В България всичко е направено така, че да те измъчват денонощно, казва талантливата актриса
интервю на Деница Бояджиева
- Имала ли си някакъв досег със селския живот, преди да тръгне шоуто „Фермер търси жена”?
- Като бях малка, ходех лятото при баба ми и дядо ми в Харманли. Бях се специализирала да крада джанки, черници... Имаше един завод за производство на коприна - оттам пък си крадях буби, за да ги отглеждам вкъщи. Ако това може да се брои за селски опит... В началото на шоуто бях много притеснена, защото не знаех къде отивам и какво ме очаква. Чудех се какви ще са тия жени, които ще се запишат за участие, защото представата ми за фермер беше един потен чичко със скъсан гащеризон на полето. Нищо подобно - оказа се, че това са млади, готини, интелигентни момчета, които с честен труд си изкарват прехраната. Те наистина си заслужават и след епизода, който излъчихме, има изключително много кандидатки.
- Оттук нататък какъв е регламентът в шоуто?
- Да кажем, че всеки фермер получава по 6000 писма. От тях той отсява 5 жени и се среща с тях. После си избира три дами, които трябва да отидат при него и да водят фермерския начин на живот. През това време те трябва да видят как се разбират и дали си пасват.
- Сигурно си имала много фермерски приключения по време на снимките?
- Фермите са супер различни - едните са специализирани за зърнопроизводство, другите гледат червеи и правят биотор, трети гледат рози, четвърти - кози. Едно с едно няма еднакво и ми беше много интересно. Подкарах трактор, доих коза, почиствах тоалетната на кравите...
- А каква е тази история, че пепелянка насмалко да те откаже от реалитито и дори някаква шаманка ти ляла куршум против страх?
- Това са страшни глупости. Наистина видях змия и се уплаших, нормално е. Как решиха жълтите вестници, че е пепелянка, не знам. Нямам представа каква изобщо беше змията, нямах време да я разгледам. А това, че са ми лели куршум, са пълни измишльотини.
- Иван Ласкин помага ли ти за малката София, докато играеш в театъра и имаш ангажименти в телевизията?
- Ние сме двамата и си помагаме страшно много. Докато играя в „Ножица трепач”, я гледа той.
- Значи не го е страх от памперси?
- Изобщо. Първия ден, когато се върнах вкъщи след болницата, още не знаех къде се намирам, бях като ударена с мокър парцал. Тогава той ми каза: „Остави ми едно шише с кърма и ходи да пиеш кафе и малко да се разсееш!”. Вечерта той си я изкъпа, той направи всичко. Отделно, в нас готви само той. Прави го с мерак и манджите му се получават изключително вкусни.
- С тези гозби как успя да се върнеш във форма толкова бързо след раждането?
- 16 килограма качих по време на бременността. Пожелавам на всяка жена да има толкова лека бременност, каквато аз карах. Почти не я усетих, пътувах през цялото лято. Изобщо не съм пазила диети. В момента даже ям много, защото кърмя.
- Ти запази мълчание по въпроса за т.нар. ви „вражда” с Елен Колева и нейните изказвания, че й завиждаш. Какво всъщност се случи, какви са отношенията ви?
- Никога не съм коментирала поведението на това момиче и няма да го коментирам. Тя излезе по някакви вестници и разказа някакви безумни истории как аз и Вили Марковска й завиждаме. Оттам тръгна всичко. За какво да й завиждам? Аз си вървя по моя път, чувствам се прекрасно. Постигнала съм всичко, което искам и в личен, и в професионален план, и то сама. За майонезения бос ли да й завиждам? Малко ми омръзна, защото това момиче ходи и плямпа някакви неща напред-назад, а аз и Вили мълчим години наред. Нямам нищо общо с нея и не бих искала да имам.
- Кои хора от гилдията са ти приятели?
- Обичам много Вили Марковска, Нона Йотова и Богомил Бонев също са страхотни хора и много се забавляваме. Но като цяло бягаме от тези среди. Много са измислени тези герои, взимат се насериозно и стават „голямото добрутро”. Аз искам да контактувам с нормални и естествени хора, а не с някакви превзети личности.
- Всички са във възторг, че киното ни бележи небивал възход. Гледаш ли новите ни продукции?
- Наистина се появиха много хубави български филми. Евала! Началото постави „Шивачки”, разбира се (смее се). Въпросът е, че се дават малко пари, правят се по един-два филма. Навремето са правили по 40, от тях все 4 ще са хубави, нали? А сега се молим от двата, поне единият да става за нещо. Малко ми е странно, че започнаха да снимат разни плеймейтки навсякъде, все едно нямаме достатъчно млади и красиви актриси.
- Имаш предвид представителките на професия „Златка”?
- Професия „патка”, мен ако питаш. Има хора, които пробиват, като говорят за това с кого спят. Това явно се котира и е много интересно за българите. Ето затова децата ни трябва да бягат навън.
- В крайна сметка вие с Иван сте добре устроени, защо мислиш за емиграция?
- Какво от това, че сме добре устроени? Аз не искам да живея в държавата на Златките. Защо трябва да бедствам, за да се махна от една държава, в която просто не се чувствам добре. Тук нищо не е както трябва. Виждам се в чудо, за да стигна до парка с количката. Взела съм си специална триколка с големи гуми заради дупките, в които живеем. Не искам всеки ден да ми е мъка да си разходя детето, да си платя сметките... Тука всичко е мъка, направено е така, че да те измъчват денонощно. Не искам и детето ми да живее така. Когато някой ми каже, че докато София порасне, нещата ще се оправят, побеснявам. Тази песен я слушах, докато и аз самата бях малка. Е, пораснах, на 28 години съм - нищо не се е променило. Ще дресирам София да се маха оттук. Ако мога да се махна с Иван, и аз ще се махна. Навсякъде по света ще ми е много по-добре и по-спокойно. Ние сме идиоти в тая държава - бързаш нанякъде, бориш се с някакви неща. Бориш се с елементарни глупости.
- На теб с какво ти се налага да се бориш?
- Когато майка ми почина, 6 месеца се борих да спра картата й в МTel. Оттам ми обясниха, че тя имала договор, който не е изтекъл и аз трябва да й плащам месечната такса. Казвам: „Извинявайте, ама тя почина”. Независимо от това, имала договор за още 1 година, не можел да се прекрати. Вие някъде по света договор с умрял виждали ли сте? Това е някакъв абсурд. Отделно ми показаха фактура, според която майка ми имала неплатена сметка за ноември. А тя почина на 22 септември. Освен да е звъняла на Спилбърг да я вземе като дух в някой филм... Най-накрая успях да ги накарам да й спрат телефона. С връзки, разбира се, то у нас всичко така се случва.
- Пепа Николова не успя да те види като майка. Какво от нея искаш да предадеш и на дъщеря си?
- Искам да имам с нея такива отношения, каквито имах с майка ми. Да сме приятелки, да ми споделя всичко. Искам да бъде силна, честна и самостоятелна. След смъртта на майка ми животът ми се преобърна наопаки за секунди. Това е най-страшното. Аз не съм имала никого освен нея и изведнъж останах сама.
- Дядо й Йосиф Сърчаджиев някога показвал ли е желание да види внучка си?
- Никога, слава Богу. Няма такъв човек за мене, просто не съществува.
- Остана приятелка с Руслан Мъйнов, как гледа на него Иван?
- Иван много харесва Руслан. Това са нормални неща, хората трябва да си останат приятели. Не може да си бил с един човек и след това да го плюеш. Ами какво си правил с него. Това е като да плюеш на себе си. Много разчитам на Иван, на неговите съвети. Аз съм много нерешителен човек, непрекъснато се колебая. И така изпуснах много неща. Щях да изпусна и още повече, ако нямах подкрепата на Иван. Така беше за представлението „Вампир”. Казах си, че няма да успея да се справя, но той застана зад мен и благодарение на това аз имах честта да играя с Мария Каварджикова на една сцена. За фермерите той също ме окуражи. Такава съм, трябва някой да ме бутне.
- Къде се виждаш след 10 години?
- Много искам да имам поне още едно дете. И, ако може, човек да си постига нещата в тая държава, без да е наложително да търси връзки. Дано да имам възможност да бъда актриса, защото като гледам как вървят нещата, те може и да закрият театрите.
