20 години от пуча в Москва: в горещите дни на август 1991 г. най-голямата държава в света – СССР престана да бъде „Союз нерушимый республик свободных”
Ултиматумът към Горбачов
На 18 август 1991 г. група консервативни заговорници от Кремъл, начело с шефа на КГБ Владимир Крючков, вицепрезидентът на СССР Генадий Янаев и премиерът Валентин Павлов посещават президента Михаил Горбачов, който е на почивка със семейството си в Крим. Предлагат му доброволно да сдаде поста си и властта да премине в ръцете на ГКЧП (Държавен комитет по извънредната ситуация), за да бъде предотвратен разпадът на СССР. „Това е преврат! – отсича Горбачов. – Вие нямате право! Ще погубите страната!” Заговорниците разчитат на военната подкрепа на специалните части и войските на МВР (МВД). Пучистите обаче нямат пълен контрол над военните части и още в първия ден на преврата части от Таманската дивизия преминават на страната на защитниците на Белия дом – руския парламент .
Ден първи
Сутринта на 19 август Руслан Хасбулатов (през 1991 г. оглавява руския парламент) влетява в стаята на Елцин, с който живее в съседство. Заварва един „уморен, отдавна не спал човек”. Силите му обаче бързо се възвръщат: „Да изведем народа на улицата? Това би било добре, но няма да ни позволят... Аз няма да защитавам Горбачов. Нека правят с него каквото искат”.
В 6 часа сутринта на същия ден е обявено въвеждането на извънредно положение в страната. Михаил Горбачов е лишен от преките си функции "по здравословни причини". Комитетът по извънредната ситуация поема властта на руската държава. В Москва и други големи градове са въведени армейски части, а членовете на Демократичната опозиция (както сами се наричат) са обявени за арест. Елцин в екстремна обстановка мобилизира всички свои поддръжници и симпатизанти във висшия ешалон на властта за противодействие на пуча.
Елцин на танка
Противниците на пуча изготвят и разпращат до всички медии обръщение "Към гражданите на Русия". Елцин публично осъжда опита за преврат и критикува яростно Комитета, изправен върху танк от Таманската дивизия пред Белия дом. Снимката за секунди обикаля целия свят. Тази своеобразна трибуна възпламенява московчани. Елцин чете декларацията, в която се казва, че „отстраняването на законно избрания руски президент е проява на десен реакционен антиконституционен преврат”. Това става сигнал за защита на парламента и руската демокрация. Въпреки настроенията срещу Горбачов никой не иска страната да бъде управлявана от тежката ръка на КГБ. Противопоставянето на решенията на Комитета се превръща в многолюдни митинги в Москва и Ленинград. В столицата се издигат барикади.
Жертвите
В нощта на 21 август при сблъсък на Садовое кольцо загиват трима души -
Предприемачът Иля Кричевский (28 г.), ветеранът от Афганистан Дмитрий Комар (22 г.) и икономистът Владимир Усов (37 г.)
Краят на пуча
На 22 август Михаил Горбачов се връща в Москва. Членовете на Комитета са арестувани. В директен ефир Елцин в присъствието на Горбачов подписва Указ за прекратяване действията на КПСС на територията на РСФСР.
Те си спомнят
Борис Елцин: „В стаята влетя Таня с викове „Татко, ставай! Преврат!”. Седнах пред телевизора, вперил поглед – гол, още без риза. Тръгнахме към Белия дом. Още помня това усещане. Отпред стоят танкове – абсурдни и в същото време реални. Пред тях – като БТР е тълпата от хора. Стоят и не се страхуват дори да се хвърлят под тежките машини. Тогава си казах: Длъжен съм сега да бъда с тях! А когато слязох долу и се качих на танка, когато се изправих през хората, осъзнах: ние няма да загубим, ще спечелим. Когато се върнах в кабинета вече бях съвсем друг човек”.
Михаил Горбачов: „Трябва да си идиот, за да играеш в такъв момент ва-банк. Вълната щеше да помете всички, не само тях. За съжаление това действително бяха идиоти, а ние – полуидиоти, в това число и аз... А за Елцин какво да кажа – много обичаше властта, беше избухлив и честолюбив, обиждаше се за нищо. Трябваше да го изпратя посланик в някоя бананова република – да си пуши наргилето в тишина и спокойствие”.
Кремъл – 20 години след преврата
Дмитрий Медведев: „20 години след преврата Русия постигна огромен прогрес в своето развитие, осъществявайки несравними по своя мащаб реформи. След колапса на СССР и неговата планова икономика страната ни направи невероятни крачки в правилната посока. Постиженията в икономиката са много, но най-важното е, че ние последователно вървим напред, въпреки трудностите, които срещаме по пътя си”.
Владимир Путин: „Разпадът на СССР се превърна в една от най-големите геополитически катастрофи на ХХ век. За последните пет години привържениците на демокрацията в Русия намаляха от 67% на 57%. Половината от руснаците смятат, че у нас демокрацията „не е такава, каквато е в другите страни”, 29% я уподобяват на европейския и американски модели, а 16% я искат такава, „каквато бе в Съветския съюз”. Сами си направете изводите”.
Трите жертви на пуча станаха последните Герои на Съветския съюз
20 години след преврата, преобърнал живота на милиони, семействата на трите жертви са забравени. Държавата им е отпуснала помощи и жилища, но имената на тримата мъже са непознати за младото поколение, въпреки тържествените клетви, че ще останат завинаги в паметта на Русия. Семейството на Иля Кричевский е навестявано единствено от членовете на организацията „Живое кольцо”, обединила защитниците на Белия дом. Стаята на Иля и до днес стои непокътната. Тук са книгите, плакатите на Пинк Флойд и Дийп Пърпъл. Запазен е и записът с последните думи на Иля (той не е в кадър, но отчетливо се чуват виковете му): „Какво правите, мръсници?”. И след това – скърцането на танковите вериги, викове, плач...
Огромна снимка виси в хола на жилището на родителите на Дмитрий Комар – другата жертва. Редом с нея – снимки от погребението. А в ъгъла – малка лавица с наградите на Дима от Афганистан, синята му барета и руското знаме. Училището, в което е учил, носи неговото име. Майката си спомня: „Патриарх Алексий Втори ми каза веднъж „Благодарение на вашите деца беше спряно едно по-голямо кръвопролитие”. И аз му вярвам”.Майката на Владимир Усов, третата жертва на пуча, също твърди, че животът на младите мъже не е отишъл напразно. „Ако не бяха те, други щяха да са. Танковете вече бяха тръгнали”.
