Две години управление на ГЕРБ: много акции и заявки, време е за резултати
Темата тези дни е равносметката от двете години управление на ГЕРБ. Ще чуем всякакви вариации на коментари и анализи, но едва ли нещо ще ни изненада. Дори знаем кои ще бъдат злобни и агресивни, а кои не чак толкова. За обикновения българин словесните еквилибристики обаче са без значение. Той измерва нещата с класическия животомер – лесно или трудно се справя с всекидневието. По традиция оплакванията винаги са повече. Героинята на Мерил Стрийп в „Нещо истинско” казва: „Недоволстваме от живота си, защото постоянно мечтаем за нещата, които имат другите”. У нас това чувство е особено силно.
800 дни, които искаме да забравим За да сравним какво е направило правителството на ГЕРБ, трябва да се върнем малко назад. Две години след управлението на НДСВ стана ясно, че обещанието на Симеон Сакскобургготски, че ще се оправим за 800 дни, е по-близо до Братя Грим, отколкото до действителността. Икономистите отбелязват, че „жълтото” правителство е запазило валутния борд и известна стабилност, но е направило много малко за реформите в здравеопазването, образованието, енергетиката, приватизацията и др. Приватизацията се е превърнала в мъчително и непрозрачно начинание.
Инфлацията през тези две години е 6,5%.
На всеки 1000 лв. доход са ни удържали близо 60 на сто за правителствто. Това естествено е влошило бизнес и предприемаческата среда. Което пък води до нарастване на сивата икономика, а мнозина си стегнаха куфарите и потърсиха щастието другаде. Приватизацията е пълен провал. За две години НДСВ приватизира 0,39% от обявените за раздържавяване държавни активи. Това е около 10 пъти по-малко от правителството на Иван Костов за същото време.
Случаят с Булгартабак е достатъчен пример за липса на политическа воля за приватизация. Икономиката се развива главно заради частния сектор и въпреки правителството.
През втората година от своето управление кабинетът на Симеон се прочу най-вече с яхтения скандал. През 2003 г. в Монако на една яхта се оказаха финансовият министър Милен Велчев, транспортният Пламен Петров, депутатът Мирослав Севлиевски и контрабандистът Иван Тодоров-Доктора. Срещата била по идея на фамозния бизнесмен, живеещ в Лондон - Спас Русев. Скандалът повлече НДСВ към дъното. Милен Велчев обвини МВР, че не е разкрило откъде е тръгнал скандалът и кой е автор на компроматните снимки. Обиден, Бойко Борисов, който тогава е главен секретар на вътрешното министерство, подава оставка. Царят не я приема. Една от неофициалните версии за яхтената афера е, че там е обсъждан контрабанден трафик от Солун през нашата държава. Става дума за дубайско, китайско и турско карго плюс дрога. Слуховете обаче не са потвърдени с доказателства, което не пречи съмненията да останат.
Правителството оцелява, но доверието към царя се е изпарило. Тройната коалиция, която ни отне вярата Правителство на заменките. Като такова ще бъде запомнено управлението на тройната коалиция – БСП, НДСВ и ДПС. И до днес никой не знае с точност колко всъщност са тези заменки. Знае се обаче, че става дума за прецакване на държавата в полза на определени лица, обикновено близки до властимащите. Цифрите достигат космически размери. Изплащането на евросубсидиите се превърна в тегоба, фермерите пропищяха, а хаосът с раздробеността на земята и липсата на алтернативно земеделие стана пълен.
Провали заляха и сектора „вътрешна сигурност”. Бе убит банкерът Емил Кюлев, близък на политици и управници, един от първите олигарси. Вместо бързо и ефективно разследване ни бяха предложени театрални скечове и замитане на следите.
Две години след управлението на кабинета „Станишев” избухнаха огромни скандали. В корупционни схеми се оказаха висши служители на МВР. Румен Петков ходи на някаква странна среща в басейна „Спартак”, от която по-късно се пръкнаха мръсни скандали. Петков бе принуден да освободи поста. Земетръсно се оказа и икономическото министерство, където уж Румен Овчаров държеше нещата под контрол. Той също бе забъркан в неясни интриги и подаде оставка. Освободена бе и Корнелия Нинова като зам.-министър на икономиката със съмнения за участие в корупционни схеми.
Доста триумфално стартира и проектът Държавна агенция „Национална сигурност” (ДАНС), която обаче за нула време възроди най-мрачните спомени от времето на КГБ и Гестапо. Вместо да бори корупцията по високите етажи на властта и политиката, каквато бе рекламата, ДАНС се зае да опъва чадър над контрабандата, наркотрафика, търговията с проститутки и прочие престъпни дейности. В центъра на всичко това се оказа Алексей Петров – съветник на директора Петко Сертов.
През втората година от управлението на тройната коалиция отвличанията се превърнаха в бизнес. Заловени нямаше. Полицейското насилие ескалира – случаят в Гълъбово бе особено ярък, както и побоят над фоторепортер от в. „Експрес”. Румен Петков се сдоби с прякор Запалката. Президентът Първанов си мълчеше. Вземаше думата главно за да изтъкне заслугите си в уреждане на мегапроекти с Москва.
ЕС ни обяви за най-корумпираната страна в съюза. Еврофондовете се затвориха за нас. И това не беше всичко. Пълно фиаско претърпя политиката в областта на регионалното развитие и благоустройството. За периода не бе започнат и завършен нито един инфраструктурен проект. Пътищата станаха непроходими, а магистралите се превърнаха в мираж. Дори скандалът с шефа на пътния фонд Веселин Георгиев, назначен лично от министър Асен Гагаузов, не отрезви управляващите. Брюксел спря парите и в този сектор. Вместо да бъде отстранен, Гагаузов нахално лобира за създаване на държавна голф компания. Управление на ГЕРБ - все пак надежди Преди две години ГЕРБ спечели категорична победа на парламентарните избори. За съжаление и в момента доходите на българите са каквито бяха преди 10, 7, 5 и 2 години – най-ниски в Европа. Правителството на Бойко Борисов пое управлението в изключително тежък период и криза. Доста спорни и подлагани на остри критики са някои от решенията на вицепремиерите Симеон Дянков и Цветан Цветанов.
Безработицата е тежък проблем. Потреблението и промишленото производство намаляват. ГЕРБ обаче стартира реформи в области, които бяха направо забравени. Например във външно министерство и в Министерството на отбраната. Във войската бяха прекратени корупционни практики, действали от години. Спряха се и парите за неизгодни оръжейни сделки. На фона на бездействието на тройната коалиция в областта на пътната инфраструктура сегашният министър Росен Плевнелиев е направо отличник. Да вземем магистрала „Люлин”. Уж само 20 км, но предостатъчни, за да се усети разликата от доскорошния кошмар.
Тези две години на ГЕРБ ще се запомнят и с безпрецедентните атаки срещу Цветан Цветанов, а впоследствие и срещу премиера Борисов от определени кръгове. Особено агресивни са тези около Алексей Петров, считан за основна фигура в престъпната група „Октопод”. Използва се всичко – изнесени секретни документи от ДАНС, флашки, записи от СРС-та и откровено фалшиви компромати. МВР обаче продължава акциите срещу престъпността. Те вече са толкова, колкото всички предни правителства, взети заедно, не са провели. Вярно, че някои от тях са с неочакван край, но все се надяваме, че част от бандитите ще се окажат в затвора. Няма обаче оправдание за полицейското насилие. Винаги го е имало, защото агресията е присъща на полицейските органи у нас открай време.
През юли 2001 г. правителството на Симеон тръгва с кредит на доверие 81%. Две години по-късно, през 2003 г., то е паднало до 24%. През 2007 г. одобрението към правителството на Станишев е 23,9%, според НЦИОМ. Неодобрението – 62%.
Преди месец одобрението към кабинета „Борисов” е 33,4%, срещу 53,2% неодобрение. Най-харесваните министри са Росен Плевнелиев, Мирослав Найденов и Николай Младенов. Също и Аню Ангелов. Най-много критики са отнесли Симеон Дянков и Тотю Младенов. Най-яростни атаки и компромати са вадени срещу Цветан Цветанов. Предстоят избори за президент и местна власт през октомври. Те ще покажат най-ясно настроенията в обществото. Бойко Борисов продължава да е с най-високо доверие в сравнение със своите предшественици на премиерския пост през втората година от управлението им.
Упреци се изсипаха срещу него по повод сравняването на българите с „материал” и че били силни и смели, но трябвало да се държат изкъсо, като неговите кучета. Дали наистина е изрекъл точно тези думи – друг въпрос.
Преди време заподозряхме и Симеон Втори, че ни е обидил с предложението да си „сменим чипа”. Всъщност чипът ни е отдавна за смяна и си го знаем, но когато го каза Симеон – ни заболя. Тези задявки не са от днес и вчера. Константин Иречек, министър по времето на Фердинанд, пише в своя дневник: „За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което имат тук хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата”. Иван Хаджийски го допълва с определението „българска работа”, използвано като най-унизително нарицание.
Би могло да упрекнем тези хора, че са били непочтителни към българите, но така ли е? Нямаме ли трески за дялане. Нали Апостола ни завеща простата препоръка: „За отечеството работим, байо, кажи ти моите и аз твоите кривици, па да се поправим”.
Огнян Стефанов
