания, поверия и песни. За най-опасни дни се приемат „русалската среда” и „русалският петък”. За да се предпазят от русалиите, хората окичвали вратите и прозорците с лепка, пелин, чесън, репей, орехова шума, носели ги и в дрехите си, защото вярвали, че злите сили бягат от неприятната им миризма. През цялата седмица не се работи нищо вкъщи и на полето, за да не падат гръмотевици и градушки и за да се предпазят от „русалска” болест. Вярва се, че жени, които не спазват забраните, ще бъдат грабнати от самодивите, ще полудеят и ще умрат. Не трябва да се спи на открито, нито да се ходи без път из полето, за да не се настъпи „русалската трапеза”. Тя се приема за опасно място и онези, които нагазят в нея, ще бъдат „ударени”, „сбъхтани”, „нагазени”, ще ги хване „русалската” болест - психични разстройства, лудост, парализа (”орама”), осакатяване.
В Северна България „русалска”, „самодивска” болест лекували с ритуален танц, изпълняван от мъжки „русалски”, „калушарски” дружини. Те се водели от „ватафин”, който познавал добре чародейните билки за лекуване на „русалската болест”. Мъжете в дружината трябвало да бъдат здрави, пъргави, добри играчи. В началото на Русалската неделя, след като са спазвали неколкодневен пост, калушарската дружина се събирала и в ритуално мълчание тръгвала из селото. Носели „русалийско знаме”, което било обшито с билки и имало магическа сила. Русалците били облечени във всекидневните си дрехи, на калпаците си имали китка лековити треви, а на цървулите - метални бодли като шпори и малки звънчета. В ръцете си държали „русалийска тояга”, подкована на долния край с желязо и накичена с метални дрънкулки. Мъжете носели гърне с „ненапита” вода, в която били натопени билки, и паница с оцет и счукан чесън. Когато някой болен искал помощ от русалците, те го карали да легне на чергичка на земята, като до главата му оставяли гърнето с лековитите билки. Под съпровода на „русалийски” мелодии, изпълнявани на кавал, русалците започвали своя танц, който постепенно ставал буен. Внезапно един от играчите счупвал с тоягата си гърнето и лечебната вода опръсквала болния.
Той скачал уплашен и побягвал, а един от калушарите падал в несвяст. Веднага около него започвали същите игри, за да го „излекуват”. С този ритуал се пропъждала „русалийската” болест. Вярвало се, че не е „на добро” в едно село да играят и да се срещнат две калушарски дружини, защото тогава те влизали в лют бой. Ако калушар умре в такъв бой, не го опявали и погребвали по християнски, а го закопавали в „русалски гробища”. До днес има местности, наричани Русалски гробища, и според преданията там са загинали много калушари. Вярва се, че такова място често е посещавано от магьосници. В края на Русалската седмица - в неделя, калушарите отивали на църковно причастие и се връщали в предишния си социален статус. В дома на ватафина устройвали богата почерпка и си разделяли получените дарове от болните, които са лекували. Силна била вярата, че русалските игри прогонват болестите от хората и осигуряват богата реколта по ниви и градини.
