Четири години след освобождаването и завръщането в България на българските медици, осъдени на смърт в Либия, излизат на бял свят неизвестни досега подбробности от преговорния процес, довел до окочателната "сделка" за нашите лекари.
Те са публикувани в дипломатическите доклади, изпратени до Държавния департамент във Вашингтон от София и изтекли от Wikileaks, част от които вече са публично достояние в сайта „Биволъ”.
От грамите става ясно, че САЩ предпочитат тихата дипломация за освобождаването на българските медицински сестри в Либия. Българската страна пък смята от своя страна, че американците са единствената сила с достатъчно влияние, за да убеди Либия да вземе "трудното политическо решение" да освободи сестрите.
Българският външен министър Ивайло Калфин е казал на американския посланик Байърли през март 2006 г, че България три пъти е възпирала Съвета на Европа да излезе с резолюция за българските медицински сестри осъдени на смърт в Либия, за да окуражи "продуктивна атмосфера за преговори". Той обаче подчертал, че такава позиция не може да се поддържа безкрайно.
Българската страна е била готова да приеме всяко предложение за либийския дълг към България. Преоценката на дълга "на пет милиона долара или на пет долара", както казва Калфин, трябва да е част от договорката за освобождаване на сестрите.
Ситуацията се променя в началото на 2007 г. след потвърждаването на смъртните присъди на медиците. Българските лидери са обезкуражени от липсата на резултати и "изглежда нямат намерение да се върнат към политиката на тихата дипломация, която е широко смятана за провал" - пише посланик Байърли в секретна грама от 8 януари 2007, след което разказва за кампанията "Не сте сами". Той препоръчва Държавния департамент на САЩ да отговори положително на българската покана за преговори на 15 и 16 януари в София, на които са поканени САЩ, Великобритания, Франция, Германия и Либия, въпреки че участието на либийците не е сигурно.
Като потенциален жокер за българската стратегия Байърли вижда обявеното от Борис Велчев разследване за използване на мъчение срещу българските медици от либийски официални лица. Този ход е по-скоро символичен и политически, а не правен, пише посланикът.
В края на февруари 2007 г. Байърли изпраща нова грама, в която казва, че е време да се "снижат емоциите", тъй като "качването на децибелите" от българското правителство е направила задачата на дипломатите по-трудна. България е постигнала успех с мобилизацията на подкрепа от ЕС за каузата срещу Либия, но може да изгуби контрол върху процеса и да стане "жертва на собствения си успех", ако все нови и нови европейски политици се изказват по въпроса. Причината е в гневната реакция на либийската страна (в текста Байърли се позовава на данни от грама изпратена от Триполи, с която обаче „Биволъ” не разполага).
Посланикът отправя пет препоръки за поведение на американската дипломация: да се подчертае необходимостта от намаляване на интензивата реторика в публичното пространство от европейците и българите; да се окуражи общ фронт на ЕС, предвождан от Великобритания; да се подкрепи в краткосрочен план среща на работна група във формат СAЩ, Великобритания, ЕС, България и с либийско участие, която да потвърди приблизителната договорка за освобождаването, графика на съдебния процес и следващите стъпки с фондацията (за заразените със СПИН деца от Бенгази бел. ред. „Биволъ”) и плана за действие на ЕС; да се координират внимателно и да се управляват обществените очаквания и да се избегне повторението на (шумната и гневна кампания последвала потвърдените смъртни присъди бел. ред.) периода след 19 декември, в случай, че и Върховния съд потвърди смъртното наказание; да се подкрепи ЕС, като се убедят България и Либия да се завърнат към дискретната дипломация.
Тази политика явно е одобрена и от българската страна, тъй като, ако се съди по друг американски дипломатически документ, няколко месеца по-късно в навечерието на присъдата на Върховния съд на Либия, правителството оказва натиск над големите медии да реагират сдържано. Съветник на Станишев лично е говорил с издателите на големите медии, призовавайки ги да отразят с "отговорна тоналност" събитията, пише посланик Байърли. Резултатът е, че заглавията са по-скоро сдържани, а най-острите изказвания идват от Волен Сидеров и тогавашния кмет на София Бойко Борисов.
Следващата стъпка в "сделката" е замяната на смъртното наказание с доживотен затвор от Върховния съдебен съвет на Либия на 17-ти юли, която отваря вратата за завръщане на медиците в България, за да излежат присъдите си в рамките на споразумението за съдебно сътрудничество между Либия и България. Контакти на посолството са докладвали, че нужните документи ще бъдат изпратени на либийската страна преди 20-ти юли. Според посланик Байърли българите не изглеждат подготвени за незабавното осъществяване на този демарш. Докато от офиса на Велчев са си свършили работата, Министерството на правосъдието е казало уклончиво, че запитването към либийската страна ще бъде изпратено "утре или вдругиден", което не вещае бързо решение, пише Байърли. Току що влезлият в длъжност нов министър на правосъдието Меглена Тачева ще има първи тест с този случай, смята Байърли, който отбелязва също, че предстоящата визита на френския президент Саркози в Либия може да стане извинение за либийската страна да не бърза.
Още на следващия ден Байърли се среща с официално лице от Министерството на външните работи, което потвърждава, че българското посолство в Триполи е получило официалното искане за трансфер на медиците. Контактът на посолството обаче отказва да каже кога е изпратено искането, позовавайки се на класифицирана информация. Топката отново е в лагера на либийците, смята посланикът. Той не получава отговор на въпроса дали либийската страна ще изчака предстоящата визита на френския президент Саркози, за да финализира сделката за медиците. Българският дипломат отговаря, че не може да каже какво готвят либийците и французите.
Сцената на завръщането на българските медици на борда на френския правителствен самолет на 23 юли е описана от посланик Байърли като подобна на завръщането на американските войници от Виетнам или американските заложници от Техеран. Освен разказа за възторжените официални и медийни изяви, посланикът докладва и думите на дипломата Марк Пиерини, шеф на международния фонд за Бенгази, който споделя, че последните 48 часа са били "доста отвратителни", като либийците са искали нови отстъпки от Брюксел до последния момент преди медиците да се качат на самолета на Сесилия Саркози. "В крайна сметка, според Пиерини, може би Емирът на Катар е дал някакви пари, за да бъде сключена крайната сделка", пише Байърли.
Приключването на сделката за медиците обаче става ефективно след като България опрощава либийския дълг от 56.635 милиона долара на 2 август, за което посолството съобщава в отделна грама. Отбелязано е също "учудващо слабото злопаметство" и липсата на обвинения за съдбата на медиците. В края на краищата, възторгът от завръщането на медиците уляга, настроението е на облекчение и възстановяване. Ако обаче медиците се решат да говорят за преживяното, нещата могат да се променят, прогнозира американският шарже д'афер Караянис, който е подписал грамата.
