91 години след Ньойския договор Българската армия отново е смалена до 36 000 щика. След Александър Стамболийски и Сергей Станишев ще влезе в историята с орязването на войската под санитарната граница.
Тъжната новина официално ще бъде обявена от военния министър Веселин Близнаков и началника на Генщаба ген. Златан Стойков на среща с подбрани журналисти в края на януари в курорта „Боровец". Общо около 9000 офицери и сержанти ще трябва да свалят пагоните и да минат в „цивилизацията". Така нашата армия ще се доближи по състав до малките в НАТО, каквито са унгарската, чешката и словашката. Те обаче са превъоръжени с модерна техника и въоръжение, а и са в центъра на Европа. Сегашното съкращение с около 20 на сто е унизително както някога ньойското, коментира пред Frognews.bg висш военен.
По изчисленията на работна група, оглавявана от зам.-министър Соня Янкулова, армейската ножица ще резне първо незаетите щатове в щабовете и поделенията. Към резерва ще поемат и военнослужещите от поделенията, които трябваше поетапно да бъдат закрити според „План 2015". Така този план ще бъде преизпълнен по стахановски още тази година.
Към цивилните костюми ще бъдат ориентирани и всички генерали и полковници, които към момента имат право на пенсиониране. Това означава, че ще трябва да се назначи нов началник на Генщаба и нови командващи видовете въоръжени сили. Ще се освободят места за млади и перспективни генерали и полковници, ще се даде път и на лейтенанти и старши лейтенанти, които стоят закотвени на ниски длъжности по пет-шест години. Всички офицери в МО, навършили пенсионна възраст, също ще бъдат качени на „влака на уволнението".
Прословутата работна група на Соня Янкулова трябва окончателно да се произнесе и по реализацията на т. нар. сливане на Министерството на отбраната и Генералния щаб и ликвидиране на структурите с еднакви функции. Очакванията са и тук промените да не са революцинни, а за сметка на по-ниските чинове.
В момента Българската армия губи поредната битка с политиците. Може и да не е лъжа твърдението, че нашата войска няма загубено сражение, но абсолютна истина е, че тя винаги пада жертва на българските политици. А и такова сервилно и безлично ръководство и генералитет, каквото войската ни има през последните десетина години, не е имало в цялата й история. И ритуалът по освещаване на бойните знамена скоро ще се превърне в церемония за поддържане самочувствието на президента - той е главнокомандващ на Въоръжените сили, а не на нацията.
От нас към вас, защото всички сме позабравили някои неща, а не бива:
Из „При Дойранското езеро"
Гео Милев
...Нощем понякога французите пеят. Ний ги слушаме. Аз
чуствувам една странна радост и удовлетворение, когато казвам: французите пеят.
Бих искал и аз да запея. Но не мога. Не смея. Сам. Бих запял онази
светломеланхолна песен на Солвейг. Дето се казва: „Ако тук на земята с теб не
се срещнем пак..." А тя казва: „Всемогъщият бог ще те благослови, ще те запази
от беда и нещастия; и ти пак ще се върнеш - сърцето ми го казва..." Знам, че очите
й са пълни със сълзи. Бих запял тази песен в тази влажна лунна нощ. Но ний
всички мълчим. Само французите пеят. Те.
......................................................................................................................................................
...Някой пише писмо в окопа. Не - той рисува писмо. Бавно и унесено: „Мила мамо..." И пак вдига очите си нагоре, към облачното чело на Беласица, което се вижда над края на окопа. Но внезапно прекъсва неговата унесеност тананикането на един немец, който иде отдолу по окопа. Той пее: „Бог да пази, бог да брани наший кайзер и земята ни!" Тогава нашият напуща бързо своята печална унесеност и му вика отдалеч весело: „Хей, дойчо! Съюз! Германски, добро!" А той му отговаря „Никс добро, булгарски!..."
