Докато достъпът до кредит в Европа става все по-ограничен и ЕЦБ е принудена да предприеме спешни мерки срещу евентуална рецесия, кредитният пазар у нас остава учудващо стабилен.
Въпросът е обаче дали кредитната криза действително идва насам, но със забавен ход, или точно обратното - страната ни може да извлече полза от икономическите затруднения на Западна Европа.
През
2007 год. обемът на отпуснати кредити отбеляза 58% ръст на годишна
база. Обезпокоена от този развой, през септември БНБ вдигна
задължителните банкови резерви от 8 на 12%, но дори и това не промени ръста на кредитиране.
Независимо, че цената на кредита поскъпна, българските банки, 85% от
които са с участие на чужди капитали, предпочетоха да поемат тези
разходи само и само да успеят да запазят лихвените си нива
конкурентоспособни.
От Оxfordbusinessgroup подчертават, че
България все още не е директно засегната от разразилата се криза на
вторичния ипотечен пазар в САЩ и ефекта й върху Западна Европа.
Ударната вълна бе поета основно от френски и немски банки, а банките у
нас, които са главно с австрийски и гръцки капитали, не са имали в
активите си американски ценни книжа.
Един вид, по-олекотената
банкова система у нас успя да ни задържи далеч от най-тежкия етап на
кредитната криза, коментира Калин Христов, съветник към БНБ. Това е
така, тъй като банкирането у нас се реализира по доста консервативни начини и не се разчита толкова на рискови операции.
Анализатори
очакват, че през първите няколко седмици на януари, тенденцията на
растеж ще се запази необезпокоявана от глобалната финансова криза, но темповете на самият ръст ще се забавят.
Всеобщото
мнение е, че подобно забавяне би предпазило икономиката ни от
прегряване, но БНБ все още гледа скептично на възможността за поредно
увеличаване на задължителните банкови резерви на 15%, тъй като за
момента при една растяща и отворена икономика каквато е нашата, това е
нежелателно. А и при толкова много банки с чужди капитали, които
кредитират от банките майки, едва ли би имало голям ефект.
Според изпълнителният директор на Парибас България Улрих Шуберт, забавянето на кредитния ръст у нас би подействало положително, но не и ако е предизвикано от правителствени ограничения, а от пазарните механизми.
снимки Вяра Йовева
През
последните няколко години проникването на банкови капитали на пазара
нараства стремглаво, като общата стойност на банковите активи у нас
възлиза на 97% от БВП, което е 3500 евро на глава от населението.
Конкуренцията между банките от друга страна предизвика понижаване на
лихвените проценти и сигурна възвращаемост на инвестициите.
Именно
поради това, вместо да изтеглят парите си, европейските банки ще
продължат да наливат капитали точно в такива региони, където
икономическия ръст запазва своите здрави устои с цел да възстановят загубите по останалите си операции.
Според Оxfordbusinessgroup с най-голям интерес за момента се гледа на корпоративните и ипотечни кредити. Ипотечният ръст е подклаждан от вътрешната миграция от малките градове към столицата. В същото време точно процентът на ипотечното кредитиране от БВП е това, което ни разграничава от останалата част на Европа, тъй като там той е значително по-висок.
Що
се отнася до фирменото кредитиране, много местни компании ще имат нужда
от свежи капитали, за да покрият изискванията на ЕС. Функциите на
местните банки ще се разраснат с навлизането на обещаните от
еврофондовете 6.8 млрд. евро, които те ще администрират.
В
икономика, където се очаква ръстът на БВП да надмине 6% и да се
осъществи стабилен прилив на преки чуждестранни инвестиции, бъдещето за
родните банки изглежда розово, коментират от Оxfordbusinessgroup.
money.bg
