Всеки мисли, че евтаназията не се отнася до него, а до някой друг. А когато се сблъскъш с реалността, не дай си боже, тогава започваш да мислиш.
Този въпрос не е от днес, а от древността, даже траките са познавали евтаназията, казва в интервю за в. 24 часа проф. Любен Корнезов, депутат от БСП. В парламента беше обсъждан през 2004 г. във връзка със Закона за здравето и там изрично бе записано, че евтаназията в България е забранена. Тогава Евдокия Манева беше народен представител и повдигна въпроса за отпадане на забраната и така тръгна дискусията. Работил съм с години по тази тема и сега реших да я поставя на вниманието на обществото, защото проблемът за живота и смъртта е вечен, той не е политически, а морален, ако щете каноничен. И на последно място юридически.
Тези, които знаеха, че работя по закона, до последно ме разубеждаваха дори ми забраняваха да го внасям, предупреждаваха ме колко негативи ще имам. Но реших да изпълня дълга си така, както аз го разбирам. Защо да не помогнем на хора, които са в агония?
Имал съм близки, които с години са били в агония и са проклинали живота от болки и страдания. И лекарите, и аз сме били безпомощни да им помогнем. Знам, че е трудно, но когато лекарите са казали, че не могат да помогнат и да облекчат болката, човек сам взема решение. Ако той не може - неговите близки. Доколкото знам, около 200 човека са в клинична смърт и са безпомощни. Животът е да бъдеш полезен за себе си и за околните, а не да го превръщаш в проклятие. Затова мисля, че евтаназията е висша форма на хуманизъм, колкото и да звучи цинично. (24 часа)
