За първи път в свой доклад Европейската комисия отправи лични критики към главния прокурор Борис Велчев и председателя на Върховния касационен съд Лазар Груев за липса на ангажимент за задълбочени реформи.
"Като цяло пасивното отношение на ръководството на съдебната власт, Висшия съдебен съвет, главния прокурор и председателя на ВКС към сериозните недостатъци в съдебната практика буди сериозно безпокойство", се казва в документа, който бе приет днес.
От него става ясно, че оценката на Брюксел за съдебната реформа и борбата с организираната престъпност и корупцията е критична.
"Предстои ръководството на съдебната власт да покаже, че действително поема ангажимент за извършването на задълбочени съдебни реформи, тъй като бавният напредък не се дължи само на недостатъци в съдебната практика и Наказателния кодекс", се посочва още в доклада.
Конкретни критики ЕК отправя и по отношение на недостатъците в съдебната практика, които не се анализират редовно и не се отстраняват, нито започват всеобхватни програми за обучение и схеми за наставничество.
Чиновниците в Брюксел отправят и специална препоръка към Борис Велчев. "Главният прокурор следва редовно да анализира причините за издаването на оправдателни присъди по дела по високите етажи, да отправя препоръки за работата по бъдещи дела, когато са били установени недостатъци в процедурата, и да обжалва оправдателните решения, когато се окаже, че съдът не е направил подходяща оценка на представените доказателства".
По време на пресконференция, състояла се след представянето на годишните доклади за напредъка на България и Румъния в реформите на съдебната система и борбата с корупцията, говорителят на ЕК Марк Грейс заяви, че механизмът за сътрудничество и проверка не трябва да се обвързва с въпроса за Шенген.
Грей посочи, че Шенген и напредъкът на двете страни по препоръките в рамките на механизма са два отделни въпроса.
От Европейската комисия отбелязаха, че България и Румъния са технически готови за Шенгенската зона, но няма решение относно перспективата за присъединяването на двете страни.
Оценките за техническата готовност на България и Румъния не е направена от ЕК, така че Комисията не може да даде сигнал със своя доклад за това, че София и Букурещ са готови за членство.
Докладът не е свързан с присъединяването на България и Румъния в Шенген, подчертаха от Брюксел.
Даренията за българското вътрешно министерство са проблем, който тревожи Еврокомисията, обяви още Грей. Според Еврокомисията проблемът трябва внимателно да се анализира.
През следващото лято Брюксел ще излезе с обща оценка за действието на мониторинга на правосъдието и вътрешния ред, откакто България и Румъния са в Евросъюза. От тази оценка ще зависи дали Еврокомисията ще продължи механизма на подготовка на ежегодни доклади за двете страни или той ще отиде в историята.
Същевременно Марк Грей изрично уточни, че в Брюксел не гледат на проблемите в България по простичката схема „тези са добри, а тези - лоши".
"Картината, която се рисува за България е, че полицията и правителството имат политическата воля да се справят с корупцията. Полицията са добрите, а пък съдебната система са лошите. Не, комисията не вижда така нещата. Тук има много аспекти на всяко ниво - отнася се до работата на властите, работата на прокуратурата, на съдебната власт и т.н. Много елементи са включени и именно това е целта на нашите доклади, че ние не гледаме опростенчески на нещата", допълни Марк Грей.
Три са препоръките на Европейската комисия към страната ни до следващия доклад.
"България следва да подобри отчетността и професионалната практика в съдебната система и в полицията, следва да приеме ефикасно законодателство за изземване на активити, придобити по престъпен начин по административен ред, т.е. без влязла в сила наказателна присъда. България да създаде ефективни структури за борба с организираната престъпност и да натрупа доказаните постижения в борбата с престъпността и корупцията", каза още Грей.
Frognews публикува пълния текста на доклада на Европейската комисия за правосъдието и вътрешния ред в България, представен днес:
