Жътва е! И жега! Колкото на полето, толкова и в медиите.
В знойната лятна суша те като по команда започнаха да се надскачат с трупове, катастрофи, от черни по‒черни хроники, бедствия, аварии, нещастия, пожари, грабежи, изнасилвания, побоища, информации за хора, пили киселина, убили родителите си, скочили от балкона и т.н., и т.н. Новинарската суша и това лято по традиция изведе на преден план шокиращите вести за битови нещастия и злополуки, заостри ги, подмокри ги обилно в червено и ги превърна в продаващи изданията заглавия.
Няма по‒безрадостна и каръшка държава от България и то точно през сезона на отпуските, морето, дините, слънцето и дългоочакваните почивки. Така би възкликнал всеки, който поне веднъж е разлистил всекидневник или изгледал някоя емисия новини по която и да е родна телевизия. Да се чудиш къде си попаднал! Съдейки по новините, които извират, излиза, че сме страната, в която чужденци идват предимно на алкохолен туризъм и магистрален секс, в която ги засмукват тръби‒помпи на нелегални басейни, където ги помитат бързоскоростни коли и ако не заминат директно при св. Петър, в най‒добрия случай попадат на ремонт из нашенските болници. Там пък сестрите ни отдавна са напуснали поради безпаричие, а тук‒там останалите лекари с мизерни заплати често поставяли погрешни диагнози.
Това е и страната, в която „тийнейджъри пребиват мъже, отмъкват им 200 лв.”, където „3‒ма мъртви след удар в спряло ремарке”, „изгоря автобус”, „фермер сам погълнал киселина”, мотористка без книжка смаза дете на пейка”, двама се удавиха в язовир”, облъчени при инцидент в болница”, "жена намерена мъртва под столичен пешеходен мост", "труп с две гюлета изплува от морето" и пр., пр. Впрочем по‒горе са изредени само малка част от заглавията в един‒единствен ден в един‒единствен вестник. А те са много. А и лятото е дълго. На този фон заглавие като „Смок шокира стопанка в дома й” звучи като излязло от сайта шекер.бг. Не че има такъв, няма и да има, защото позитивните заглавия нито се харчат, нито се харесват. Къде‒къде по‒спокойни и щастливи сме ние, българите, знаейки, че някой се мъчи, страда, боледува...
Какво ли кошмари още ни очакват през останалите летни дни чак до септември. Едва тогава официално ще започне предизборната кампания и заглавията ще се сменят. С нови. Но също толкова очааквани ‒ „Купуват цигански гласове с по 5 лв и кебапчета”. „Агитират баби, заплашват ги, че ще им вземат къщите” и още, и още...
Наскоро се сетих за онази българска народна приказка, в която глуповат юначага нон стоп ядеше пердах където и да завърне, защото все не успяваше да уцели точните послание към хората, които срещаше по из пътя си. Рибарите го кютечиха, защото не знаел как да им пожелае богат улов. Като го набили, му казали: „Срещнеш ли такива като нас, ще им казваш „По пет, по шест наведнъж!” Добре ‒ рекъл той ‒ и тръгнал по‒нататък. Стигнал до траурна процесия, изпращаща мъртвец до последното му убежище. И веднага решил да продемонстрира наученото ‒ „По пет, по шест наведнъж”, благословил той хората, носещи ковчега... Сещате се какво последвало.
Та така и с медиите ‒ отгърнете ли вестник, погледнете ли новини, все това се вижда ‒ по пет‒по шест наведнъж, че понякога и по повече...Жега! Само дето Ал Пачино не се е мернал наоколо! Язък! Ама за сметка на това: „Англичанин влачи 23 кг кръст из България”. Демек, имаме си и чужденци бол, та отдавна вече не се напъваме да не се изложим пред тях. Явно сме достатъчно „шит” в собствените си очи! При това до гуша, та затова не ни дреме...
Песимистка Чернева
