Милиони туристи ще се стичат край Черно море, за да зърнат библейския ковчег
Черно море е било арена на събитието, известно на света като Библейския потоп, а Ноевият ковчег е акостирал някъде около Варна. Такава революционна теория, която обръща представите за историята, изповядва проф. Петко Димитров от Института по океанология към БАН. Преди дни завърши неговата експедиция с кораба "Академик", която сондира морското дъно и се натъкна на находки отпреди потопа. Според учения след поредното затопляне около 5600 пр.Хр. нивото на океаните се покачило дотолкова, че преминало естествената Босфорска преграда и солената вода заляла тогавашното Новоевксинско езеро. От сладководно езеро с нулева соленост Черно море се превръща в това, което познаваме днес.
Едно от доказателствата в подкрепа на теорията, че невижданата катастрофа е родила Черно море, е рязката граница между солена и сладка среда, открита при сондажите, обясни пред „Торнадо” проф. Димитров. Експедицията му се натъкнала и на очертания на останали под водата селища, за които се предполага, че са били обитавани от представители на култура, която била толкова развита, че първа в света добивала и обработвала злато (открито в огромни количества във Варненския некропол), построила сложни мегалитни конструкции и храмове; създала солната индустрия и поставила началото на първата протописменост. След бедствието оцелялото население, живеещо около Черно море, се пръснало по света и дало началото на великата шумерската и египетската цивилизация, на тракийската и винча културата.
Друг сериозен аргумент за потопа е рязката смяна на биологическите съобщества, разказва Димитров. Повечето биологични видове от черноморското езеро, което е било пресноводно, вследствие на потопа или измират, или мигрират в устията на реките. На тяхно място постепенно се настаняват средиземноморски видове, характеризиращи висока соленост.
Още през 80-те години на миналия век на дълбочина от 90-100 метра Димитров открива първите артефакти свидетелстващи за потънали праисторически селища и следи от първата цивилизация на континента. Най-известната е "чинията на Ной", намерена в района на старите брегове и вероятно е представлявала култово-битов предмет, заровен в древен некропол. Според изследователя всички досегашни резултати свидетелстват, че културата палео Варна е една от най-древните в историята и редица други цивилизации като шумерската и египетската, са неин продукт. Това се потвърждава и от съществената близост на артефактите от Варненския и Дуранкулашкия некропол с шумерски находки.
Изходна точка за тази теория обаче е тълкуването на епоса за Гилгамеш. „Случилото се с Новоевксинското езеро е било невиждана дотогава катастрофа. Потопът причинил сероводородното заразяване и морето гъмжало от човешки трупове
и мъртва риба. Бедствието било придружено от честите по това време земетресения и разруха. Местното население не могло да си обясни случващото се, освен с божията намеса и така то се превърнало в прототип на библейския потоп. Тази катастрофа обаче намира своето първо литературно описание в "Епоса за Гилгамеш". В него далечният потомък на Ной - юнакът Гилгамеш, тръгва от родния Урук, за да търси безсмъртието, дирейки своя прапрадядо Ной. При тези свои търсения той преминава "морето на смъртта". След анализ на Червено, Средиземно, Мраморно и Каспийско море се оказва, че само Черно море отговаря на описанието на "морето на смъртта" поради сероводородното заразяване, възникнало след потопа, убеден е проф. Димитров. Според него библейската версия за световния потоп е взаимствана от шумерския епос, който е с 2000 години по-стар от нея.
Тази теория среща сериозна съпротива в средите на учените, а експедициите на проф. Димитров неведнъж са били обект на саботаж от страна на БАН. Той обаче е решен да открие безспорни доказателства: „Ако трябва, и Ноевият ковчег ще открием около Варна, няма проблеми! Имаме научно обосновани предположения къде се намира.”, зарича се той. „България би могла да инкасира огромни ползи от това откритие. Крайбрежието ни би могло да се превърне в съвременния Йерусалим, в съвременния Акропол. Тук ще се наводнява с туристи, които искат да видят подводните музеи, до които ще се стига с подводни лодки”, не спира да дерзае професорът.
Първият Питагор - по нашите земи
40 века преди раждането на Питагор и 20 века преди изграждането на пирамидите нашите прадеди са имали същите геометрични познания, твърди изследователят Христо Смоленов. Според него именно от Варненската цивилизация-майка произхожда системата от мерни единици на Древния Египет и Шумер. Прочутият царски лакът- мярата, с която са построени пирамидите в Гиза, се открива 2000 години по-рано в еталонни предмети от Варненския некропол. Същото важи за така наречения Нипурски лакът- мерната единица в Шумер. Според Смоленов не е изключено египетската мяра за дължина - "хет" (100 царски лакътя) да е използвана и преди това. Той открива тази мерна единица в гигантския триъгълник между Варненския некропол, археологическия резерват Сборяново край Свещари и Велики Преслав. Виртуалният триъгълник се оказва Питагоров - правоъгълен със съотношението между страните 3:4:5. Единият му край е точно във Варненския некропол, другият е в комплекса Свещари, а третия - в развалините на Велики Преслав.
Севдалина Спасова
