Георги Ангелов, старши икономист,
Институт „Отворено общество“
Управляващите
ни казват, че всичко в България се подобрява. В същото време опозицията твърди,
че нещата отиват от лошо към по-лошо. И двете твърдения са частично верни, но и
частично неверни.
Данъци
От началото на годината влезе в сила намалението на данъка върху доходите до 10%. По този начин, на практика, данъкът върху доходите беше намален до нивата на данъка върху печалбата, който стана 10% преди година. В същото време, от началото на годината беше намален и данъкът върху дивидентите от 7% на 5%. Малко по-рано, през октомври, бяха намаление осигурителните вноски с 3 процентни пункта. По този начин, преките данъци през 2008 ще са забележимо по-ниски.
През 2007 намалението на корпоративния данък до 10% караше мнозина да се страхуват, че държавата ще изгуби много приходи. Това не се случа – дори напротив, приходите в държавния бюджет се увеличиха с невероятен темп от над 40%. Оказа се, че дори прогнозите на оптимистите – сред които е и авторът на тази статия - бяха надхвърлени и наистина по-ниското облагане на доходите стимулира икономиката, намали стимулите за укриване на данъци и в крайна сметка увеличи приходите в бюджета.
Най-вероятно през 2008 подобен ефект върху бюджета и икономиката ще има и въвеждането на плосък данък от 10% върху доходите и намалението на осигуровките с 3%. Стимулите за укриване ще намалеят, пазарът на труда ще отговори позитивно, а бюджетът отново ще получи повече приходи от очакваното.
От друга страна, обаче, не бива да пропускаме, че общото данъчно-осигурително бреме върху труда остава сравнително високо – главно заради високото ниво на осигурителните вноски, които са над 33% от брутната заплата. В допълнение, преразпределението през държавния бюджет продължава да расте, не само заради ефекта от по-ниските преки данъци, но и заради увеличаването на косвената данъчна тежест, най-вече по отношение на акцизите. Държавата ще събере над 43% от БВП в хазната, което означава твърде голяма власт на чиновниците и по-малко възможности за бизнеса.
Търговска регистрация
От началото на януари влезе в сила новият търговски регистър. Той е голямо подобрение за новорегистриращите се компании, тъй като регистрацията става много по-бързо – от днес за утре (в сравнение с около 30 дни чакане доскоро). Регистърът също така позволява електронна регистрация, която дава възможност за избягване на опашки и разкарване по гишета. Не на последно място, регистърът е изцяло достъпен в интернет и всеки човек може да провери дали една фирма реално съществува, кой е управител, учредител и т.н.
Без съмнение, новата регистрация ще даде възможност на много повече хора с идеи да опитат предприемачеството. Това показва и международният опит – много страни направиха подобни улеснения при регистрацията на бизнес и ефектът беше силно стимулиращ за бизнеса и икономиката.
И тук има някои „кусури“. Например, таксата за регистрация е твърде висока и на практика е в пъти по-висока от разходите за извършване на съответната услуга. На второ място, при регистрацията на търговски дружества се изисква внасяне на минимален капитал – практика, която е бариера за хората, които имат идеи, но не и пари в брой. Изискването за внасяне на минимален капитал е остаряло и в повечето страни по света не съществува, защото не изпълнява никаква смислена функция.
Другият проблем е изискването всички фирми да се пререгистрират – т.е. да отидат до съда, да вземат документ, че са регистрирани, до попълнят още няколко документа и да се регистрират отново в търговския регистър. Всичко това можеше да стане служебно, без да се налагат подобни разкарвания по гишета.
Бизнес среда
Според международните изследвания България напредва по отношение на бизнес средата и икономическата свобода. За една година сме се изкачили с няколко места в повечето подобни класации. Проблемът е, че се изкачваме твърде бавно и ще ни трябва твърде много време, за да достигнем високи нива. Други страни успяват за 1-2 години да се изкачат с 80-100 места. България за толкова време се изкачва с 5-6 места максимум. Трябва да се положат повече усилия и през 2008 да достигнем по-високо класиране.
Неща като мълчаливо съгласие – които са практика в други страни – в България се приемат на нож от политиците и все още не могат да се приемат. Дори някои български юристи измислиха обратната процедура „мълчаливо несъгласие“, което естествено е само от полза за чиновниците и във вреда на гражданите и бизнеса.
Бюрокрация и съдебна системаНай-големите проблеми продължават да бъдат свързани с бюрокрацията и съдебната система. Бюрокрацията е твърде раздута, с прекалено много власт над гражданите и фирмите, работи бавно и неефективно, всичко е максимално сложно, а електронното правителство остава мираж. Икономиката губи твърде много време, усилия и пари, за да премине бюрократичните пречки, ако въобще успее да го стори. Държавата по този начин ограничава развитието, вместо да му помага.
Съдебната система е с горе-долу същите проблеми като бюрокрацията. Тя, обаче, е още по-голям проблем, доколкото икономиката разчита на съда да защитава собствеността и да прилага договорите. При положение, обаче, че това отнема твърде много време и процедури, тази защита се оказва неефективна. Тук имаше леко подобрение през миналата година с въвеждането на частните съдебни изпълнители, които се оказват много по-ефективни от държавните. Много повече, обаче, трябва да се промени в системата.
