Големият шоумен в една изповед за X Factor, бъдещето на младите певци, музикалната гилдия, интригите и завистта, които съсипват изпълнителите
„Бях много приятно изненадан, когато получих покана да бъда отново в журито на предварителните кастинги, след което да остана като вокален педагог на новото предаване за музикални таланти X Factor. Разбира се, не съм само аз. Поканени са още доц. Алис Боварян, Мая Райкова, Радиана Задума. Мисля, че сме един много сериозен отбор и са се спрели на нас, защото са счели, че сме хора професионалисти - да се създаде една звезда, е много тежка задача.
В X Factor единственото условие е кандидатите да са навършили 16 години, иначе няма горна възрастова граница. Спомням си на първия кастинг, който беше в Пловдив, се яви един господин, който беше на 81 години Разбира се, неговото пеене бе повече като рецитация с народни мотиви. Но е похвално и аз приветствам смелостта му да се яви, да пробва своите възможности. Яви се и една прекрасна група от Пловдив за изпълнение на стари градски шлагери „Пеещи сърца“. Нямате представа колко са симпатични! Тепърва в X Factor ни очакват много интересни неща. Ще видите индивидуални изпълнители, дуети, групи, хора от различни възрасти. Искам да подчертая - не е важно само наличието на глас. Безспорно този материал е много важен. Без наличието на глас какъвто и талант човек да има, той не може да се развие.
А тук презумпцията е да се избере този X Factor, този изпълнител или група от изпълнители, които носят заряда, таланта, потенциала да бъдат звезди. И друго ще ви кажа - по-лесно е човек да направи име, но е доста трудно той да го запази и съхрани през годините така, както са направили изпълнителите, поставили началото на българската популярна музика. Имам претенции да споделя това, защото съм син на един от пионерите на този жанр. Преди много години (1946 г.) баща ми Херцел Леви създава първия квартет в България - „Лесли“, с негови сънародници български евреи и Леа Иванова, която е на 19 години тогава. След това през 1950-1952-ра създава другия квартет „Алегро“, който е страхотно популярен.
Сега всички казват „До нас няма история, историята почва от нас“. А никой не знае, че настоящето и близкото ни бъдеще се коренят в миналото. Днешните млади хора трябва да осъзнаят каква невероятна свобода имат да творят качествена музика... Аз мисля, че този път от X Factor ще излезе една голяма звезда, която да бъде изцяло изградена, да бъде подкрепена. Мечтата ми е този бъдещ X Factor с всичките му качества да намери своето място в световната музика, да подпише един договор и да бъде продуциран в чужди студиа. Защото дайте да си кажем истината. Нима си звезда, след като ходиш на участия по пиано барове правят ти две-три песни, няколко клипа и толкова. И от време на време агенцията, която е сключила договор с теб, да те праща на частни партита, където се взимали малко повече пари.
Добре, приемам го това нещо, не искам да бъда разбран неправилно. Но в една такава звезда, за да бъде популярна, с възможности, трябва да се влага много. Ако някой не иска, тогава за какво се е захванал да държи правата на някаква фирма или да бъде продуцент? Откъде накъде? Защо? Само за да изкарва пари за фирмата, да ходи по частните партита на голям бизнесмен, голяма бизнесдама, на рождения ден на синовете, на внуците им просто защото те имат пари и ние отиваме като някакви забавляващи царедворци Ясно е, че още много години назад, когато се е зараждал шоубизнесът, певец, музикант се е издигал или с подкрепата на мафията, или на депутати и сенатори.
Ние видяхме какво стана по време на демократичните промени - че ако не си към някоя от големите групировки, политически, депутатски, сенчести и т.н., няма как да оцелееш. И хората направиха компромис със себе си, за да могат да съществуват, да не ги забравят. Защото само едно сериозно познанство можеше да донесе пари и да се направи един компактдиск с 10 песни, да се направят 1-2 клипа. Какво е това?! Това е безобразие като отношение. Да се моля и да ходя и да ми казват „Етиенчо (в умалителна форма), шоуцето ви е добро, групичката не е лоша и песничките са ви приятни. Ходи си легни оптимист“. Викам „Аз така и ставам“. И повече не чукам на тази врата, защото унижението е голямо.
Всичките дават едно тъпанарско обяснение „Ами нали знаете коя музика се котира“. Нали вие сте големите имена, хайде направете го и вие. Защо не го направихте, като много знаете?! Но понеже винаги политици и депутати, още от онова време, та и до днес са гледали иронично на хората, които са изпълнители, ясно е защо е такова отношението. Ние нямаме една сериозна гилдия, един сериозен съюз, който да обедини изпълнителите в едно. Ние самите си създаваме негативна атмосфера и искаме някой да ни признае. Никога няма да стане това. Лично аз изказвам моите съболезнования към такова отношение един към друг. Днеска го казвам по-драстично. Винаги съм бил много мек, но реших, че така или иначе, като не ме харесват, не ми въртят песни и клипове, защо трябва да съм благороден и възпитан, а не да кажа това, което мисля. Не се страхувам, че ако кажа една дума или запетайка в повече, ще бъда низвергнат.
Затова с моите думи искам да помогна да се осъзнаят тези, които са след нас. За да не го допускат такова отношение. Защото, ако не се противопоставят, и с тях ще постъпят така. И с тях ще стане същото. В този смисъл аз се надявам, че от X Factor ще излезе нещо по-различно. Попитаха ме - какво плаши младите изпълнители, за да дойдат на кастингите и след това да останат в това риалити. Аз отговорих „Договорът. Той е единственото, което ги плаши.“ Защото той не носи стабилност. Всичко е заради отвратителната система, че за голям бизнес се смята, ако някоя голяма фирма за питие, храна, облекло финансира едно турне и всички отиват на точно определен хонорар. Но той е под егидата на тази голяма фирма. И всички се радват, че ще отидат и ще сложат някой по-добър лев в джоба си. Но ако именита фирма или компания изгради една такава звезда и подпише един сериозен договор, в който всяка клауза ще бъде изпълнена, нека да не се оправдаваме с „Ами нали знаете у нас как е“. Не, не искаме да го знаем вече! Хайде направете го вие, вещите и отворковците така, че да бъде като нормалния шоубизнес в света.
Или пък друг пример - изпълнител, който се чуди откъде да вземе пари, за да си направи една песен (а всички знаем, че това е много скъп продукт). Направи я, доволен е, щастлив. Но след това почва мъката - чукане по радиата. А оттам чуват „Ами вие не сте в нашата концепция“, „А-а хубава песен, но не е в политиката ни, ние продуцираме по-млади“. Винаги има някакъв невероятен отговор, с една лека ирония. А за младите не е истина какви борби са и, ако нямат пари да си плащат на ротационен принцип, е кошмар. Тогава защо наричаме едно радио българско?! Ще спомена Дони, който е изключителен човек. На концертите на БГ Радио той помоли публиката да замълчи за минута. Това беше мълчание протест срещу другите медии, които не въртят българска музика. Как да бъдем европейски, световноизвестни, като ние самите си пречим?
Може би усещате една обида в мен. Да, има и обида, и огорчение. И то не само за моето поколение, а и за бъдещите. Затова нека дадем възможност на младите да се изявят, нека им стиснем ръцете, защото те се трудят, мечтаят, искат да вървят нагоре. Аз вярвам, че това ще стане с истинските риалити формати, с договорите, които не ощетяват изпълнителите. Вярвам, че на финала на X Factor ще има едни достойни, талантливи хора, на които само ще пожелая: „Мечтайте и реализирайте мечтите си!“
Екатерина Петрова
