Експедиция на Националния исторически музей направи важни научни открития на връх Кози грамади, в землището на с. Старосел, община Хисаря, съобщават от НИМ.
Археолозите са разкрили североизточната стена на дворцова постройка в средата на одриската резиденция. Тя е дълга 13 м и е запазена на височина до 2 м.
Ръководителят на експедицията д-р Иван Христов обясни, че по подобие на разкритата през 2005 г. фасада на монументалната постройка, стената е изградена от огромни, перфектно обработени блокове с врязана украса.
Изследователите смятат, че постройката е служела за трезор на одриския цар Терес II и най-вероятно е била построена от гръцки майстори между 354 и 342 г. пр. Хр.
Наред с това археолозите са открили и сложна система от изсечени в скалите канали и щерни за събиране на вода, които много наподобяват скалните изсичания в тракийското светилище Белинташ и в скалния град Перперикон в Родопите.
Запазената архитектура на укрепената одриска резиденция достига също 2 метра и е доказателство за изключително добре съхранения древен комплекс.
Разкрити са и основите на втора мощна кула. Тя е разположена на първата югоизточна крепостна стена на резиденцията. Именно в този район войниците на цар Филип Македонски проникнали във вътрешността на резиденцията. Документирани са силни разрушавания по кулата и стените в посочения участък.
Намерените фрагменти от гръцки амфори, кратери и чернофирнисови съдове, потвърждават тезата, че резиденцията е превзета през 341 г. от македонските генерали на Филип II Клеобул и Анаксандър.
Доказателство за това са и десетките оловни ядра за прашка с имената на споменатите офицери, открити както във вътрешността на проучвания обект, така и в югоизточното подножие на резиденцията.
Археолозите са попаднали и на малка сребърна монета, сечена в гр. Парион, с изображение на Горгона Медуза. Монетата е пробита и най-вероятно е служела за медальон на македонски войник, за който се е вярвало, че изображението на митичното чудовище е пазело живота на преносителя. В близост до монетата е намерено и бронзово умбо на македонски пехотинец – хоплит.
Продължава проучването на новооткритата кула, на улица и прилежащи съоръжения от вътрешната страна на втората крепостна стена и на вътрешността на резиденцията. По думите на Иван Христов учените са по следите на жилището на одриския владетел.
