Националният статистически институт представи днес окончателните резултати от преброяването на населението в България.
Според експресните данни, които бяха представени през април, населението у нас е намаляло с близо 600 000 души в сравнение с предишното преброяване. В страната живеят 7 351 234 души.
Българската етническа група обхваща 5 664 624 или 84,8 % от лицата, доброволно декларирали етническото си самоопределение. Това сочат окончателните данни от преброяването, представени на пресконференция на Националния статистически институт. Турската етническа група е втората по численост – 8,8 % от населението. Ромският етнос е третият по численост и наброява 325 343 души или 4.9 %, според самоопределянето на лицата.
Запазва се тенденцията на урбанизация – в градовете живеят 5 339 001 души, или 72,5 %, а селата живеят 2 025 569 души, или 27,5 % от населението на страната.
Две трети от намалението на населението (68.9 %) се дължи на отрицателния естествен прираст, а една трета или 31,1 % на външната миграция, която се оценява на 175 244 души.
Най-голяма по брой население е област София, в която живеят 1 291 591 души, или 17,5 % от населението на страната, а най-малка е област Видин с население 101 018 души, (1,4 %). За периода на преброяването се е увеличило само населението на областите София (столица) със 120 749 души, или с 10,3 %, и Варна – с 13 061 души, или с 2,8 %.
Припомняме, че преброяването на населението се проведе през февруари, като за първи път имаше възможност и за попълване на анкетна карта по интернет. Първоначалните данни показаха, че населението у нас намалява и застарява, за което има две основни причини, според демографа Финка Денкова: „Естественият прираст или абсолютната величина на разликата между броя на ражданията и умиранията в годините между преброяванията. Това влияе върху броя на населението на страната, емиграцията."
Председателят на НСИ Мариана Коцева обясни защо хората, които живеят в България, са по-малко от броя на избирателите: „Статистиката отчита населението, което живее в страната повече от една година, докато избирателните списъци се формират въз основа на информацията от системата ЕСГРООН, тоест един българин, който навърши 18 години, той попълва този избирателен списък, независимо от това къде живее - в България или чужбина".
Според експресните данни - 2/3 от населението у нас живее в градовете.
