Гениалният български писател Алеко Константинов не е написал нито един ред за своите интимни преживявания. За тях научаваме по косвени разкази на нетови сподвижници.
Известен вече като писател, Щастливеца се увлича по значително по-младата си братовчедка Елена. Първите искри между двамата припламват случайно. Една вечер Алеко кани Елена на събиране в дома си. Той моли момичето да облече балната рокля на отдавна починалата му майка Тинка Иваницова Константинова. Тя я носела, когато била на възрастта на братовчедката. Младата дама се появила в тоалета и всяла смесени чувства в душата на писателя. От една страна, той се стреснал. Елена била истинско копие на майка му. От друга – елегантната рокля подсилила красотата на девойката и тя изглеждала като феерично създание, в което всеки мъж може да се влюби. Константинов не можел да откъсне очи от братовчедка си. Може би точно тогава той си дава сметка, че в него се заражда нежно чувство към роднината му. „Това облекло, по богатство и изработка, беше голяма рядкост, с особено скъпа наметка, цялата покрита с бели, изпъкнало везани големи рози, по краищата с ресни”, разказва по-късно приятелят на писателя Найчо Цанов, който също е на сбирката. „Роклята „ала Лудвиг XIV” беше от тежка коприна, елегантно ушита, сигурно модно произведение от Букурещ или от Виена. Удоволствието, което си беше доставил Алеко, бе и мило, и мъчително”, спомня си другарят на Щастливеца.
Константинов гледал Елена и не знаел как да реагира. Момичето също било притеснено от впечатлението, което произвело у известния писател. Двамата не сваляли очи един от друг. За да разсее тягостното напрежение, Цанов възкликнал: „Тази госпожица в старовремско накъдрено облекло отлично пее!” Смутена Елена подкарала романса на Перголезе „Ако ме обичаш”. Постепенно гласът й укрепнал. Присъстващите останали с впечатлението, че момичето извива глас само за Алеко. Трогнат и въодушевен, той започнал да обръща чашка след чашка студено червено вино. „Изведнъж Алеко се приближи към мен – разказва по-късно неговата близка Екатерина Иванова - и замаяно, усмихнато ми рече: „Катя, кажи на това дете, че го обичам.” И когато след малко Алеко повтори същите думи, аз вече започнах да разбирам това, което смятах за невъзможно”. Екатерина първоначално помислила, че той се шегува. „След като за трети път прошепна молбата си – продължава разказа си тя, - аз отидох при девойчето и й предадох весело хубавите Алекови слова. Сега аз вече бях разбрала дълбокия смисъл на латинската мъдрост: „Във виното е истината!”
Елена видимо била смутена. Какво точно е ставало в душата й, никой не знае. Но очевидно момичето е било развълнувано от чувствата на братовчед си.
Минали няколко дни от въпросната сбирка, когато при Екатерина Иванова се отбила разплаканата Елена. Тя изглеждала объркана и дори отчаяна. Заговорила през сълзи: „Искам да ти разкажа нещо, от което вярвам, ще се смаеш. Минавах по улицата, където живее Алеко, и отведнъж ми дойде на ум да го изненадам. Без много да мисля, натиснах звънеца. Отвори ми дъщерята на хазаина. Почуках на вратата, предчувствах радостта, която ще предизвика у него появяването ми. Чух сухия му отговор: „Влез”. Бързо прекрачих прага и ниско се поклоних. Братовчед ми пишеше. Бавно повдигна глава, изгледа ме замаяно и каза: „Я скоро вън! Хайде да ти видя гърба!” Помислих, че се шегува и приближих. Тогава той стана, остави перото и сурово изрече: „Излизай по-скоро, защото както пиша подлисника, ей сега ще драсна, че еди-коя си госпожица ми идва на гости...” Какво лошо има, че съм дошла да те видя – смело му възразих аз. „Едно младо момиче не бива да влиза в стаята на млад господин”- ми каза той. Ти не си за мене господин!- отговорих. „Да, но на твоята шапка не е написано, че си ми братовчедка!” И като ме хвана за ръката, ме изпрати до вратата.”
Очевидно Елена е била жестоко изненадана от отношението на Алеко, който преди няколко дни й казал, че я обича. Тя помолила Екатерина да изтълкува поведението му. „Той те обича много повече, отколкото мислиш. Постъпката му е постъпка на един грижлив брат – опитала се да успокои Екатерина момичето. Той ти е дал скъп урок и ти трябва да му бъдеш признателна завинаги.”
Този случай е разказан подробно в спомените на Иванова. Елена си тръгнала наглед смирена, но не и успокоена. Суровото отношение на Алеко прекършило нейните чувства. А самият писател разказвал пред приятели, че голямата любов, а-ха да се доближи до него, но отново се разминали.
Според Найчо Цанов увлечението на Алеко към Елена е върхът на несполуките в личния му живот. „В непобедимия веселяк се влюбваха непрекъснато жени, които не бяха за него. Някои от тях бяха грозни, други стари”- пише той.
Романс с чехкинята Олга Добшнова
След нещастната любов към браточедката писателят се втурнал към връзка с певицата Олга Добшнова. Дори се наел да направи по-кадърен превод на романса на Капри „Я вас люблю”, който госпожицата изпълнявала с голяма страст. Съвременникът на Алеко - Драгомир Казаков, си спомня, че Константинов му дал превода с думите: „Казак, кажи й моля те, че аз я обичам тъй, както е казано в песента”.
И тази любов на твореца завършила нещастно. Чехкинята си тръгнала от България, а изоставеният писател дълго разказвал за нея пред Казаков.
Чувствата на Въса Пъцова
В живота на писателя има и една интимно-комична случка. Домашната му прислужница Въса, се влюбва в него и то тъкмо тогава, когато Константинов е без пари и не успява да й плаща навреме скромната заплата. Въса обаче е пленена от младия адвокат и непрекъснато го преследва. Понеже обичала да попийва, тя се развеселявала и си разрешавала волности. Дамата пеела на стълбите руски романси и често заспивала с подвити крака на тях. Надявала се, че господарят й ще я чуе и ще се досети за кого пее. Веднъж Въса докарала цял цигански оркестър, който свирил до зори трогателни мелодии под прозореца на Алеко. Накрая Константинов не издържал и попитал прислужничката защо чернооките певци са объркали прозорците и не свирят под нейния, а под неговия счупен джам. Въса прехапала устни и не посмяла да си признае любовните вълнения. За сметка на това тя често припкала до кръчмата и вземала на версия бутилки с вино, които накрая господарят й плащал.
Въса е част от събирателния образ на прототипа на героинята от фейлетона на Алеко „До моята съотечественица г-жа Въса Пъцова”. За другата Въса разказва пак Екатерина Иванова в своите спомени. „Това беше същата вечер на именния ден на стария му вуйчо Ангел Орукин. Свряно в ъгъла на стаята, седеше едно обидено от природата 30-35 годишно момиче, дребно, почти глухо, но с големи претенции за себе си. Незагубило надежда за бъдещото си щастие, това глупавичко грозно създание имаше само един важен въпрос на устата си: „Ерген ли е?” Когато узна, че и двамата новопристигнали (Алеко и Найчо Цанов ) са свободни птици, тя тури в движение всичките си жизнени сили да обърне вниманието им. Това й старание се увенча с добър успех, понеже тези охолници търсеха центъра на своите шеги...Тя беше влюбена и в двамата. И когато дойде ред да се спре на едного от кандидатите, тя никак не се подвоуми да предпочете стройния блондин ( Алеко ) пред късичкия депутат. Алеко... като я погледна със съжаление, каза: „И в добавка на всичките й нещастия и името й е Въса...има си хас пък фамилията й да е Пъцова.”
До края на земния си път белетристът не успял да изпита истинската любов. В архива му не е запазен дори и един текст до някоя жена. Запазени са обаче бележки с неговите нищожни дългове до кръчма „Червен рак”. Когато го убиват на 34 години, в джоба му намерили листче със следното съдържание: „Днес нямам дори 45 стотинки за тютюн”. Това написал човекът, за когото всички са мислили, че е бохем, и който изповядвал: „Че съм Щастливец, това го знае цяла България!”
Алеко Константинов е убит и то погрешка вместо своя приятел, политика Михаил Такев, на празника на Св. Св. Кирил и Методий 11 (24) май 1897 г., край пазарджишкото село Радилово. Той се озовава там случайно, покушението е по-скоро импровизация, отколкото голям заговор, а причината за него банален селски спор за земя. Поредица от случайни съвпадения довежда до трагичния край на големия писател, „ който не успява, както пише професор Боян Пенев да се влюби - дори литературно”.
Галина Минчева
