Защо медиите премълчаха скандала с президентския любимец ген. Никола Колев, доносничил на американците
След катастрофата на магистрала „Тракия”, при която в полузаконен и полуизправен автобус загинаха осем българи, написах, че ще се шуми около инцидента не повече от няколко дни. Написах също, че има среди, за които драмата е добре дошла, тъй като отвлече вниманието от техните безобразия. Всъщност не е нужно да си Ванга, за да предвидиш подобно нещо.
Сега сме на шпионска вълна. Оказа се, че България е задминала Ленгли, Гармиш-Партенкирхен и Лубянка, взети заедно, по производството на шпиони на глава от населението. Още не отшумял скандалът с „осветения” от Уикилийкс „важен информатор” на американското посолство в София ген.
Никола Колев, и ето че ни сервираха нова порция в стил Джон льо Каре – разузнавач се оказа известният художник Греди Асса. (А може тъкмо за това да е гръмнал скандалът с Греди, за да покрие набързо предния? Кой знае...) Някакво картонче насочвало към мисли от сорта, че Асса е работил за Мосад (Ха Мосад ле Модийн ве ле Тафкидим Маюхадим - Институт за разузнаване и специални задачи). Замислих се мнооого сериозно и понеже сме приятели с Греди от деца, се сетих, че през 1972 г., тъкмо след абитуриентските балове, той гледаше много особено и съсредоточено. Мислех, че тъгува за часовете по математика и физика, но чак сега разбрах, че всъщност е мислел за атентата срещу израелските спортисти на Олимпиадата в Мюнхен. След време ми се похвали, че рисувал известно време в Париж, после открил изложби в Испания, Германия и други държави. Бре, рекох си, нашето момче се прочуло и го ценят вече в белите държави Истината била друга: палитрата и четката му били прикритие. Всъщност той е бил част от групата, изпратена лично от Голда Меир по петите на терориста Абу Дауд и неговата група „Черният септември”, организирала кървавата баня в Мюнхен.
След всяка акция, за по-сигурно, вместо в Тел Авив, Греди прескачал в родния Плевен и докладвал на милиционерите от не знам кой си отдел кое как и защо. Хитро, нали? Уж художник, а всъщност човек на МОСАД, ШАБАК, ЦИПП и пр. Емил Боев ряпа да яде. Всъщност наша проверка показа, че легендарният разузнавач-герой на Богомил Райнов не яде никаква ряпа, а се е обърнал в гроба, след като научил какви ги вършат медиите по линия на „тихия фронт”...
Щеше да е забавно, ако не беше толкова пошло измислено всичко. Успоредно с обявяването на Асса за разузнавач в някои медии се пръкна история как предал бащата на наш общ близък приятел, който се занимавал с антикомунистическа дейност и той заради това влязъл в затвора. В интернет историята се разказва уж от името на друг наш приятел, за да е сюжетът още по-мрачен и гнусен. Занимавам ви с всичко това не за да изкарам Греди Асса ангел небесен какъвто той не е и няма нужда да бъде, а за да имате едно наум. Някой ден може да се окажете в същата ситуация. Аз вече бях в нея и дори още не съм се измъкнал. Може да се спасите само ако сте страшно семпъл, невзрачен, по-тих от водата, по-нисък от тревата, непретенциозен, незабележим... А понякога и това не помага.
И понеже сме на вълна шпионаж и досиета, ще ви върна към подвизите на генерал Никола Колев, бивш съветник на президента Желю Желев, бивш началник на Генералния щаб на Българската армия и сегашен шеф на кабинета на президента Георги Първанов. Докато някои медии охотно разпространяват мрачните сюжети около проф. Асса, претендиращите за най-големи и обективни такива не си направиха труда с две изречения да съобщят за скандала около Колев. А той е наистина грандиозен и цапа името не само на армията и президентската институция, но и на цялата държава. В грамите на американското посолство в София Колев е описан като „ценен информатор”, който трябва да бъде пазен въпреки съмненията за прикриване на корупция, лоша кадрова политика и мърляви реформи във войската. Ако обаче спазваме логиката на американците от периода на „студената война”, Колев, като възпитаник на Генералщабната академия в Москва, няма как да не е бил информатор и на страховитото ГРУ (Главно разузнавателно управление на Съветската армия). Никой обаче не коментира това, освен Кеворк Кеворкян, сякаш става дума за нещо много тривиално и дребно.
Мълчи Колев, мълчи и неговият шеф – президентът Първанов Американците писали до Държавния департамент за корупция в армията ни, за съмнителни оръжейни сделки, за умишлени назначения на некадърници на отговорни постове, а двамата мъже, които отговарят за националната сигурност, мълчат като миди. Преди време нито една медия не реагира адекватно и на ПР-акцията на ген. Кирчо Киров, шеф на разузнаването. Вестници с овчи възторг описаха подвизите му, както и на колегата му от военното разузнаване в хотел в Судан, откъдето дърпали конците по освобождаването на наши пилоти, взети в плен в Дарфур. Как на никого не му хрумна да попита къде се е чуло и видяло шефове на тайни служби да бъдат герои на акции, които са работа на хората на терен.
Или дали пъченето и разказите за висшия роден шпионаж не са навредили на наши партньори, които имат къде къде по-решаващи заслуги по освобождаването на сънародниците ни. Медийната пушилка около суданския случай ми напомни едни други медийни изяви на ген. Киров. Преди време той охотно споделяше как с президента Първанов пили уиски в либийски хотел (алкохолът в джамахирията е забранен), радвайки се на напредъка в преговорите по освобождаване на българските медици. Предполагам, че тогава Емил Боев не просто се е обърнал в гроба, а се е въртял като пиле на грил в черната земя...
Доста съмнителен шум се вдигна и около изрисуването на Паметника на Съветската армия в София в стил попарт. Медиите моментално раздухаха появата на руски Батман със шмайзер в ръка, а доблестната прокуратура се втурна по петите на неизвестния среднощен художник. Левите сили заявиха, че това е мракобесие срещу двойните ни освободители а противниците на паметника обявиха случката за демократичен художествен акт. Така и никой не си направи труда да чуе думите на проф. Божидар Димитров, че не е нужно да се рушат паметници, а да се вдигат нови. Например на загиналите софиянци и пловдивчани във войните.
Едно време „Всяка неделя” събираше средства за войнишки паметници, но днес на мода са благотворителни тв шоута, в които съмнителни звезди и още политици си лъскат имиджа за сметка на горкия зрител. Залисани в олелията около Паметника на Съветската армия, така и никой не се сети за възможността среднощното рисуване и последвалото среднощно триене на бои да са дело на едни и същи хора. Целта е примитивна: отклоняване на вниманието от парливия и унижаващ нацията сюжет с генерала Колев от президентството. Следата би станала съвсем гореща, ако някой репортер се бе сетил да извади на светло топлата връзка на една доста активна радетелка на българо-руската дружба с държавния ни глава. Но кой да мисли за това - важното е Първанов и сянката му Колев да бъдат изпратени след няколко месеца с овации, а защо не и с по един орден „Стара планина” на ревера. Заслужили са си го. Може и „Пурпурно сърце” от Вашингтон да им изпратят по куриер, или от Москва - орден „Дружба народов”.
П.П. Чрез спиритически сеанс осъществихме връзка с иже почившия Емил Боев. Той не скри разочарованието си от ген. Колев, който така и не запомнил важния урок: когато отива на доклад в някое посолство, да си лепи мустаци, да си слага черните очила и да не влиза през главния вход, а да прескача оградата. Ама кой да слуша.
Огнян Стефанов
