Връщаме се към изконните български думи; при неправилна употреба ни чака солена глоба. Край на "френдовете" и "фешън партитата" в лексиката; въвеждаме отново фрази като "гърбосложен на кревата, аз жадувам твоя стан".
Ще плащаме глоба от 100 до 300 лв. , ако не говорим правилно български език и употребяваме чуждици, при положение, че тези думи имат български съответници. Това може да се случи, ако влезе в сила новият закон за българския език във вида, в който той е внесен от депутата от „Атака" Огнян Стоичков.
Санкциите се предвижда да са по-строги за длъжности лица като депутати и министри - от 100 до 500 лв., а за юридическите лица - имуществена санкция в размер от 500 до 1200 лв. Глобите стигат дори до 5000 лв.
Целта на въпросния закон е българският език да бъде защитен от чуждици. Това ще се следи от специален езиков съвет, през който ще минават и учебниците. Съветът ще се отчита пред парламента, а в него ще участват учени от Института за български език при БАН, хабилитирани преподаватели от висшите училища, както и високо квалифицирани учители, предвиждат още проектозаконовите наредби.
Frognews.bg напомня, че преди близо век подобна идея са имали пуристи като Александър Теодор-Балан и Иван Богоров. Тогава те решават да опазят езика от чуждици и предлагат домашно словотворчество. В резултат от него се раждат легендарните драсни-пални клечица вместо кибрит; писможалба; вестопродавници; каквина (качество); пладник (меридиан)
поврътник (тропик); азар (егоист); азарски (егоистичен); едномерен, еднаквомерен (пропорционален); бивалник,биваличник, биваличар (историк) и пр. Покрай тези невлезли в употреба думи обаче Богоров изковава и стотици нови (за времето си), които днес употребяваме на общо основание, без да знаем, че авторството е негово: предимство; обноски; приемлив; книжнина (литература); познавач; чакалня; дъждобран и др.
От езикова гледна точка разликата между заемки и чуждици е съществена - чуждицата е дума от чуждоезиков произход, която за разлика от заемката, е ненужно възприета от чужд език и се употребява в български, въпреки че за съответното понятие има роден съответник. Заемката запълва незаета ниша и обогатява езика, понякога назовавайки реалии, които са заети заедно с думата. неслучайно голяма част от дърводелската терминология в български език, напр., е заета от немски.
Във Фейсбук пък вече е налице и група на "Десетте най-разпространени чуждици, които НЕ трябва да използваме!" Сред тях са изброени:
1.Френд - от англ.friend - приятел.
2. Ивент -от англ.event - събитие.
3. Куул - от англ.cool - букв. студено и прен. готино.
4. Фешън - от англ.fashion - мода.
5. Олд скуул - от англ. old school - буквално "старото училище".
6. Фийлинг - от англ.feeling - чувство.
7. Експириънс - от англ.expirience - опит.
8. Мууд - от англ. mood - настроение.
9. Ърбън - от лат.urban - градски.
10. Пойнт - от англ.point - точка,смисъл,цел.
Така че вече не звучи неразбираемо и необикновено, ако ви кажат: Френдове, айде тая вечер да си спретнем един ивент; натокайте се, да сте фешън и да вървим на някое куул ърбън място. Е, не е найс, а? Но и законът за чистотата на езика, предложен в този му вид, също изглежда доста краен. И до голяма степен неприложим, твърдят езиковеди.
Frognews.bg
