Журналистът от Радио „Свободна Европа” Владимир Костов, станал популярен у нас като първата жертва на т.нар. „български чадър”, близо 50 години живее в Париж, а когато е в България, избягва да дава интервюта.
интервю на Еми Мариянска
- Г-н Костов, имаме си вече и жена кандидат-президент. Каква е оценката ви за този нов момент в предизборната кампания?
- Новото е, че поне засега се очертава едно традиционно ниво на кампанията – кой какъв е, кой с кого е, зад кого кой стои и т.н. Не бих казал, че тези неща са без значение, но далеч не са най-важното. Те по-скоро отклоняват вниманието на обществото от главното. Какво имат кандидатите в главите си по най-важния въпрос за България днес: какви трябва да бъдат нашата политика и поведение в ЕС?
- Не е ли малко странно да поставяте ЕС като желан център на предизборната кампания?
- Не е желание, а отчитане на една реалност. Зависимо ли е управлението на България? Зависимо е. От кого? От ЕС. Като закони и правила, като управленска практика, като финансови ресурси и т.н. След като това няма как да се подмине, питам се, не е ли нормално да искаме от кандидатите за президент - и въобще за висши управници - да обяснят на обществото как виждат например положението в Гърция. Страна, която е по-отдавна от България в ЕС. Страна, която има лоби в структурите на ЕС, за каквото не можем и да мечтаем. Същата тази Гърция видя само за едно десетилетие задлъжнялостта си увеличена три пъти и доближаваща фантастичната сума от 400 млрд. евро (с новия пакет заеми). В европейски вестници се появиха заглавия, че Гърция се слага на сергията за продан, за да плати дълговете си. Звучи грубо, но е точно. Е, не е ли от най-жизнено значение за нас да си отговорим на въпроса как ЕС „помогна” на Гърция да се окаже на този хал? И още: какво гърците направиха, или не направиха, та се оставиха така да им „помогнат”? Защото надали е без връзка с ЕС обстоятелството, че главна роля в натрупването на външния дълг на Гърция играят големи западноевропейски банки и пак те са на първа линия като кандидати за изкупуване на безценица на гръцка собственост.
- Очевидно намеквате, че от примера на Гърция се налага изводът как да избягаме някак вън от ЕС?
- Не. Като гледаме Гърция, трябва добре да си даваме сметка, че може и на нас да дойде подобно, или по-лошо до главите. Защото ЕС не е майка за страните членки. Не е дори и мащеха. Не е в същността на ЕС нито да ни храни, нито да ни завива. ЕС е само теренът, на който европейските страни водят борби за печалби, за надмощие и всякакви други, както винаги са правили. Разликата е, че не воюват едни срещу други с оръжия. Но ударите са си удари. И, както винаги - най-вече го отнасят малките и бедните.
Не е никакво решение да мислим как да излезем от ЕС. Защото ЕС е Европа, а ние сме в Европа отдавна и с цялото си същество. Въпросът е как да съумеем да се борим и да защитаваме интересите си в рамките на Европа. Такава, каквато е. И да допринасяме, когато се представи възможност, тя да се променя към нещо по-добро.
- Струва ми се, че не разполагаме с много възможности за борба против ЕС...
- Не мисля за борба против ЕС, а за борба в ЕС. И до голяма степен - за борба не само за България, но и за ЕС. Които са имали случай да надникнат към Брюксел и Страсбург, са го забелязали. В апарата на ЕС - и в комисията, и в Европарламента - се множат белезите на поведение на властваща бюрокрация. Над правителствата на страните членки, над народите на Европа. Може някому да се стори крайно, но съм убеден, че е така, затова и ще го кажа: ако не бъде преодоляно това бюрократизиране на ЕС, то моделът на последния ще се изчерпи и разпадне така, както това се случи със съветския модел. Ето затова си мисля, че е в български и в европейски интерес, ако в предизборната кампания се изявят и сетне бъдат и подкрепени политици, които имат остро критично и заедно с това конструктивно виждане за политиката на ЕС и за нашето българско участие в тази политика. Сигурен съм, че ако това се случи, то няма да остане незабелязано от обществеността в ЕС. И с подобно поведение българските интереси ще бъдат защитени по-разумно и по-ефикасно, отколкото с някои съмнителни метани по посока на Брюксел.
- Не се забелязват подобни белези за предизборна кампания в България...
- Това е и моето мнение. Но не мисля, че нищо не може да се направи. Общият ни интерес изисква да си дадем сметка, че ще бъдем губещи, ако се затваряме в нашите си махленски разпри и конфликти. Съдбата ни се определя от процеси на европейско и световно ниво. Следователно, ако можем да имаме някакъв шанс, то е в издигането на нашето мислене и поведение на това ниво. И в тези три-четири месеца, които остават до изборите, е по силите ни много да направим в тази посока. Ако има воля и желание.
- Кои от българските политици или партии смятате за най-подготвени за подобно политическо поведение?
- Дано да се лъжа в преценката си, но не виждам изявени. Мисля, че има политици, които разбират проблема, но се оставят в плен на инерцията, на ориенталщината, на наследени рефлекси на „съюзно” поведение. Страхуват се какво ще кажат хората, ще бъдат ли разбрани, и т.н. В ЕС сме равноправни, а наши политици сами си ограничават приказката и мисълта и с това правят лоша услуга и на България, и на ЕС. Пак ще се върна на въпроса за Гърция, защото смятам, че е от изключително значение. Предполагам, че за гръцките политици е трудно – още повече публично – да поставят въпроса за отговорността на ЕС за положението, в което се намери Гърция. А защо този въпрос да не бъде поставен от български политици?! Нали всички сме в една лодка?! Ако има грешка в курса, не трябва ли търсенето на отговорност да започва от кормчията?
