Когато в едно общество заговори езикът на омразата и разделението, се раждат и амбиции за „здрава ръка”; всяка рязка промяна към по-силна президентска власт би могла лесно да се изроди в авторитарно управление, предупреждава бившият премиер.
Това споделя на личния си сайт експремиерът Симеон Сакскобургготски. И продължава -
"Оттук до силовото управление има само няколко стъпки, а потърпевши са гражданското общество и демократичните ценности.
В днешна България все по-често се чуват гласове на хора, готови да пожертват гражданските свободи в името на някаква илюзорна сигурност или неудовлетворено желание за справедливост.
Държавата е наистина силна, когато има силни институции, развито гражданско общество и строго спазвани демократични правила. Само така можем да живеем и сигурно, и свободно. Именно този баланс са постигнали обществата, които често даваме за пример като жизнен стандарт и устройство. Трябва да подобряваме работата на институциите. Да дадем повече власт в ръцете на гражданите – чрез допитвания, достъп до законодателния процес и електронно гласуване. И най-после – чрез електронно правителство да улесним хората, вместо да ги караме да се редят пред бюрократични гишета и да попълват купища книжа и формуляри.
В годината на първите президентски избори след приемането на България за член на Европейския съюз все по-отчетливо се поставя въпросът за правомощията на държавния глава според действащата Конституция. Някои казват – нужни са повече правомощия и силна президентска власт, защото парламентарният модел е заложник на партийните борби и полемики. Други пък обратно – смятат, че президентът е протоколна длъжност, която не се нуждае от прекия народен вот и трябва да бъде избиран от парламента, да има чисто представителни функции.
Не споделям тези възгледи. Нека бъдат осмислени и прочетени по нов начин правомощията на президента. Те са напълно достатъчни според действащите конституционни норми. Но трябва да се осъществяват активно и пълноценно. Българският държавен глава има силна комуникационна власт, която слабо се използва. Президентът може да стимулира обществени дискусии и тенденции, да направлява институциите на държавата в коловоза на европейските правила, когато те се отклоняват, да се опира много по-непосредствено на потенциала, идеите и експертизата на неправителствените, браншовите и съсловните организации.
Но най-вече, президентът трябва да има силно присъствие в международните отношения на България. С авторитетно и равнопоставено участие в европейските дела, президентската институция може да допринася значително не само за по-добрия образ на страната, но и за повишаване на доверието на чуждите инвеститори.
Важен е балансът между трите разделени власти. И президентът е призван да бъде пазител на този баланс, без да се превръща в страна в политическите спорове. В условията на парламентарното управление, държавният глава е носителят на стабилитета и приемствеността. Парламентът е националният политически форум, в който са представени разноликите обществени интереси, идеи и ценности. Президентът олицетворява единството на нацията. И трябва да поддържа това единство около големите общонационални цели – да живеем в разбирателство и по европейски правила.
В една все още крехка демокрация всяка рязка промяна към по-силна президентска власт би могла лесно да се изроди в авторитарно управление. Виждаме това в други млади демокрации. Затова българският конституционен модел, изграден на принципа „власт власт възпира”, трябва да бъде укрепван. С енергията на всички граждани", призовава Сакскобургготски.
