Дано на хората да им е омръзнало от манипулатори, скандални и дискредитирани управленци и измислени медийни „герои”, казва за Frognews.bg евентуалният кандидат‒кмет в община Гърмен.
Мехмед Бакалов е учител по български език и литература в с. Дъбница. Заемал е редица обществени длъжности, управлявал е редица младежки дейности - член е на управителния съвет на читалище „Зора” , президент на ФК „Единство” , изпълнителен директор на Сдружение „ Неврокоп” , член на консултативния съвет на Фондация Българска памет. Като изпълнителен директор на сдружение „ НЕВРОКОП” е участвал в изготвянето и управлението на 9 проекта към различни фондации и програми.
интервю на Ана Кочева
‒ Г‒н Бакалов, инициативен комитет е издигнал кандидатурата ви за кмет на община Гърмен. Известни ли са вече и някои от другите кандидати, респ. гръмовна ли се очертава битката за Гърмен?
‒ Заради принципа на коректност на информацията, да кажа, че издигането на кандидатурата ми е инициатива на мои съмишленици, без да се смята, че това е комитет, сформиран еуфорично на prima vista. Това е клуб на ПП ”ГЕРБ” в с. Долно Дряново, който ме номинира за свой кандидат за конференцията, съгласно Устава. По отношение на другите политически субекти, всичко е твърде имагинерно и мистериозно като персонажи. В рамките на ГЕРБ сме трима, като се очаква в близко бъдеще да се утвърди единна кандидатура. Ако бъда утвърден като кандидат, съм напълно наясно каква обществена отговорност поемам - от една страна си давам сметка за реалностите, породени от финансовата и икономическа криза в глобален, респективно и в национален мащаб и от друга – за деликатната етно-религиозна електорална палитра в общината. Що се отнася до гръмовността на битката, това е въпрос на обща култура, персонална сетивност, лични амбиции и реални възможности на всички политически субекти. Моята поява не е експулсивна екстравагантност, най-малко пък следва да се смята, че е плод на суетност или нарцисизъм . Очаквам „битката” спокойно със сдържани емоции и рацио.
‒ Разкажете за широката публика каква е етническата палитра в общината, как се самоопределят хората?
‒ Твърде тривиално би прозвучало да започна с клишето за уникалността на нашата община откъм етническата й палитра. Както в много региони на България и тук живеят българи, които статистическите канони, подчинени на политическите заигравки във времето на прехода, определят като българи-християни, български турци, българо-мохамедани и български роми. Непонятно защо не се въведе вместо понятието етнос, което предпоставя конфронтиране, понятието национална принадлежност, което би било твърде консенсусно и би туширало проблема със самоопределянето. Вероятно тук е разковничето за помпането на политически дивидент на принципа „разделяй и владей”. Убеден съм, че това звучи твърде кощунствено за политиците на прехода, тъй като е прекалено модерно за нашите географски ширини.
‒ Евентуалната ви битка с Ахмед Башев, който стана национално известна политическа фигура, няма да е лека; на какво залагате?
‒ Да коментирам евентуална битка с настоящия кмет Ахмед Башев, е твърде рано, тъй като нито аз съм утвърден като кандидат–кмет на ГЕРБ, нито той се е заявил явно като кандидат за нов мандат. Абстрахирайки се от обстоятелствата обаче и ако хипотетично се стигне до това, аз няма от какво да се притеснявам. Нито съм креатура на ДС, нито съм клиент на следствието и прокуратурата, нито имам своите ментори или протектори, нито нося негативите на настоящото и минало управление, нито съм болезнено амбициозен. Жизненият ми опит като човек, образованието ми, ценностната ми система, коректността ми по отношение на приятели, семейство, колеги, общност и общественост, ми дават увереност и самочувствие, че не просто искам да сменя някого, а да променя нещата в наложилите се стереотипи на управление, да се положат основите на един нов тип управление, по-хуманно, модерно, прозрачно, без мистификация и т.н. Пък и Башев не е мой проблем, а е проблем на неговите проектанти , протектори, протежета и симпатизанти. Който го създаде, той да го мисли!!!
‒ Допускате ли, че ще има нечестна игра, удари под кръста?
‒ Когато се отива на сафари в джунглата и на лов за мечки в гората, страхът е последното нещо, което ръководи поведението на човека, отдаден на определена кауза. Що се отнася за ударите под кръста, не се опасявам толкова от опонентите си от други партии и формирования, тъй като те не ме тревожат с нищо. Имам притеснения от амбициозни недоброжелатели в рамките на самата партия. По отношение на моите извънпартийни опоненти съм неуязвим, тъй като и като учител, и като човек-общественик съм се подчинявал на своето жизнено верую- ако можеш да помогнеш някому-направи го, ако ли не – поне не му пречи. Ударите под кръста не ще ми навредят, жалко за хората, ако се вържат на всички потенциални опити за дискредитация.
‒ А възможно ли е въобще да има пробив в регион, традиционно доминиран от ДПС? В този смисъл има ли желание у самите хора за промяна?
‒ Вероятно идеята на „тези”, които създадоха ДПС, е била сегрегация и капсулация на етнорелигиозните общности по социален и икономически признак. Статуквото до сега работи добре и е в полза на създателите му. В едно демократично общество няма вечни правила, няма пожизнени стереотипи. Правилата следва да се определят от хората (избирателите). Ако това, в което ги въртят и варят 20 години, им харесва… Изборът е техен! Иначе казано - да, ДПС е структуриран и позициониран и кадрово, и финансово – икономически най-вече в региони като нашия. Но очаквам изненади. Ние знаем към какво се стремим, но и настоящите управленци знаят какво биха загубили далеч от властта. Това вероятно ще ги настърви неимоверно много. Надявам се избирателите да осъзнаят мажоритарността на местните избори.
‒ Как се справят вашите съграждани в икономическо отношение; повече от ясно е, че тютюнът вече не може да бъде единствен поминък.
‒ Както всички хора в България , така и хората на Родопите са „на” и малко „под” екзистенца , но това не значи , че са се примирили. Проблемът на хората от моята общност е, че последното нещо, от което ще се откажат, е да образоват децата си, и да занижат стандарта си на живот. Има нещо изконно в този стремеж. Това лично мен като учител ме трогва до умиление, но ме и плаши, дали не ще секне предвид икономическата конюнктура. По отношение на тютюна като единствен поминък съм отвратен от досегашните действия и съзнателни бездействия на политическата класа, които така и не пожелаха да намерят стойностна алтернатива на тази култура. Докога ще се прави политика с тютюнопроизводителите и докога за тяхна сметка ще се внушават митологеми за безалтернативност.
‒ Вие сте учител, преподавате български език и литература; имате поглед върху младите. Гледат ли те навън, има ли опасност от обезлюдяване на региона?
‒ Отговорът на този въпрос е твърде относителен. Той поражда поредица от подвъпроси и подотговори- защо се стигна до това хората да заменят престижните си професии в България, за да бъдат ниско кфалифицирани гастарбайтери в чужбина, какво предлага държавната ни политика като контрапункт, има ли я въобще, какво се прави, за да се задържат младите . Нима не е ясно, че веднъж напуснали страната, те трудно биха се върнали, пък и защо ли, пък и кога ли?! Демографската криза ще донесе много повече злини на региона и родината ни, отколкото икономическата, тъй като основен ресурс на икономиката са хората.
‒ Добре, а ще гласуват ли точно младите за вас, с какво ще ги привлечете?
‒ Позволявам си да перифразирам Вазов, който вижда надеждата и спасението на българския народ в „… лудите, лудите…!!!”, съотнесено към „… младите, младите…!!!”. Те винаги са били авангард на промяната, макар и да влизат в конфликт с жизнената философия на по-възрастните си родители. Моята евентуална кандидатура ще бъде провокация и предизвикателство именно към младите. Те са основният ми приоритет и досегашната ми дейност като преподавател и изпълнителен директор на сдружение „ Неврокоп”, реализирало редица проекти, насочени към младежите от Родопите, ми дават основание, че може да се разчита на тях. Надявам се да им е омръзнало от манипулатори, скандални и дискредитирани управленци и измислени медийни „герои”?!
‒ Г‒н Бакалов, каква е вашата мечта за Родопите?
‒ Моята мечта!? Де да беше само една?! Но понеже въпросът е конкретен, ще бъда кратък. Мечтата ми е коренното население на България, разбирано родопското население, да продължи да бъде духовното огнище на родината ни. Да не угасва огънят на родолюбието, да бъде светлина в очите и в душите, и в сърцата, за да ги има и за идните поколения българи. Все пак и аз съм баща, и съпруг, и син. От сърце желая България да бъде едно съкровено, уютно място за живеене за всички ни - сега, и утре, и во веки!!!
