С нервни възклицания и ругатни завършило четеното на обвиненията срещу считания за основна фигура в „Октопода” Алексей Петров. Бившият милиционер и настоящ доцент в УНСС бил неприятно изненадан от присъствието в стоте тома обвинения на редица факти от скрития му живот, които той бил сигурен, че са дълбока тайна.
Реагирал бурно и невъздържано, скачал от стола и отправял остри реплики. Адвокатите му обаче били доста смутени от прочетеното и запазили мълчание. Помежду си обаче те загрижено коментирали, че повече от година Трактора ги е заблуждавал за доста неща. Особено притеснени били за разкритията от старите разследвания на ГДБОП срещу Алексей Петров още от времето около убийството на Андрей Луканов.
Това била основната причина Петров в спешен порядък да се кандидатира за президент. Набързо към идеята била „пришита” и бившата съдийка от Варненския съд Душана Здравкова. Тя побърза да обясни, че нямало номинация, а само намерения.
Вече втора седмица защитата обмисляля стратегия за наближаващото дело в съда. Обсъждали се начини за атака на обвинението, протакане на делото, за да се печели време и да се създаде впечатление у обществото, че доказателствата за престъпната дейност на бившия дансаджия не са достатъчни. Отново били обсъждани възможности някои от основните свидетели да бъдат разколебани или направо отказани от показанията си от досъдебната фаза. Предвиждали се всякакви начини: обещания за примирие и бъдещи благини, заплахи и още по-радикални действия. Опит за нападение вече бе регистриран преди време срещу един от основните свидетели.
Особено място в стратегията се отделяло на медийното отразяване на процеса. Екипът на Трактора искал непрекъснати медийни атаки и компромати срещу обвинителите и създаване на ореол около него, че е обществено значима фигура. Нервността на Трактора идвала и от нескопосаната му обиколка в страната. Представяните от купени медии и журналисти помпозни срещи с бизнесмени и поддръжници били нищо повече от рехави и скучни седянки със служители на филиалите на „Лев инс”, дошли по принуда и някакви измислени бизнесмени. Затова Петров бил бесен и отправял недвусмислени послания към т.нар. си екип, че всеки даден от него лев за медии и ПР трябва да се изкарва „с кръв и пот” и че щял да мачка всички, които не го обслужвали достатъчно активно.
