Черен се оказа петъкът за борсите в целия свят. Заради страха от рецесия в Америка и задълбочаващата се криза с еврото курсовете на акциите се сринаха.
EuroStoxx50 отвори с минус от 2,7%, а индексът Dax падна с повече от 4% и отбеляза своеобразен рекорд за последните 10 месеца, пише 24 часа. Лондонската FTSE и швейцарската SMI загубиха с по три процента, а Милано се срина дори с 4%. "Заради огромните загуби от американската борса вчера петъкът започна с паника в останалата част на света", коментират търговците. В четвъртък курсовете на борсата в Ню Йорк се заковаха на най-ниското си равнище от борсовия крах през 2008 г., когато фалира американският гигант "Лемън брадърс". Индексът Dow Jones падна с 4,3 процента. По точки това е деветата най-голяма загуба на борсата от 1900 г. насам. С това добитите през тази година печалби се стопиха като пролетен сняг.
Страхът от влошаване на кризата с еврото ускори краха на борсите в Азия и Австралия преди това. В Токио "Никей" загуби 3,7%, след като централната банка обяви, че ще интервенира, за да намали стойността на йената. В епицентъра на последната финансова буря се оказаха Италия и Испания. Голямата борсова разпродажба се отприщи, след като Европейската централна банка отказа да изкупува държавни облигации на двете страни от еврозоната, което вдигна лихвите по техните дългове над 6% - най-високото равнище от въвеждането на еврото преди повече от 10 г. Шефът на банката Жан-Клод Трише призна, че няма достатъчно подкрепа за подобна намеса на банката. Това отново извади наяве дълбоките различия в ЕС как да се действа по дълговата криза, която вече засяга не само периферията, а самата сърцевина на еврозоната.
Световният борсов срив прекъсна ваканциите на западните лидери. Френският президент Никола Саркози се срещна в сряда и четвъртък с шефа на ЕЦБ Жан-Клод Трише, за да обсъдят най-вече натиска, под който се оказаха пазарите в Италия и Испания. Шефът на Еврокомисията Жозе Барозу пък в специално писмо настоя кризисният европейски фонд да увеличи актива си. В момента той разполага с 440 млрд. евро. Берлин обаче разкритикува предложението на Барозу с довода, че то няма да помогне за овладяване на кризата. (24 часа)
