Вместо категорично отричане на провалената Тройна коалиция, БСП издига неин архитект за президент
Проф. Димитър Иванов, председател на Национален Съюз за Нова България
С тревога анализирам процесът на развитие на идващите президентски избори. Поради своя мажоритарен характер, те са единствените, при които гражданите на България могат да изразят пряко отношение към своето сегашно състояние и към своята съдба.
Разтревожен съм от очевидните, комплексни и режисирани опити за запазване на политическото статукво, достигнало своя връх по времето на Тройната коалиция на всяка цена и с всякакви средства. Без да се намесвам във вътрешните решения, на която и да е политическа партия, не мога да премълча негативните си предчувствия -
издигането на кандидат за президент от страна на БСП на един от основните министри от Тройната Коалиция. Нещо повече Ивайло Калфин е един от основните й архитекти и „инженери” на масата за преговори в лятото на 2005 - на нейната порочна формула. Неговата номинация сега не е нищо друго освен ярка демонстрация на поредния циничен отказ да се уважи мнението на хората в страната; пореден отказ да се разбере и вникне в издадената на изборите през 2009 г. обществена „присъда” за Тройната Коалиция.
Най-сетне това е и пореден опит на червената олигархократия, тази, която стои в основата на гангренясването на българската политическа система да наложи на избирателя един свой кандидат.
Не може да си бил вторият човек в правителството на Тройната Коалиция; един от стълбовете на това отречено управление и днес да се представяш като символ на промяната.
На коя промяна?
Не можеш по времето на Тройната Коалиция арогантно да заявяваш, че мненията на гражданските движения и образувания са нелегитимни, а днес да обещаваш, че ще работиш с тях.
Кое е вярното от двете послания на Калфин?
Къде е последователността, принципността, кохерентността на политическите виждания на този кандидат?
С тази кандидатура БСП загуби историческия шанс да се раздели с времето на Тройната Коалиция, загърбвайки възможността да издигне за важния пост примерно Янаки Стоилов, една своя фигура, превърнала се в един от най-редките за тази партия символи на принципност, честност, лоялност, безкомпромисност. Един модерен конституционалист – силно необходим за времето, през което България ще трябва да променя своята Конституция. Стоилов е един доказан през годините в редица парламенти ярък последовател на идеята за силна и солидарна социална политика – изключително необходим за периода, когато страната и хората продължават да се сриват надолу по опасната спирала на бедността.
Национален Съюз за Нова България, чийто лидер съм, по никакъв начин няма да подкрепи политиката на запазване на статуквото от времето на Тройната Коалиция, както и всички тези, които по чудесен и очевиден начин продължават да се идентифицират с нея.
Изборът на БСП, както и редица от досега обявилите се кандидати за президент – е симптом на очевидната посредственост на политическия елит, готов на всичко, за да бъде избран и преизбран; да „инжектира’ своето наследство и да продължи да печели от съществуването на подобна система. Нашата, досегашна липса на силни граждански демократични изисквания – дава възможност подобна практика да продължава да просперира.
Изправени срещу една такава цинична политическа посредственост, няма защо да се чудим защо е беден политическият дебат, или защо страната ни от един изборен мандат към следващ изборен мандат – продължава да върви все по-надолу.
Претендентите за поста президент се блъскат в центъра, без почти нито един досега да може да се отличи от останалите. Без нито един досега да заяви, че Републиката – това е неделимата и реална власт на гражданите. Че президентството на Република България – не може и няма да се идентифицира по никакъв начин нито с политико-партизански подходи, нито с амбиция за стоящ над гражданите на Републиката – „всемогъщ арбитър”. Че президентът трябва да бъде на всички, и преди всичко на тези, които никой не защитава; Президент на бедните, на отхвърлените от несправедливостите на политическата система и от ентусиазираната партизанска некомпетентност на серия правителства, а не президент на олигарсите. Че ще бъде Президент на спасяването на страната и на тръгването й по пътя на една друга, нова България.
Ще отбележа и още един тревожен опит да се замъгли съзнанието на българския избирател.
Политическият „център” не е и няма да позволим да бъде превърнат в място за декизировка на едни или други политически междупартийни кукли; в „оазис” на тяхното временно политическо и личностно алиби. Политическият център – не в схващането на Сакскобургготски, нито в евтините рецепти за политическа „салата – а ла социал-демократизъм” – а е един национален, широк граждански проект за България, както и проект за една съвършено друга политическа система, основаваща се на друг модел на политическа етика. Нищо такова не присъства в очевидните флиртове на един или друг кандидат с политическия център у нас. Властва откритата и пошла демагогия; демагогия без козметика и маникюр, демагогия, не обръщаща даже и пукнат лев внимание на сервираното само „вчера от нея” разочарование.
Безработица, опасен процес на обедняване, продължаващо „гонене” на млади и стари по чужди земи извън България, индустриална декласираност – всичко това обрисува геометрията на сегашната социална и икономическа действителност у нас; геометрията на достигнатото и невероятната трудност за обръщане на посоката. И въпреки страшната действителност – не е България, която да не може да се реформира и изправи на крака. Проблемът е най-вече в разочароващата политика на серия правителства и на дълбоките грешки на една отдавна болна политическа класа.
Всичко това, ако не му бъде даден сериозен отпор – ще доведе страната до още по-тежки последици.
Крайно време е политиката на истината да се събуди. Крайно време е българина да извлече уроците от предишните 22 години.
Да се събуди България и да види накъде отново някои я водят.
