Точно една година след като МВР зрелищно разтури арт търг на “Аполон и Меркурий” и арестува всичките 92 картини, тръжната къща си получи обратно 40 от платната.
„Торнадо” се срещна с един от собствениците на аукционната къща- Игор Марковски, за да разбере що е то културно-историческа ценност, каква е логиката останалите картини да продължават да гният зад решетките и защо българското изкуство е познато само до Калотина.
„Обвинението е, че сме предлагали за отчуждаване 52 картини, които представляват културно-историческо наследство. Другите 40 бяха освободени, защото не представлявали материал по делото”, обясни Марковски. Странни са критериите, по които експертите разделили произведенията на “невинни” и “заподозрени” в принадлежността им към културно-историческите ценности. Според арт дилъра тази характеристика на дадено произведение на изкуството зависи от това дали авторът й е починал. „Над 90% от художниците на платната, които ни върнаха, са живи. Същевременно сред „подозрителните” картини има такива на световно неизвестни художници, направо самодейци. Само че починали!”, обясни той. Например освободени са 2 платна на великолепния художник Ясен Гюзелев, носител на най-престижните международни награди.
В същото време продължават да задържат картина на Цветан Цеков-Карандаш, починал 2010 г., лично надписана за Марковски на гърба. Според наредбите една картина е национално богатство, ако отговаря кумулативно на две условия - да бъде по-стара от 60 години и да е по-скъпа от 300 000 евро „Последното изискване обаче небрежно се прескача”, отбелязва арт дилърът. „Правим легални търгове на творби, които взимаме от художниците с договори за консигнация. В тях се посочва цената, определена от автора, и цялата сума отива при него. Тръжните къщи по целия свят, включително и „Аполон и Меркурий”, печелят от т.нар „премия на купувача”, която той доплаща върху цената. Процентът варира от 15 до 30-40 на сто. За всеки търг е подадена молба в Министерството на културата и тя е заведена под номер”, категоричен е Марковски.
Интересен е случаят с криминалната биография на “Катедрала” на Никола Манев рисувана в Париж през 1965 г.
“Има документи, че тя е продадена на търг на аукционна къща “Виктория” със собственик Павел Тодоров на 9 април 2009 г., има я публикувана и в каталога им. Купувачът е синът на художника Енчо Пиронков - Стойо Пиронков. Той я донесе в „Аполон и Меркурий” и поиска да я продаде. Щом е имало информация, че е открадната, защо полицията не се е намесила още при продажбата й на първия търг, а вътрешният министър Цветан Цветанов излиза 2 седмици след нашия и прави гръмки изказвания?”, недоумява Марковски. Интересна подробност около “Катедрала” според докладната е, че авторът е потвърдил, че “същата е обект на кражба от тавана на брат му”, но не си спомня дали е съобщил в полицията за това.
„Картините на търга на „Аполон и Меркурий” са арестувани по донос, писан от Д.Димитров, служител на полицията”, уточнява Марковски. Докладната записка, с която „Торнадо” разполага, изобилства от фактологически неточности
Например, че на търга ще се предлагат чуждестранни автори, каквито в каталога няма, както и че каталогът бил предоставян преди аукциона “само на лица, които ще участват в него”. Всъщност той е отпечатан на хартия и качен и на сайта на тръжната къща, категоричен е Марковски. „Не съм като някои, които трябва да доказват, че тъща им е дала пари за апартаментите. След като си изчистя името, ще ги съдя до дупка”, зарича се арт дилърът. Дали въпросните 92 платна представляват културно-историческа ценност се решава от петорна съдебно-художествена експертиза, в която разследващият полицай задал 7 въпроса на експертите, по които да оценят картините.
„Може би той е завършил изкуствознание в техния Кеймбридж - милиционерската школа в Пазарджик, и от тази висота може да се произнася кое е национално богатство”, предполага Марковски. Според него причина за наказателната акция на МВР са разкритията, които съдружникът му Димитър Фицов направил месеци преди злополучния търг във връзка с откупуването на картини за Музея за съвременно изкуство, т.нар. Български Лувър. „Голямата беда е, че законите не са променяни от 1950 г. Така Златю Бояджиев не може да бъде изнасян от границите на България, защото представлява голямо национално богатство. Ето по тази причина никой в Европа не знае нито кой е Златю Бояджиев, нито кой е Майстора. А уж живеем в ЕС без граници”, коментира Марковски.
По въпроса за откраднатите картини на Златю Бояджиев от къщата на наследниците близо до Пловдив бившият журналист е убеден, че те са били поръчани и се знае къде се намират: „Не може просто така да бъдат откраднати. Знае се къде са и се чака удобното време, за да бъдат изнесени на пазара. Чудно как не са ни повдигнали обвинение и за тези картини!”.
Марковски се зарича, че след време, когато министър на културата вече не е Вежди Рашидов, ще предложи на нов търг всички тези „арестувани” картини и стойността им ще е станала „неоценима”.
Деница Бояджиева
