Провалът на изборите за ръководители на специализираните наказателни съд и прокуратура отложи стартирането на двете инстанции за спецсъда за 1 януари 2012 година.
Това реши Народното събрание с приетите днес на първо четене промени в Наказателно-процесуалния кодекс, внесени от управляваща партия ГЕРБ, и по настояване на главния прокурор Борис Велчев за отсрочка.
С официално писмо до Народното събрание и Министерството на правосъдието Велчев поиска срок от няколко месеца, през който прокурорите да се обучат за работа в новите условия. Депутатът от ГЕРБ Юлиана Колева реагира с предложение за отлагането за 2012 година. Новите магистратури трябваше по план да започнат работа от началото на тази година, впоследствие бяха отложени за август и сега за януари догодина.
"Правя това искане, защото имат ясното съзнание, че съдът няма да може да започне работата на 12 август, както е записано в закона. Зная, че ще търпим критика в тази посока, но по-важното е осигуряването на спокойна подготовка на тези структури", каза Колева.
Екатерина Михайлова (Синята коалиция) коментира, че ДСБ и СДС ще подкрепят предложението на ГЕРБ, за да не се стига до хаос в системата.
Според Мая Манолова (БСП) специализираният съд е обречен на провал, защото повечето от кандидатите нямат необходимата квалификация. Михаил Миков (БСП) допълни, че сградата за съда на ул. "Черковна" (бившата сграда на ДАНС) все още не е готова да приеме магистратите.
Спецсъдиите и спецпрокурорите ще се занимават само с дела срещу организирани престъпни групи. Очаква се в новия доклад на Европейската комисия да има остра критика срещу продължаващата липса на резултати в тази област.
Новост в работата на специализираните прокурори ще е задължението да разследват тези престъпления на територията на цялата страна, а не според териториалната подсъдност, както е в момента.
Управляващите от ГЕРБ се съобразиха с искането на Борис Велчев и за отпадане на фалшификацията на пари и ценни книжа от правомощията на спецструктурите. Те влизаха в първите промени на НПК, но последва остър протест от страна на прокуратурата, че тези дела ще претоварят и блокират работата на специализираните прокурори.
Според статистиката от общо 1100 дела, които ще бъдат разглеждани от специализираните прокуратури, около 700 досъдебни производства са за фалшификация. Едва около 10% от дела за фалшификация обаче стигат до съда.
Депутатите отхвърлиха предложението на Христо Бисеров (ДПС), който искаше в НПК да бъде върната предпазната мярка срещу наличието на т.нар. "вечни обвиняеми". Депутатът предлагаше ако от привличането на определено лице като обвиняем за тежко престъпление са изтекли повече от две години той може да поиска прекратяване на следствената фаза и внасяне на делото в съда. Тази предпазна мярка бе поискана и от Европейския съд по правата на човека, но ГЕРБ не се съобрази.
