"Жан е закъсняла кандидатура и няма никакви шансове за президент".
Димитър Гронев, известен още и като Червения шаман, е политически анализатор на БСП по време на най-силното политическо противостоене между синьо и червено в началото на 90-те години. Зав. Катедра “Психология” в Славянския университет до закриването му. Главен експерт към парламентарната група на БСП във Великото Народно събрание. Участник и консултант в множество предизборни кампании на левицата.
интервю на Васил Василев
- Г-н Гронев, ще станем ли свидетели на исторически предизборен раздор в БСП?
- Не, напротив. В БСП има традиция – преди избори на повърхността изчезват всякакви различия, които вътре може да съществуват, но да изчакват своето време.
- В Русе част от членовете на левицата обявиха, че напускат партията и отиват при Иван Генов. Това не опровергава ли тезата ви?
- Определени хора явно обичат да рискуват и си имат виждане за друго ляво. Нека да проследим какво се е случило с хората, които са напуснали партията и са се опитали да пробият с по-малки формации? Някои се решиха да се правят на социалдемократи, други залитнаха в крайности и се нарекоха комунисти. В крайна сметка единствено БСП е заела златна среда. Ако някой се опита да я отмести, го бият през пръстите.
- Страхувате ли се от кандидатурата на демонизирания Жан Виденов, която беше издигната от Генов за кандидат-президент?
- Не, в БСП няма опасения от тази кандидатура. Жан Виденов навремето сгази лука с Русия, а знаем, че 75% от нещата у нас се решават отвън. Тогава прецениха, че Жан вече не върши работа. Виденов бил, да, бил е. Той няма нито идеология, нито концепция. В тази закъсняла кандидатура много малко хора ще припознаят своя президент.
- Румен Овчаров е единственият министър на Виденов, който успя да се задържи в ръководството на БСП и сега. По какъв начин стана това?
- Да се абстрахираме от Овчаров, защото механизмът винаги е един и същ. Високите позиции в партиите се поддържат само с владеене на определени структури. Предполагам, че още от времето на Виденов той е успял да „завладее” определен брой делегати, които гласуват за него, и вече 15 години поддържа своите структури. Във всички не лидерски партии нещата стоят по абсолютно същия начин. Хората, които гласуват в съответствие с изказванията и по съвест в БСП, са не повече от 30%. Останалите се знае, че са близки на еди кой си. Гросмайсторите в БСП в тази област са от школата на комсомола.
- Ще се върне ли Първанов след края на мандата си в БСП?
- Не знам какво се върти в главата му. И Желев, и Петър Стоянов, и Първанов трябва да бъдат използвани във външната политика, както това сполучливо се прави в САЩ. Не мисля, че Първанов трябва да повтаря грешката на Петър Стоянов, който се върна като лидер на СДС. Има достатъчно връзки в чужбина, за да стане дипломат.
- Кои са фундаменталните грешки, които допусна БСП през последните 20 години?
- Ръководствата на БСП отказват да правят анализи на предшествениците. БСП страда от комплекса на „партията-държава” на всяка предизборна кампания. Все се говори за платформа, която принципно трябва да е написана на лист А4 и да посочиш 3 основни неща, които знаеш, че ще изпълниш. В левицата правят големи проекти с дълги изречения в стил „Пирински” по страница и половина. Накрая някой казва: „Другари, не сме споменали Уругвай!” Айде наново писане. Аз винаги съм си мечтал през годините БСП да бъде съставена от 8 души с брадавици по лицето. Да се показват по веднъж пред камерите, за да кажат „мамо, виж ме”, а през другото време да работят в кабинетите си и да правят политика.
- Има ли стратези, които помагат на Борисов?
- С Бойко Борисов се работи изключително професионално от американски колеги, в което няма нищо лошо. Първият параметър е корупцията по високите етажи на властта. С идването си на власт ГЕРБ започна да разследва шефове на агенции и министри от предишното правителство. След това използва „идиосинкразия” – „този не мога да го търпя” и пр. Холандер, който е измислил този похват, уточнява, че трябва да се използва нестандартно. Пример – Сергей написал писмо до Борисов, премиерът отговаря: „Че ние да не сме гаджета със Станшиев, че да ми пише писма в казармата!” В началото номерът минаваше, но се износи.
- Какъв ще бъде следващият ход, който стратезите на ГЕРБ са подготвили?
- Това са т. нар. „зони на безразличие”. В обществото има кариеси. Народът е засипан от десетки пломби и най-накрая му казват: „Знаеш ли, няма какво да се чудим, тази е най-добрата”. Хората си казват: „Е, най-сетне, взе се решение”. Има едно хубаво изкушение, от което лидери като Борисов се възползват. Разделяй и владей! На студентите се казва: „Какви стипендии щяхме да ви дадем, но трябва да вдигаме минималната заплата и пенсиите”. Това изкушение винаги върши работа. Идеята е правилна, но не можаха да я изиграят добре. Намесиха се много странични играчи, които пречат. Сега е ред на „конспирацията за добро” - „Аз съм гласувал за ГЕРБ и съм направил инвестиция с гласа си”. С течение на времето виждаш, че нещо не се получава, защото си безработен. Ако признаеш пред себе си, че си сгрешил, означава, че си глупак. Тогава започваш да търсиш "рационални" доводи, за да оправдаеш ирационалното си поведение. Народът е изпаднал в мълчалива конспирация. Намаляха зрителите, които се обаждаха в телевизиите да защитават Борисов, но това не означава, че са спрели да вярват в него. Казват си: „Ето, сменя министри, не им цепи басма. Той човекът знае как, ще станат нещата”. Някои схеми поувяхват, но това е нормално. Премиерът реже лентички и търпи много критики за това. Според американската техника – всеки открит обект е ръкостискане с избиратели. Макар че и тук Борисов прави грешки, като се кара на журналистите
- Част сте от кръга „Монтерей”. Как приемате тезата, че вие и приятелите ви казвате какво да се случва в държавата?
- С чувство за хумор, разбира се. Събираме се, говорим си, шегуваме се. Удоволствие е да се общува с подобни хора. Сега си спомням за един случай около събитията с Куйович. Виктор Вълков, в своя майтапчийски стил, каза: „Твърдят, че ние управляваме тази държава! Пък, кой знае, може и да са прави. Куйович го бяхме взели в кухнята, а главният готвач го изгони, защото режел морковите на едро. После виж какво стана”.
- Познавате бащата на скандалния Азер Меликов – Мелик. Какви са впечатленията ви от него?
- Сърдечен и много умен човек! Беше ми преводач в АОНСУ, когато дълги години работех и с групи от Афганистан. Веднъж бяхме седнали с едни афганистанци. Мелик беше пийнал. Само стоеше и се подпираше на масата. Зададох чрез него въпрос и те започнаха да отговарят, а той мълчи, само ми махна с ръка да ги оставя да довършат. След 10-минутен отговор той само се надигна и ми преведе всичко.
- Защо ви наричат Червения шаман, познавате ли набедения за син шаман Евгений Дайнов?
- Да, дори сме в много добри колегиални отношения. В началото на прехода всичко, което казвах в интервюта, звучеше странно, но после се сбъдваше. Така че имат основание да ме наричат шаман.
