Андрей Луканов плашел премиера със саморазправа, искал контрол върху опасната информация
Красимир Райдовски, известен като познавач на много от тайните на прехода, подготвя поредна бомба от скандали, която ще наруши спокойствието на много политици, бизнесмени, олигарси и висши държавни чиновници. Бившият разузнавач и журналист е решил да извади духа от бутилката на прехода и да публикува митичната „Бяла книга”, написана от експерти на кабинета на Жан Виденов и посветена на разграбването на България в първите години след падането на Тодор Живков от власт. Това обяви пред „Торнадо” самият Райдовски, показвайки оригиналния ръкопис, събран в близо 200 печатни страници и пазен досега от него.
Темата за „Бялата книга” изплува преди дни отново в обществения интерес, след като журналистката Невена Гюрова, работеща в пресцентъра на Министерски съвет при управлението на Жан Виденов, обвини открито в интервю шефа си
че ако преди 15 г. е имал смелостта да публикува събраните скандални документи, днес преходът щеше да изглежда по различен начин.
Виденов постави като задача събирането на документи и сглобяването на „Бялата книга” на пресцентъра на МС, чийто шеф бях тогава. Всъщност написването и обнародването на такъв анализ беше залегнал още в предизборната платформа на БСП, а Жан искаше да изпълни ангажимента си. Започнахме усилена работа още в началото на 1995 г. Условно структурирахме три направления – национална сигурност, външна политика, финанси и икономика. Привлякохме външни експерти, но когато стигнахме до финансите и икономиката, работата запецна. Търсихме подходящия човек, който да обработи тази гореща тема, и така стигнахме до журналиста Григор Лилов. Познавах се с тъста му добре от времето, когато работихме в ДС, и Гришата нямаше как да ни откаже, спомня си днес механизмите по създаването на документа Красимир Райдовски. Според него в книгата е трябвало детайлно да бъде проследена дейността на първите две правителства на Луканов, кабинета на Димитър Попов, управлението на Филип Димитров и правителството на Любен Беров.
Целта беше да се проследи как са разграбвани и приватизирани активите на държавата, източване на сметки, прехвърляне на капитали от външнотърговските дружества, създаването на частни банки с пари на държавата и т.н. Получи се нелицеприятно, но от събраните и анализирани документи лъсна, че голяма част от далаверите са свързани с министри и управлението на Андрей Луканов признава бившият шеф на пресцентъра на МС. Когато анализът бил почти готов, на няколко пъти Жан Виденов и Дончо Атанасов лично идвали в пресцентъра и четяли събраното. Премиерът вече бе наясно, че тази опасна информация ще му доведе много проблеми и те наистина не закъсняха, казва Райдовски. Къртици от МС изнесли към Луканов и негови министри информация за събраните документи, започнали да подпитват, а на „Поизитано” 20 и в парламента взаимоотношенията между социалистите станали много напрегнати.
Първото предупреждение към премиера Виденов пристигнало по най-неформалния и неочакван начин във вторник, 14 март 1995 г. На заседание на парламентарната група на левицата, на което участвал и министър-председателят Виденов, съпартийци му предали два прегънати листа, част от програмата и дневния ред, на които с химикал било написано: „Жан, в коридорите, а и в печата циркулират слухове за съдържанието на „Бялата книга”, според които в нея се дават и оценки/негативни на двете социалистически правителства от 1990 г. Ако в тези слухове има и доза истина, смятам, че и аз, и колегите ми от кабинета през 1990 г. имаме и моралните, и професионалните основания да проведем предварително обсъждане на материалите, преди те да видят бял свят. Надявам се, че ще се отзовеш с разбиране на това искане.
Андрей Луканов Реално това писмено предупреждение не беше молба, а чиста проба рекет Луканов настояваше преди истините да станат достояние на обществото, да бъдат съгласувани с него и естествено контролирани от него, коментира текста Райдовски. Според него Виденов бил бесен от наглостта на съпартиеца си и се заканил да не отстъпват. Атаките срещу „Бялата книга” зачестили. Няколко месеца по-късно премиерът Виденов получил второ писмо от Луканов, в което директно го заплашвал, че ще го свали от власт.
Карлович беше организирал в тази посока всички свои хора, включително и министри на Виденов, които контролираше. Започнаха да го притискат, да му правят всякакви спънки, атакуваха го подмолно да спре издаването на книгата, а това недвусмислено показваше, че направените в нея изводи са верни и се страхуват от тях. Част от тази конспирация на Луканов бе и дипломатическият скандал при посещението на Жан в Китай през 1996 г. Докато гостуваше на азиатския гигант, се оказа, че българският представител на външно министерство в Женева Валентин Добрев е гласувал резолюция срещу Китай. Абсолютен гаф, но добре прицелен. Поставиха Виденов в много конфузна ситуация, но беше ясно, че Луканов е сътворил всичко чрез Георги Пирински, анализира партийните борби 15 г. по-късно Красимир Райдовски.
Междувременно Виденов и правителството му били притиснати от сериозни икономически проблеми и Международния валутен фонд. Затова премиерът се отказал да води и битка сред своите. Страшната „Бяла книга” била пренаписана и издадена в мек вариант – с пресята фактология, без критични оценки, изчистени са скандални факти. Била раздадена на депутатите в парламента, в МС и по други институции, но ефектът от обнародването й бил нулев.
Ако през 1995-1996 г. беше пуснат истинският вариант на „Бялата книга”, обществото щеше да има ясна представа за подмолните процеси на прехода, за действащите лица в тях. Тези истини вероятно щяха да променят политиката и процесите в държавата, прокуратурата и Темида също можеше да се задействат и да пратят крадците в затвора, казва Райдовски. Сега много от главните герои в забранената книга вече не са между живите, но въпреки това той подготвя оригинала за печат, защото твърди, че следите остават и никога не могат да бъдат замазани.
Дарислава Михова
снимки: Стефан Димитров
