Възможно било Борисов да поднесе изненада; кой от двамата, Калин или Кунева, ще отиде на балотаж зависи от това какво ще реши Доган още на първия тур на президентските избори, отчита социоложката.
Още не е ясно до каква степен Ивайло Калфин успява да мобилизира електората на БСП, казва в интервя за в. Труд социологът Мира РАДЕВА, шеф на МБМД. Предварителните изследвания показвали, че част от традиционните избиратели на БСП приемат доста охотно Меглена Кунева. Това са хора, които имат негативна нагласа към управлението на ГЕРБ и търсят кандидатура, която би могла да е достоен съперник. Вярно е и това, че електоратът на БСП е солидарен с решенията на ръководството на БСП. От друга страна, Ивайло Калфин добре се вписва в профила на Меглена Кунева.
Кой от двамата ще отиде на балотаж зависи от това какво ще реши Доган още на първия тур на президентските избори. Той може да не го обявява официално, но неговият дисциплиниран електорат бързо ще разбере за кого трябва да гласува. А на президентски избори и 200 000 гласа са решаващи. Говори се, че ДПС не са склонни да подкрепят Кунева. Но не е ясно дали са склонни да подкрепят Ивайло Калфин. Ахмед Доган е класически политически играч, който до последно ще си вдига залозите. Ясно е, че той иска да уязви Бойко Борисов. Синият кандидат е прекалено слаб да опонира на Кунева и Калфин. Интригата на президентските избори е голяма - и на първия и на втория тур. Не защото ГЕРБ са слаби, а защото те имат категорична стабилизация.
ГЕРБ си стабилизира позициите. Дали с пиар акции или по друг начин, няма значение. В момента те стоят доста добре. Техният евентуален кандидат Росен Плевнелиев също е стабилен. Тествали сме го многократно. И в президентска роля той е много харесван. Слушах политолози, които казват, че хората го възприемат като строителен министър, но няма да го харесат в президентска функция. Много добре Плевнелиев се вписва и в президентската роля. Интересно е, че дори сред гласували, но разочаровани от ГЕРБ, подкрепата за него е висока. Защото, както хубаво се изрази участник във фокус група, “досега все избирахме хора, които са се учили да харчат пари. С Росен Плевнелиев ще имаме шанс да изберем кандидат, който изкарва пари”. Той наистина е харесван. Но има два фактора, които трудно могат да се калкулират. Първо, интересът към тези избори. Дали хората реално ще видят залог, за да отидат да гласуват. От опит знаем, че различните електорални групи по различен начин се мобилизират. Изключително важно е дали по-добре мобилизирани ще са симпатизантите на опозицията като цяло или симпатизантите на ГЕРБ.Вторият фактор без съмнение е подкрепата на ДПС. Ако ДПС не издигнат собствен кандидат и обявят още на първи тур кого ще подкрепят, е много възможно той да има такова превъзходство, че предварителното преимущество на други кандидати да бъде стопено. Т. е. да има допълнителен ефект върху останалите кандидатури. Примерно категорична подкрепа на Доган за Калфин, може така да увеличи дистанцията му с Меглена Кунева , че тя да се привиди на част от избирателите като губеща. И те да се преориентират. Във фокус групите добре се вижда, че симпатизантите на опозицията искат силен кандидат.
Въобще не смятам, че Росен Плевнелиев със сигурност ще бъде избран, казва още Радева Според нея той имал добри шансове, но има страшно много неизвестни. И първата от тях е позицията на ДПС. Но не трябва да пренебрегваме и кампанията, която ще води Плевнелиев. Това е изключително трудна, защото е фиксирана в кратки срокове, когато са възможни бързи обрати. Това сме го налюдавали много пъти. А през 2001 г. видяхме как в кампанията могат да се демотивират едни избиратели и те да не отидат да гласуват. Бързите обрати - това е най-лошата и тежка кампания, включително и за нас, социолозите, защото няма време за реакция.
Възможно било Борисов да поднесе изненада, защото той често изненадвал. Въпреки че аз лично не бих го съветвала. Росен Плевнелиев се наложи като човек с висок рейтинг и има публичен резонанс.
Рейтингът на партиите два месеца преди изборите е: ГЕРБ са около 30-те процента. БСП - 17-18%. ДПС са 6-7%, “Синята коалиция” и “Атака”- 2-3 %. Другите партии са с по-ниски и по-нестабилни резултати. Тези съотношения са приблизително същите, които ГЕРБ имаше преди изборите през 2009 г.
