Българите, които искат да работят в чужбина, все по-често се сблъскват с множество пречки на европейския трудов пазар заради ограниченията за работа в някои страни, липсата на информация за тях и консерватизма на работодателите, езиковата бариера и непризнаването на квалификацията им.
В съчетание с икономическата криза, която остави без работа милиони европейци, е затруднен достъпът на българите и до трудови пазари, на които традиционно се реализираме добре – например в Испания и Гърция. Същевременно испанци и гърци вече са конкуренция на българите при търсенето на работа в други държави като Германия например.
Въпреки трудностите обаче в условия на криза българите се активизират в търсенето на работа зад граница и с посредничеството на държавата заминават същия брой хора, както и преди това, сочат данните на Агенцията по заетостта.
Само преди дни Германия обяви, че е готова да приеме над 100 000 специалисти от други европейски страни, поради липсата на германски кадри за тези професии. Освен испанци, португалци и гърци, Германия е готова да приеме също българи и хървати за лекари, медицински сестри, болногледачи, инженери.
България изпраща работници в Германия по линия на няколко спогодби и чрез Европейския портал за професионална мобилност (ЕURES). Страната ни получава от Германия оферти за инженерни кадри, лекари, медицински сестри, казва Славка Раева, началник отдел “EURES и международни спогодби” в Агенцията по заетостта коментира, цитирана от Mediapool.
По линия на споразумение, което имаме се изпращат и хора на сезонна заетост в селското стопанство, хотелиерството и ресторантьорството, включително работници в увеселителни паркове и домашни помощнички, които се грижат за възрастни хора.
По данни на Централата за международно и специализирано посредничество в Германия общо българите, получили договори от януари до юни са 4 372 души – сезонна заетост, студентска заетост, по международните споразумения и др.
В момента се набират български лекари за Германия, което обаче е свързано с доста административни пречки и разминавания в законодателството.
Българските работници са непознати в скандинавските страни, което спира работодателите да са отворени към тях. Там нямат никакъв поглед върху нашата образователна система и нямат представа дали нашите специалисти отговарят на техните изисквания.
Испания традиционно е отворена за българи, но кризата е намалила местата. Естествено сега заради кризата офертите са намалени, но общо взето усвояваме на 100%, офертите, които се предлагат. Става дума за не повече от 200-250 човека годишно в сравнение с 6 000, които сме изпращали преди влизането в ЕС.
Между 400 и 500 души годишно заминават на работа в ЕС с посредничеството на Агенцията по заетостта. В действителност те са много повече, но има трудови пазари върху, които агенцията няма поглед.
Такъв е примерът с Гърция, където работят много българи, тъй като там пазарът на труда е отворен. Освен това, когато става въпрос за сезонна работа, гръцкото законодателство няма изисквания за писмени договри и осигуровки.
Три са основните пречки пред наемането на българи в чужбина, обобщава Радева. На първо място са трудовите ограничения, тъй като в най-предпочитаните от българите държави се изискват разрешения за работа, които спират много работодатели да обявят места за тях. На второ място езиковата бариера, защото нашите кандидати или не говорят добре езика или изобщо не говорят. На трета място е признаване на дипломи и квалификации.
