Не, не съм се побъркал. Повечето българи скърбят искрено, това е вън от съмнение. Думата ми е обаче за онези кръгове, които тайничко се радват на катастрофата с автобуса и деня за траур.
Нека предположим кой има полза от трагичните събития.
Преди да продължа, ще попитам: спомня ли си някой кой е Станчо Станев? Не? Отговорът ще откриете в края.
Логично е да се запитаме има ли въобще полза някой от трагичната катастрофа? Звучи абсурдно, но нека опитаме. Да тръгнем отгоре надолу. Как стоят нещата с Президентството например? Уикилийкс изкара на светло твърде нелицеприятни неща около дейността на президента Първанов и неговата дясна ръка ген. Никола Колев. Оказа се, че с действията си двамата са прикривали корупция в армията за милиони. Назначавали са некадърни, но послушни чинове на високи позиции, за да обслужват частни и корпоративни, а не обществените интереси. Съобщава се за оръжейни сделки, стопиране на реформите, безпринципни решения и пр. В денят на траур върховният главнокомандващ и неговият шеф на кабинет трябваше да отговорят или коментират изнесената информация. Години наред те отказваха да го сторат, въпреки опитите на български журналисти и медии да разкрият какво се случва зад кулисите в президентството. Общественото внимание обаче е заето изцяло с поредната трагедия и „героите” от грамите на американското посолство могат да си отдъхнат. Катастрофа, ден на траур, разкрития за безобразията в автотранспорта, интервюта с почернените семейства – всичко това измества фокуса от тях. Нещо повече, след ден-два президентът ще има повод да вземе думата по повод трагедията и да попита строго, но справедливо, какво е направило днешното правителство, за да не се случват подобни инциденти. Ще изкаже съболезнования и ще апелира за справедливост с подходяща маска на лицето.
Искащите вот на недоверие също имат причина за тайна радост. Погълнати от подробностите около трагедията хората няма да обърнат кой знае какво внимание на евентуалния провал на вота. Освен това видни опозиционери ще използват случая, за да отправят отровни стрели срещу управляващите за липсата на контрол по пътищата, за неадекватна политика в областта на транспорта, режима на лиценциране и пр.
Съдиите, които произнесоха присъдата онзи ден срещу Мануела Горсова да заплати около 21 000 лв на убиеца си Максим Ставистки, също ще въздъхнат облекчено. В интернет се завихри инстинска вълна от протести срещу решението на състав на СГС в полза на застрахователите и виновника за автотрагедията отпреди три години Стависки. Катастрофата на автомагистрала „Тракия” ще ги избави от общественото внимание за няколко дни, пък после... ще дойде нещо друго.
Висшият съдебен съвет също има нужда от глътка въздух, защото много му се струпа на главата. Съюзът на съдиите иска той да се саморазпусне и всичко да стартира от А-Б. Причината, казват, е в оставките на няколко от членовете. Но истинската е в сринатото обществено доверие. Оказва се, че съдиите са много чувствителни към някои кадрови въпроси, но запазват гробовно мълчание, когато стане въпрос за лобизъм, политически натиск и интереси, компрометиращи връзки с Красьо Черния, необяснимо разбогатяване на някои от тях. Катастрофата и жертвите ще им дадат време да се окопитят, да анализират ситуацията, да прегрупират силите си и да набележат следващите си ходове.
Прокуратурата и тя има известна полза от драматичната обстановка. Известно време ще обяснява какъв е редът за разследване на подобни инциденти, ще обещава бързи, но професионални мерки, щателно проучване на детайлите, експертизите, разказите на очевидците и пр. В този период никой няма да притеснява обвинението с въпроси за делото срещу „Октопода”, дали се е самосезирало за изнесените от Уикилийкс факти около дейността на президента Първанов и ген. Колев, какво става с другите дела с голям обществен отзвук. В такива моменти особено октивен е прокурорът Росен Димов, който от години се е специализирал в предлагането на „нови мерки” за движението по пътищата. Защо ли? Малка здравословна пауза.
Най-доволни обаче от катастрофата са чиновниците. Всеки път, когато се случва трагедия следва натягане на гайките по трасето на бюрокрацията: затяга се лицензионния режим, почват проверки, променят се правила, въвеждат се нови документи и режими, а това означава само едно – скок на рушветите! Ако технически преглед досега се е минавал проформа срещу 20-30 лева, сега цената ще е двойна, защото може да ме хвават, рискувам много. Драстично ще поскъпне всеки подпис под някакъв документ или разрешително.
Ще намаже от трагедията и парламентарното транспортно лоби. И досега беше скъпо да се отстояват интересите на кръгове в автотранспорта, но сега мизата направо ще се качи на Еверест.
Полицията по навик ще се опита да обясни, че прави каквото може, но видите ли, хората понякога сами са си виновни. Ще чуем дежурните апели към гражданите да сигнализират контролните органи за нередности и прочие тъпотии.
Опозицията като цяло също ще извлече дивиденти от поредната пътна трагедия. Шумно и сръчно тя ще стовари всички прегрешения, свързани с режима на движение върху сегашното управление. Някои от тях ще бъдат справедливи, но повечето, на кой не му е ясно, ще са натрупаните грехове от последните двайсет и кусур години. Най-много шамари, то се знае, ще отнесе новият министър Ивайло Московски.
Медиите от своя страна ще ни запознаят с всички детайли на трагедията: репортажи от мястото на инцидента, мъката на близките, погребенията, разказите на близки и приятели, драмата на почернените семейства, припомняне на трагедиите от р. Лим, моста на Бяла, Бакаджика край Ямбол... Ще узнаем ли обаче кои са лобистите, които не допускат нови закони и правила? Какви хитрости прилагат застрахователите, в случая „Лев инс”, за да платят по-малки обезщетения? За застрахователите или за пострадалите работят някои служители на полицията, дознатели и пр. служебни лица, свързани с подобни инциденти? Кой и срещу колко дава лицензи и пр. и пр.
Сигурно изглежда цинично да се повдигат подобни въпроси в деня на траур, но животът по тези географски ширини отдавна е минал границите на нормалното. Попитайте близките на загиналите във влака-факла край Червен бряг, на жертвите в автобуса-ветеран край Ямбол, на издавените в Охридското езеро и на много други, дали някоя инстанция с нещо е облекчила живота им след преживения ужас. Само че нас ни интересуват горещите събития, скандалът сега, в момента. Затова и жертвите ни са като по време на война. Разбираме го, когато сами се озовем в ада на българското безумие.
И за да се убедите колко трае обществената и медийната памет, ще се върна към въпроса от началото на тази статия: кой е Станчо Станев? Това е охранителят, който бе ранен тежко при нападението на банковия клон в Сливен. Нападателят Стефан Стефанов още чака разследването да приключи, да се напише обвинителен акт и да започне делото, а съдът да отсъди вината му. Кога ще стане това – никой не знае. Съдбата на жертвата Станчо Станев обаче все още е в ръцете на медиците във ВМА. Животът на този човек и на близките му се сгромоляса със страшна сила, но ние го забравихме. След седмица ще сме забравили и жертвите на магистрала „Тракия”, улисани в собствените си дертове и „привлечени” от нови сюжети.
Това се вижда, когато понякога свалим маските. Правим го все по-рядко, защото ни е страх от нас самите. Маските са много удобно нещо, когато някой има проблеми със съвестта.
П.П. И моля, тези, които ще ме плюят в коментарите си, да преброят първо до десет.
Борис Стефанов
