Има една група реклами. Нали знаете, в нашия цивилизован и подреден свят всичко е групирано, включително и рекламите. Например групата на рекламите за тоалетната хартия в частност и ходенето по нужда изобщо.
Или пък рекламите на сапуните и шампоаните. Или даже рекламите на мобилните телефони и предплатените услуги, които те правят щастлив, и рекламите на банковите кредити, които осмислят живота ти поне за следващите 30 години от него. Та, има, значи, една група реклами, които от доста време приковават моето изострено внимание върху себе си – рекламите на плодови сокове. В тях дърво, отрупано с апетитни плодове или се стоварва насред стаята откъм горния етаж, или пък светкавично израства в краката на Юрген Раух, който обяснява, че за дядо му само най-добрите плодове са били достатъчно добри. В тези реклами невинни детски ръчици се протягат да откъснат окъпани в слънчеви лъчи съвършени плодове, напращели от животворен сок, готов да се изцърка в детските устица и да направи телцата здрави и силни. Зелените поляни и сините небеса, тук-там с някое бяло облаче, колкото да подчертае лазурната и дълбина, са само фон, на който се изпълнява цялата живителна и природосъобразна симфония.
Всъщност истината за технологичния процес при производството на плодовите сокове е съвсем друга. Разказа ми я мой приятел и клиент, който, вярвайте ми, разбира от тези неща. Какво значи 100% натурален сок? Изобщо не значи, че в кутията няма нищо друго, освен плодов сок, както би си помислил някой наивен потребител. Стопроцентовият натурален сок се прави от 80% вода и 20% концентрат, който вече може да е 100% натурален. Но какво представлява този концентрат? Сокът на зрелите и съвършени плодове от телевизионните реклами ли? Съвсем не. Този концентрат се прави в някоя отдалечена точка на света (обикновено на третия свят) и се прави от най-долнокачествените плодове, които не стават да ги изнесеш за продан на сергията. За няколко долара месечно работническата класа в, да речем, Шри Ланка изсмуква сока от плодовете за други цели, а останалите изцедени кори и пулпата смила на пюре. Това пюре се замразява и складира. След няколко години (колкото по-евтини ще са бъдещите натурални сокове, толкова повече ще са тези години) замразеният полуфабрикат си намира купувач в лицето на някой производител на безалкохолни напитки. Той размразява смлените кори и пулпа и ги разрежда с вода във вече споменатото съотношение 1 към 4. Наистина, новополучената течност мирише донякъде на изходния плод, но не достатъчно и не така добре, затова трябва да й се прибави есенция – „Е” еди-колко-си. Тази течност не е и сладка, затова трябва да се подслади със захар, фруктоза или аспартам (Е951), всяко от които си има свое специфично очарование, но взети заедно, всички те значително увеличават калориите. В половин литър плодов сок се съдържа равностойността на 13 чаени лъжички захар. Нашата течност не е приятна и на цвят. Ако не вярвате, замразете кори от портокал във фризера, на следващата година ги размразете и залейте с вода и кажете дали ви харесва цвета. Ето защо към стопроцентовия плодов сок производителят прибавя и оцветител – някакво друго „Е”. Накрая, понеже водата все пак си е вода, идва ред на любимата ми съставка. За да се сгъсти сокът и да заприлича наистина на плодов, му се добавя т.нар. гума. Например гума арабика (Е414) се слага не само в „натуралните” сокове, за да изглеждат още по-натурални, но и в храната за кърмачета. Накрая нашият 100% натурален сок е готов за магазина, откъдето ще си го купим, ще го отнесем вкъщи и, знае ли човек, може да му сложим и бучка лед, преди да отпием с притворени очи глътка неподправена природа. И наистина, замразената плодова каша в онези 20% концентрат, от който е направен сокът ни, наистина е 100% натурална. Няма лъжа, няма измама.
На етикетите на един от натуралните сокове, които се продават в България, гордо пише: „Аз знам какво пия”.
Наистина е въпрос единствено на добра воля да знаеш какво пиеш, защото го пише от другата страна на етикета на бутилката със 100% натурален сок:
- Вода
- Пюре от кайсия (25%)
- Захар (D)
- и/или глюкозо-фруктозен сироп (G)*
- регулатор на киселинността – лимонена киселина
- стабилизатори
- гума арабика и естер гума
- оцветители: оцветители: бета-апо-8-каротенал и бета-каротин;
- аромат
Да, добре е да знаеш какво пиеш. Дори това да не е точно сокът от приказните плодове, които растат на приказното дърво на дядото на Юрген Раух. Наздраве!
Иван Стамболов
sulla.bg
