ДС ме гонеше с катери в Черно море, защото баща ми и тъст ми са лежали в концлагери, разказва световноизвестният българин, спомня си известният мореплавател
Откриваме Дончо Папазов в любимото му кътче през лятото – Царево, където е отседнал в караваната си и пише сценарий за филм. Известният български мореплавател, икономист, журналист и политик в продължение на дълги години е редактор на дирекция „Телевизионно филмово творчество” в БНТ. Осъществил е околосветски пътешествия по вода сам и заедно със съпругата си Юлия Папазова. На 1 януари 1988 година започва неговата околосветска обиколка с яхта „Тивия” (името идва от ТВ, тъй като е собственост на телевизията по онова време – б.а.) на юг от „ревящите четиридесет”. Целта е била да се тръгне от фара Сан Антонио, Буенос Айрес, Аржентина и след непрекъсната обиколка да се завърне на същото място. Пътуването продължава 164 дни и на 13 юни 1988 г. Дончо Папазов се завръща на фара. Повече от 20 години на 13-ти юни Папазов прави курбан заради успешното завръщане от смъртоносното приключение. След 1989 г. става член на Националния координационен съвет (НКС) на СДС. Депутат е в 36-тото народно събрание (1991-1994) на мястото на Стоян Ганев, който става министър.
Интервю на Васил Василев
- Добър ден, господин Папазов, как сте?
- Добър ден, чакайте да намаля музиката... Бях си пуснал музика от карнавалите на Рио де Жанейро, които преди много години съм снимал. Запечатал съм върху лентите всички мои експедиции, а филмите са преведени на 36 езика, което е голям успех. Инак се чувствам прекрасно, близо до морето.
- Чувствате ли се позабравен от колегите журналисти, с които сте работили?
- Не, разбира се. Постоянно ми се обаждат стари приятели от телевизията, срещам се с художници, с интересни хора. Освен това човек не може да бъде винаги на гребена на вълната, както и да живее само с панихиди на стари спомени. През лятото съм в Царево, където е пълно с рибари. Всичките са много приятни. С тях постоянно си разправяме много измислени истории и фантазии. Живея си в караваната през лятото и съм се отдал на творчество. В момента пиша сценарий, в който съм вплел любовта между две циганчета, публичен дом, руското посолство и комисията по досиетата.
- Има ли кой да екранизира сюжета ви и какви са впечатленията от новите сериали по националните телевизии?
- Все още не съм говорил с никого за този сценарий, защото още не е завършен. Слава богу, има режисьори, които се надявам да вземат историята ми и да направят филм. Ако не, това ще си остане една моя повест. Радвам се, че от около 4 години българското кино се посъвзе. Основната причина за това бяха парите за реклама, които са заложени в бюджета на продукциите.
- Можете ли да направите съпоставка на вашите приключения и борба за оцеляване в морето със задачите на „Сървайвър”?
- Не може да има никаква база за сравнение. Не гледам това предаване, защото нямам интерес към измислени и режисирани приключения. Това е една жалка гледка от хора, жадни за слава и пари.
- Преди 10-ти ноември имахте ли проблеми да излизате с лодката си Тивиа извън граница?
- О, разбира се. Бащата на съпругата ми Джу е бил 10 години в концлагерите, а моят – малко по-малко, слава богу. Бяхме изселвани и претърпяхме всички гнусотии на народната власт тогава. Мен ме подкрепяше междуправителствената комисия по кинография. Искам специално да благодаря чрез вас на хората, които ми помогнаха по онова време. Във всеки исторически период има и добри, и не толкова добри хора. Аз съм крайно десен човек и не мога да забравя жестовете, които съм получавал от хората тогава. Със съпругата ми бяхме най-сниманите българи в света. Затова благодаря, а не се жалвам, защото е страшно лесно да се правиш на жертва. Имало е много доноси срещу мен. Веднъж ни преследваха с катери, защото някой беше донесъл на ДС, че бягаме от страната и пращаме S.O.S. на румънците, което бяха пълни глупости.
- Имало ли е случай, в който сте се замисляли да избягате от България и да останете в друга държава?
- Въпрос на морал е да избягаш от родината си и да погубиш хората, които са си заложили главата, за да те пуснат. Защото благодарение на тях аз имах възможността да преживея красиви моменти. Освен това, обичам България, защо да бягам от нея.
- Имате ли последователи, които предприемат плавания?
- Има млади хора, които правят експедиции, но в момента морето е много по-достъпно Яхтите са по-сигурни и има джипиес устройаства, а аз навремето си определях местоположението по слънцето и звездите.
- Като бивш депутат следите ли политическата обстановка в страната?
- Следя я, разбира се – някога с удоволствие, някога с омерзение. Много пъти съм се радвал, когато видя прояви на гражданското общество и протестират пред общините. В Царево рибарите не бяха доволни от уредбата на пристанището, блокираха го и всичко се оправи. Демокрацията ще навлезе в България само тогава, когато свикнем да протестираме, а не само да изразяваме недоволството си в кръчмата. Какво пречи, ако някой министър не бъде допуснат да влезе в кабинета си? Ще дойдат медии, ще го отразят и нещата ще се променят доколкото е възможно. Но най-лошият порок на българина е отчаянието. Не трябва да се предаваме!
- От гребена на вълната СДС беше потопена. Кой върза камъка за шията на сините?
- Не искам да коментирам СДС, защото аз съм един от основателите, бил съм координатор и съм от самото начало в партията. Няма да посочвам конкретни имена. Но една от основните причини е, че десницата отказа хората, които могат по достъпен и простичък начин да представят идеите на демокрацията пред избирателите, да се занимават с политика. За да говориш просто, трябва да си доста по-интелигентен отколкото да си служиш със сложни изречения и чужди думи.
- Заради статуквото в партията ли сложихте край на политическата си кариера?
- Не, не заради това. Не ми беше мястото в парламента, не се чувствах комфортно. Аз обичам да съм в движение, а не да ме отегчават хора с дългите си речи и лицемерното си мислене. Аз бях трето поколение депутат по Папазова линия. Прадядо ми е бил народен избраник точно след Освобождението, а след това става кмет на Казанлък. Той сред хората, които са ходили до руския император, за да молят за помощ Княжество България и Източна Румелия да се съединят. Дядо ми също е бил депутат. И двамата са интелигентни хора, завършили Роберт колеж и Сорбоната. От майчина линия също имам двама депутати.
- Гледате ли БНТ и какво се е променило от годините, в които работехте там?
- Променили са се директорите и има цифровизация. Знаете ли защо Иван Славков е най-обичаният директор от старите телевизионери? Най-важното в една телевизия е публицистиката. Когато човек се занимава с този вид журналистика, е изключено да не направи гаф. За разлика от останалите генерални директори, Славков не си измиваше ръцете с журналистите, а им помагаше и ги защитаваше. Това, знаете, че не може да е провал. Най-слабият директор в същото време беше наследницата на СДС Лили Попова, която си нямаше хал хабер от телевизия.
- В един от въпросите на „Стани богат” Ники Кънчев каза по ваш адрес „Бог да го прости”. След това видяхте ли се и какво си казахте?
- На всеки се случва да направи гаф. Кандардисваха ме да го съдя, но аз естествено не мога да направя това, защото на него му беше по-криво отколкото на мен. Много пъти редакторите спят, защото това е запис и е гледан от цял екип преди да бъде пуснат в ефир. Кънчев ме покани в радио предаването си и там ми се извини.
