Вещите лица по делото в потрес, ще съдят държавата в Страсбург
За пръв път в историята вещи лица, назначени от НСС за финансова експертиза по документи, ще съдят държавата в Страсбург. Те работили по мегадело за източването на 12 милиона лева ДДС.
Неочаквано обаче двама от назначените трима финансови експерти – Ножарова и Ковачев, са били обвинени в етническа дискриминация. Според запознати има съмнение, че третото вещо лице – жена на име Милка, по неизвестни подбуди, е подпомогнала защитата на обвиняемите, като е предоставила на Комисията по дискриминация без знанието на колегите си част от експертизата. Така осуетила правната тежест на финансовите заключения в съда.
Другите й двама колеги станали жертва на напълно измислени обвинения в дискриминационно отношение към двама от обвиняемите заради определения като „неграмотен” и „социално слаб”. Така защитата успяла да обърне делото в друг ракурс и на заден план останала финансовата далавера, изпържила с милиони държавната хазна. Пушилката около скалъпената „дискриминация” подействала дотолкова решаващо на изхода от делото, че де факто спасила кожите на главните действащи лица по схемата за източване – бившият футболист от „Берое” Валентин Грудев и сегашният изпълнителен директор на футболния клуб Васил Драголов. „Прави са колегите да съдят държавата в Страсбург”, твърдят експерти.
Въпросната Милка е била подкупена!”, стигат още по-далече те. Всъщност се оказа, че след изхода по делото същата е била отхвърлена като експерт от следователите от НСС, което красноречиво намеква, че най-вероятно и те са стигнали до същото заключение.
Какъв е случаят: Става въпрос за далавера с турско карго и вносно зърно. В мащабното крадене на ДДС са участвали общо 177 души, представители на 36 фирми от цялата страна. Делото касае период само от няколко месеца – от юли до декември 2004-та година. Затова пък трае години наред, препъвано от 2006-та насам от Хасковския окръжен съд. В крайна сметка от множеството са „отсяти” 7 обвиняеми. В дъното се оказва фирма „Мега интернационал - 2004” ЕООД, и Валентин Димов Грудев – бивш футболист от Стара Загора.
Схемата на Грудев дълго време работи безотказно. Постепенно обхваща цялата карта на родината: Свиленград, Капитан Андреево, Хасково, София, Тутракан, Джебел, Варна, Бургас и пр. Идеята за източването посредством стока през митниците за вътрешния пазар идва от 33-годишния Николай Михайлов, който заедно със сестра си Гергана Михайлова като пълномощници на български фирми-вносители на стоки от Турция, направили сценарий как успешнво може да се оформят митнически документи. Двамата работели през две отделни фирми. Формалната счетоводна документация за покупко-продажбите изисквала определен кръг данъчни субекти. Така им хрумнала идеята за фирми-бушони, регистрирани по ДДС. Самият Грудев се занимавал с внос на зеленчуци, когато двамата с колегата му от „Берое” – бившият футболист Драголов, се срещат с Николай Михайлов в старозагорско кафене и се договарят за сътрудничество. Първоначално „бушони” го играят двете фирми на брат и сестра Михайлови. Фирмата на Николай Михайлов обаче заборчлява с половин милион лева и през април 2004-а той я продава на 33-годишния сливналия – Светослав Иванов за ..220 лева.
Месец по-късно пък собственик на новорегистрираната от Грудев „Мега интернационал” ЕООД се оказва в регистрите собственост на 19-годишния неграмотен сирак от Айтос Мариян Лефтеров, а неин управител става Михайлов. За бързата регистрация на ЕООД-то пък спомогнало „дарение” от фирмата на сестрата на Михайлов. Така, чрез поредица от прехвърляния на данъчните субекти, „сътрудниците” в източването били сигурни като недосегаеми. В случай, че бъдат заловени, няма законова възможност да им се потърси имуществена отговорност по реда на Данъчно процесуалния кодекс. Чрез имитирането на покупка на стока, „Мега Интернационал – 2004” ЕООД си приспадала дължимия ДДС.
По този начин се натрупали и 12-те милиона, от които по делото са налице документи едва за 3 и нещо. Сред зарибените по схемата фирми се оказват само четири регистрирани по ЗДДС. Другите не са и затова не са можели да издават фактури. Такава например е ЕООД „М Крисман” – основен доставчик на слънчоглед за известната фабрика „Бисер Олива”. Като помощни лица с посредническа роля играели двете хасковлийки – Дияна Аврамова и Гичка Люцканова, които за престиж си открили офиси в Истанбул. Стоката се складирала в специални паркинги в турската столица, а на клиентите от България двете дами препоръчвали за пълномощници не когото и да е, а Николай и Гергана Михайлови. Те от своя страна пък вече били обиграни в попълване на неверни данни пред българската митница
За получател на доставките декларирали някоя от фирмите, участващи в схемата. Клиентите получавали стоката на място, предварително договорено от хасковлийките. При взимането й не им издавали фактури, което означава, че търговците, продаващи внесената стока на нашия вътрешен пазар, са укривали оборот и печалба. Така престъплението обхваща нови и нови територии и прави ожилването на хазната неизчисляемо. Постепенно от мнозинството, замесени в схемата, за съд се „отсяват” 7 човека: двамата ексфутболисти от „Берое” – Валентин Грудев и Васил Драголов, съгражданката им Мариана Маринова, хасковлийките Дияна Аврамова и Гичка Люцканова, Гроздан Стоянов от Габрово и Николай Димитров от Капитан Андреево. Те са обвинени в участие в организирана престъпна група, укриване на данъчни задължения в особено големи размери и ползването на счетоводни документи с невярно съдържание. Когато експертизата на назначените вещи лица разкрива фабриката за измами, и на езика на цифрите доказва престъплението, внезапно се появява абсурден ход на защитата, в който се хитростно са използвани механизмите на държавна институция.
Сигнал до Комисията по дискриминация уличава вещите лица, че в експертизата си са написали, че Мариян от Айтос, „купувачът” на фирмата на Грудев, е неграмотен и социално слаб. Това, разбира се, изобщо не противоречи на истината, видно и от самите показания на айтозлията.Целта обаче е съвършено измислена: дискредитирайки в субективно отношение вещите лица, да се омаловажи и експертизата им. Хасковският окръжен съд прави точно това – отхвърля я. Така, с помощта на две правни институции, крупната финансова далавера е трансформирана в етнически скандал. Юристите на Кемал Еюп, без съгласието на следователите от досъдебното производство и предвид факта, че се води наказателно дело, изискват експертизата. Така тя попада при тях преди да бъде гледана в съдебната зала.
Това затвърждава съмненията, че въпросната вещо лице, която изпраща документа в комисията, подпомага коварният план да се случи. Два израза изцяло обръщат делото и едва ли не превръщат в обвиняеми вещите лица, върху чийто труд са стъпили доказателствата за финансова злоупотреба. При липсата на експертиза нещата съвсем зациклят и съдът си измива ръцете с удобни виновници за по една-две фактурки. Самият „родоначалник” на схемата – Грудев, излиза от делото невредим. Ако набедените в дискриминационно отношение две вещи лица – Ножарова и Ковачев решат да предявят иск към България в Страсбург, повече от сигурно е, че освен откраднатите 12 милиона, ще си платим и за тая гяволия на правниците ни. Парите отново ще платят бездруго ощетените от измамниците данъкоплатци. Дали бившият провинциален футболист Грудев ни вкара гол, като се измъкна дори без жълт картон, или държавата, си вкара автогол, нека преценят блюстителите на закона.
Еми Мариянска
