В. „Труд” публикува кратка преводна информация: „Райън Гигс е изневерявал на жена си със съпругата на брат си. Английските медии гръмнаха, че в продължение на 8 години се е срещал с БАЛДЪЗАТА си”.
За някои нашенци българските роднински названия изглеждат твърде сложни. Обаче средностатистическият българин ги разграничава отлично. Само че, изглежда, в съответния чужд език, от който се правят подобни преводи, роднинските названия не са ни много ясни.
В случая съпругата на Родри, брата на Райън Гигс, се пада снаха на Райън, каквато всъщност тя е и по отношение на родителите на двамата братя. А те ще са свекър и свекърва.
Ако Райън и брат му биха имали за жени (съпруги) две чужди помежду си жени, тогава тези жени са етърви. Ако пък съпругата на Райън има сестра, тогава именно тази личност би му била балдъза.
ДА ПРОДЪЛЖИМ С РОДНИНСКИТЕ НАЗВАНИЯ
Ако съпругата на Райън има брат, той би бил (според българските названия) негов шурей, а жена му шуренайка. В случая съпругата на брата Родри няма сестра, която би била определена като балдъза на Райън. В българските семейни отношения не се допуска двама братя да „водят” две сестри, тъй като този факт би се смятал за забранен от църквата, а и от обществените морални норми.
Според старците от селския парламент (кафенето на Гришо) тая снаха излезе ерзац балдъза, ама пък печена любовница! Цели осем години! Дет се казва, дай, Боже, всекиму! Докато се разбере кой кум, кой сват, кой на булката брат – и те минали осем години! Явно някой от „Труд” се е усетил за гафа със снахата-балдъза-любовница, та вестникът опита да замаже нещата, като вмъкна цял пасаж посред спортна информация за... български футболист. При това се уточнява, че палавата снаха носи името Наташа, па две седмици преди брака си с Родри тя правила аборт – „детето е било на Райън”, изтъква информацията. И какво излиза?
Излиза, че тази снаха-балдъза Наташа си въртяла любов 8 години с двама братя-съпрузи. Футболистът-любовник Райън изневерявал на съпругата си Стейси освен с Наташа, но и с някаква телевизионна водеща. Но този Дон Жуан предложил само на брат си, рогоносеца, 250 000 лири... Чудно дали този ги е отказал...
Боже, Боже, колко мъка има в подобна
8-ГОДИШНА ЛЮБОВНА САГА!
Ако тя да бе се разиграла на Балканите, досега кой знае колко пищова биха трещели...
Какво да приказваме повече – англичани хора, студени, северни люде. Само как си подхвърлят 250 хилядарки ей-така, да има мир, да си мълчат, че да не се развали имиджът на семейството...
Ега ти имиджа, ега ти семейството! Снахата с двама съпрузи, деверът й – минимум с три мацки... Ама раздава по четвърт милион стерлинги – има ги като шепа слънчоглед. Изобщо – „разкош!” И страхотно!” – както би рекъл оня Памбос.
А пък в.”Минаха години” леко подхвърля, че архиви на КГБ ДОКАЗВАЛИ ЕВРЕЙСКИЯ ПРОИЗХОД на... Ленин! Тъй като по майчина линия... и т.н.
Па не се досещали колегите от пенсионерския вестник за еврейското правило: Щом майката е еврейка, и децата й същото... То вярно, че кой може да доказва кои са бащите, ама за майката си е баш явно! Майката си е налице. И толкоз!
Макар че понякога това е тъмна Индия, ама нейсе... Да му мислят тия от КГБ, щом са се заровили в тези джунгли. Ние само цитираме заглавието на „Минаха години”: „Ленин бил евреин” – статийката е в броя от 14 юни 2011 г. Пак същият „Минаха години” подробно осведомява за софийско тържество, че на него „приемат деца за масони” – демек освежават се с млада кръв изотдалече. „На протяжната и досадна церемония – дума вестникът – водещата рицарка се разкрещяла, че детенце от 5 клас станало да ходи в тоалетната – защото (пак цитираме) „за малко да се напикае, докато стане младо масонче”.
Е, така е, сериозни чичковци всичко правят по график, та и масончето още от 5 клас да свиква с плановото пикаене... Не си спомняме дали не беше така, кога ни приемаха с червени връзки – нещо ми се губят ритуалите, та сега май пак ни ги напомнят. Ех, може да е за добро!
Все пак наистина минаха години, без да те забравя аз, чакам те да дойдеш, чакам те със буйна страст!...
Леле, къде пък се отнесохме по любовни песни ние бе! Що не броим тези минали години, а стари градски шлагери ще си тананикаме... Кво нещо е била младостта!..
Ето на – пак в същия вестник информация: „Данчето ще пее за 85-ГОДИШНИНАТА НА ФИДЕЛ през август” – демек „Стара любов ръжда не хваща” (както вярно думат швабите на дойче-шпрехен). Следва текстът: „Вождът на революцията има отколешна слабост към две жени – Анахид Тачева и Йорданка Христова, които изгорил с поглед по време на прием. Останалото са предположения и митове”...
Да, де, митовете много дълго живеят, бе! Това е то ръждата и любовта, амчи как...
Днес като сме го започнали пенсионерския вестник, да го довършим хептен. Той осведомява: „Единствено по-добра храна слагат (сигурно неподписаният автор има на ум за софрата) хората от малките селища и селата (така де, селата не са от малките селища), тъй като имат възможност сами да си произвеждат прясна продукция”. Това последното го прочетох на съседката Кия, за да я похваля, че доматите й са много добри. А тя одма ме контрира: „Да пишеш на тоя твой приятел да дойде в нашето село – веднага му давам половината от градината да си произвежда продукция, да си копа картофите, дето Бойко ни ги препоръча да ядем всеки ден. Като онази кралица с пастите... (Брей, и това знаят бе пустите му пенсии!). Ако не забие глава сред доматите, кога ги връзва за колците, да му видя прясната продукция, дето сам ще си я произвежда...”
Абе големи философи, ей! Вече не ща да им чета вестници...
Проф. д-р Стефан Брезински
