Преди 4-5 четвъртъка обещах на любезните читатели да им поднеса кратко хумористично разказче от Марк Твен - нали си е вече мързеливо лято, та през горещините малко разведряване.
Обещах, кой ме би по главата да обещавам, ама ха де! Стана като депутат или кмет преди избори - "Заборавих обещанието си!"- както казва Л.Каравелов. По тоя повод да припомним разговора на Хаджи Генчо с дъщеричката на Стоимен Таралеша:
" - Добре, дядо хаджия, ние ще да те повикаме да поядеш кебапец...
- Ха,ха,ха, ще да те повикаме! Всичките хора така казват, кога им трябват кайсийки, а като ги вземат, то и заборавят дяда си хаджия..."
Заборавят, заборавят... Та и наша милост сега преписва Марк Твен. За чудесиите на немския език. Ето: Туземди-хотентоти (на немски хотентотен) ловят в пустинята кенгуру (на немски бойтелрате - торбеста мишка). Обикновено поставят кенгуруто в клетка (котер), която е снабдена с решетъчни стени (лагенхитер) за защита от лошо време (ветер). Според забележителните правила на немската граматика всичко това заедно - кенгуруто и клетката - получават твърде удобното название латенхитерветеркштербойтелрате...
По тези места веднъж дошъл някакъв пришълец и убил една хотентотка, която била майка на две деца. На немски тя трябвало да се нарече хотентотенмутер, а нейният убиец получил названието щратертротелхотентотенмутератентетер, тъй като "убиец" на немски е атентетер. Обаче престъпникът бил хванат и по липса на помещение за арест, затворили го в една клетка за кенгуру. Той избягал, но отново го хванали. Туземецът, който го докарал втория път, щастлив от успеха си, се явил при племенния вожд и развълнуван извикал: - Аз хванах оня...Бойтелрате! Кенгуруто!...
- Кого? Кенгуруто ли? - сърдито попитал вождът. - Ами оня същия!... Латенхитерветеркотербойтелрате...
- По-ясно! При нас на всяка крачка има кенгура в клетки...
- Пфу, дявол да го вземе!- възмутил се туземецът, сложил на земята лъка и стрелите си, поел въздух и изтърсил на един дъх:
- Аз хванах шратертротелхотентотенмутератентетерлатенхитерветеркотербойтелрате. Вождът скочил: - Защо не ми каза веднага така ясно, както сега...
ТЕОРЕТИЧНАТА ЛИНГВИСТИКА
означава такива случаи като свръхсуперхипербола – българската реч изобщо не притежава такива възможности, тъй като по начало нашият език е с по-динамична структура, предпочита еднокоренните или двукоренните думи. По време на Възраждането са били използвани сложни думи от типа на „любословие”, „любомъдрие”, „добродетелен”, „душеспасителен” и пр., които днес притежават архаично-религиозна отсянка.
Изобщо дългите думи са нелюбими за мнозина, дори първите години след завръщането на Н.В.царя си личеше с колко усилия той се измъчваше да изговаря накои двукоренни, при това и членувани думи от вида ”конкурентоспособността”. А като че ли нарочно негови помощници му сервираха подобни изненади. А такава дълга дума изненада и самата печена тв водеща А. Цолова – „И не остави на НЕКОМПЕТЕНТНОСТТА”. Други пък участници в петъчния парламентарен контрол показват някаква уж компетентност в изрази от вида на „структуроопределящите елементи на децентрализацията”, говорят за „предприемчивостта на българина... за проспериращата се и демократизираща се България”. Или пък само в един брой на в.”Труд” четем за хиператрофираността на сектора” (строителен специалист), за „контейнерообработващите машини” (шеф на летището), за „полиневропатологичните изследвания” (лекар) и т.н.
Много модерна през 60-те години на ХХ в. беше напр. 24-буквената „човеконенавистничеството”. Но пък и българинът като чуе напр. японски имена, все му се чини, че тия хора нарочно накъсват езика си – Хи-ро-ши-ма, Фу-ку-ши-ма, Ко-то-ошу, Са-мо-тра-ки (ох, това бе май гръцко, ама карай!...) Ама японецът не ще се спъне в името на град Хигаши-Мадушима и университета му "Тохоку Гакуин", наша юристка по "Хоризонт" се запъва в "безпристрастността" с тези съчетания зпр, стр, стн, стт... Да не дава Бог другиму да изговаря "президентството", "студентстващите" - ще изговори "наш’та студеНКа" и готово... Ще ти учленява пет съгласни букви (!), хайде де: НТСТВ...
И ето как нашият пестелив българин започва да създава думи като
ЗОПДИППД и ОЩЕ, и ОЩЕ
Това езиково чудо ЗОПДИППД се означава с термина абревиатура. Използва го печен юрист в своя вестникарска изява - изброихме го поне пет пъти! Его го и в изречение: "ЗОПДИППД прехвърля върху проверяващите лица тежестта да докажат...". Появиха се още и ВАпС (не го знаем що значи), а в съседен материал на медицинска тема и ДСГ, което пък значело "диагностично-свързани групи": "...само при ДСГ системата бОксува... има бОксуващи елементи" ("бУксувам" е вероятно немска заемка у нас, но не е свързана с "бокс") .
Та абракадабрата на този умен и явно кадърен адвокат ЗОПДИППД значела "Закон за Отнемане в Полза на Държавата на Имущество, Придобито от Престъпна Дейност" (може ли това чудо да се изговори на един дъх като туземеца с кенгуруто?). Ама май че е отроче на самата министърка! Както и да е...
Но като зачекнахме медицинска тема, да отбележим и
ЕДНА РАДИОИЗЯВА
Лекарка (или юристка?) нямаше как да изговори подозираната абревиатура ЛКК, та се чу: „Това освидетелстване се извършва от елкака или пък от телк” – за ТЕЛК хората по се досещат, ама това „елкака”... А пък кореспондентката на bTV от Бургаска област остави зрителите да се чудят кое ще да е това мемеце – май че имаше преди години ММЦ, ама сега едва ли някой се сеща, че това означава „Международен младежки център”, па и дали още функционира?...
Все по екрана от тази телевизия се появяват такива дивни лингвистични дарове: "РИО на МОНМ в Хасково", наред с изписан текст под картина: "Откриване на пътна отсечка на АМ Люлин" - кой си ти, бе АМ? Чак като на следния ден се появи и "АМ Струма", стана малко по-ясно, че АМ било значело "автомагистрала"...
Ала това АМ заприлича на МО, само че МО са го измъдрили военните, а те са царе на тия работи. Само като си помисли човек как старото о.з. сега е о.р., па и коя умна глава съкрати нещастния предлог от на о... Срещнахме нейде и великото "о.р.подп-к", което малко звучи като "оре пъдпъдък" (да ни прощават някои!)... Ще прескочим "Дир.на 0У" и "У-тел на фирма” (пак от екрана на Би Ти Ви). Някой да ни каже, че не сме далеч от японците? А сме хвръкнали къде-къде напред от немците - справка разказчето на Марк Твен.
Проф. д-р Стефан Брезински
