Германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Никола Саркози постигнаха обща позиция за спасяването на Гърция, съобщиха световните агенции.
Споразумението бе постигнато след продължили 7 часа разговори в Берлин между Саркози и Меркел. Късно снощи към двамата се присъедини президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Жан-Клод Трише.
Подробности за общата френско-германска позиция не бяха дадени. Според източници от френската делегация тя предвижда европейският банков сектор да даде своя принос за втория спасителен пакет за Гърция. Лидерите от еврозоната се събират днес в Брюксел на среща, за да одобрят втория спасителен пакет за Атина.
Франс прес съобщи, че сред обсъжданите варианти за спасяване на страната от изпадане в неплатежоспособност са данък върху активите на банките, който може да донесе 50 милиарда евро приходи и намаляване на дълга на Гърция с до 90 милиарда.
Друг предложен вариант е частните кредитори да се откажат от гръцките облигации с падеж до 2019 г. в замяна на 30-годишни облигации при изгодни лихви, за да бъде оставено повече време на страната да вдигне на крака своята икономика и да укрепне финансово.
Последната дума обаче ще имат правителствата на държавите от еврозоната, които може да отхвърлят или да внесат сериозни промени в предложенията на Европейската комисия.
Постигането на съгласие между Германия и Франция икономики от еврозоната открива пътя за предоставяне на втория пакет на Гърция. Договарянето на обща позиция на двете най-големи икономики в еврозоната често бе предварително условие за намиране на компромис на европейско равнище през последните месеци, на фона на трайната дългова криза в еврозоната.
Разговорите в Берлин предшестваха предстоящата днес в Брюксел извънредна среща на върха на държавите от еврозоната, която е определяна като решаваща. Очаква се на нея да бъдат одобрени основните положения по втория пакет от помощи за Гърция. Предвидено е той да възлиза на около 110 милиарда евро - колкото и първия, предоставен през пролетта на миналата година, който обаче се оказа недостатъчен.
Друга цел е да бъде спряно разпространението на кризата в останалите сериозно задлъжнели страни от Еврогрупата като Италия и Испания.
Приносът на частните кредитори за втория спасителен пакет за Атина бе в центъра на спора между Франция и ЕЦБ, от една страна, и Германия, от друга. Берлин настоява частните кредитори да участват в плана. ЕЦБ, подкрепяна от Франция, е много резервирана към тази идея, тъй като се опасява да не би тя да причини изпадане на Гърция в неплатежоспособност, което може да има неконтролируеми последици.
