Любовна афера сваля от власт един от най-силните български премиери, чиято слабост бил хазартът Големият политик Стефан Стамболов умира твърде млад, на 42 години, но има бурен живот.
Незапознати с биографията му твърдят, че като хъш, а по-късно и като държавник, той има около себе си много жени. Неговата голяма любов остава съпругата му Поликсения, а голямата му страст - хазартът.
Като министър-председател по времето на Фердинанд Стамболов играе карти всяка свободна минута от времето си. Според неговия биограф и съвременник, историка Димитър Маринов, бившият хъш играе страстно, по цели седмици, на всичко и с всички, които могат да сложат пари на масата. Освен това този практичен човек, както твърди Маринов, има на моменти и мистична нагласа и вярва в предсказанията на врачките.
Веднъж една търновска циганка му предрича, че ще стане голям човек, но в чашата с кафе вижда неговата глава отсечена
и побягва. Когато гавазите на държавника я връщат, за да се доизкаже пред него, тя със заекване лъже, че може би така й се е сторило. Този факт дълбоко смущава Стамболов и той си го спомня дълго. Като млад Стамболов заминава за Одеса, за да учи в Духовната семинария. Там се запознава с руски революционери и заради дружбата си с тях е изключен и изгонен от Русия. Неговото най-добро училище, както пише Киро Тулешков, остава приятелството му с българските хъшове в Румъния и най-вече с революционера Христо Ботев.
През бурната 1876 г. двамата дори издават заедно малката книжка „Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова”. По това време Стефан е известен с крилатия си стих:Не щеме ний богатство, не щеме ний пари, а искаме свобода, човешки правдини! След детронирането на княз Александър Батенберг през 1886 г. Стамболов е назначен за регент. Поради неговата твърда и самостоятелна политика настъпва политически разрив с Русия, който продължава 10 години. Бившият хъш тогава е на върха на своето политическо величие. Той придружава Фердинанд, когато на 1 август 1887 г. князът тръгва от Русе през Свищов, за да положи клетва във Велико Търново. В Свищов една госпожица с омайна външност приветства владетеля с реч на немски език. В стойката й, в начина й на говорене, във всичките й маниери личи, че е от знатен род.
Стефан се влюбва от пръв поглед Узнава от местни големци, че момичето се казва Поликсения Николова Станчова. Тя е от рода на Димитър Станчов, пръв дипломат на княз Фердинанд. След паметния 1 август Стамболов все търси причина да мине през Свищов. 34-годишният ерген успява да се запознае с госпожица Станчова и след една година й иска ръката. Сгодяват се през 1888 година. Пред приятели Стефан споделя, че Поликсения е най-големият му подарък от съдбата. Госпожа Стамболова не се намесва в политическите работи на своя съпруг. Единствената й грижа е да го предупреждава за лицемерието на ласкателите, които обикалят семейството им.
В началото на 1894 г. вестниците „Свободно слово”, „Защита”, „Борба” и др. започват да бълват клевети срещу Стамболов. По това време разоряването и пролетализирането на широките народни маси предизвиква силно недоволство, изразено в селски бунтове и военни заговори. В страната се установява диктатурата на Стефан Стамболов, против която обаче се обявява търговско-промишлената буржоазия. Според Добри Ганчев, учител по български език в двореца, „кръжокът”, който иска да събори Стамболов от власт, влиза в действие след 18 януари 1894 г. Тогава княгиня Мария-Луиза ражда престолонаследника Борис и заедно с княза заминават за Виена, където младата майка трябва да се възстанови.
Тъкмо тогава този кръжок измисля невероятна интрига срещу бившия хъш. По това време военният министър Михаил Савов ревнува силно съпругата си Смарайди, и то не без основание. Групата неприятели на Стамболов избира тази семейна двойка, тъй като тя е подходяща за политически скандал. Чрез подправени писма те устройват среща между Смарайди Савова и друг министър от тогавашния кабинет – Панайот Славков. Разгневен, съпругът - полк. Савов, се оплаква на министър-председателя, без да провери как стоят нещата. Савов иска разрешение да се дуелира със Славков. Премиерът разбира, че това е заговор, и успокоява Савов, но нещата отиват по-долеч. Една сводница дава показания, че и Стамболов е замесен в тази любовна история „Ето защо министър-председателят защитава Славкова”, коментират недоброжелателите.
Така Михаил Савов обявява дуел не на Славков, а на самия Стамболов.
Държавникът приема дуела и изпраща оставката на целия кабинет на княза във Виена. Защото според тогавашните закони той няма право да се дуелира като премиер. Вечерта преди дуела секундантите на двамата разговарят с часове и решават, че няма повод за дуел. Савов настоява за отмъщение и избира нови секунданти. Те също вземат решение, че дуелът е излишен. Така Стамболов остава на власт до 18 май, когато окончателно подава оставка, която Фердинанд приема с неохота. Но политическите противници на някогашния хъш не се успокояват. Те добре познават нрава на Стамболов и знаят, че рано или късно той пак ще влезе в политическата игра, затова решават да го убият.
На 4 юли 1895 г. бившият хъш е съсечен от незнаен злодей в центъра на София, на мястото на днешната сграда на НАТФИЗ.
След неговата гибел Поликсения поставя двете му ръце в стъкленици и ги показва на всички, които посещават дома й. Съпругата на Стефан Стамболов и двамата му сина живеят и умират в голяма бедност, но никога не пожелават да вземат финансова помощ от държавата. Приятелят на семейство Стамболови – Траян Радев, син на големия ни дипломат, историк и общественик Симеон Радев, си спомня, че когато разказвали за майка си и баща си, наследниците на големия българин ставали прави. В остарели костюми те гледали брачната снимка на родителите си, озарени от усмивка, и не се оплаквали от нищо.
