В същото време не обели дума за Крушевската република.
"Македонски народе, ние не сме дърво без корен, нашата борба за свобода и прогрес се основава на историческа приемственост, на преплитане на идейните стойности на двата Илиндена, на избухването на националния творчески потенциал, на смелостта, запечатана с победа", обърна се към сънародниците си премиерът на Македония Никола Груевски по време на на честването на Илинден в мемориалния център Пелинце. Т.нар. "втори Илинден" вплитал в себе цивилизационните придобивки на първия, като ги подобрявал и реализирал, съобщи още македонският премиер.
Както е известно в Р Македония отбелязват с шумни тържества годишнината от Илинденското въстание, което било едно от най-героичните събития в т.нар. македонска история. Естествено, в него участвали само македонци и се борели за независима Македония, гласи официалната скопска версия на историческите събития.
А обективните събития свидетелстват, че на днешния 3 август 1903 г. в град Крушево българските въстаници обявяват създаването на Крушевска република. Тя съществува само десет дни, но е една от героичните страници в историята ни.
Крушевската република всъщност е сформираната власт на въстаниците от Вътрешната македоно-одринска революционна организация в град Крушево по време на Илинденско-Преображенското въстание. Съществуването на Крушевската република трае от 3 до 13 август 1903 г. и е най-големият успех на въстанието. Републиката е обявена в семейната къща на Наум и Георги Томалевски, в която днес се помещава „Музеят на Илинденското въстание и Крушевската република“. Организацията на управлението в града е повлияна от социалистическите възгледи на част от ръководството, членуващо в така наречената Македоно-одринска социалдемократическа група на БРСДП. Крушево е освободено след координарано нападение върху казармата, пощата и общината. След превземането му в града се установява въстаническият щаб на района.
След като в града влиза щабът на крушевските въстаници, се свиква Съвет на републиката, състоящ се от 60 члена - по 20 души от всяка етно-религиозна общност в Крушево (българска, гръкоманска и влашка). Щабът на въстаниците избира Привременното правителство в състав: Дину Вангели, Георги Чаче, Теохар Нешков, Христо Кюркчиев, Димитър Секулов и Никола Балю. Фактическият водач на въстаническата власт в Крушево е Никола Карев. Най-известният документ, издаден от Привременното правителство на Крушевската република, е Крушевският манифест.
На 12 август 1903 г. редовна турска армия и башибозук, подкрепени от артилерия, напредват към града. Решително и най-кръвопролитно сражение четите на ВМОРО дават на Мечкин камен. След това град Крушево е превзет от турската армия и срещу мирното население се извършват големи погроми.
