ГЛАСЪТ

Казват, че в далечното минало на северноамериканския континент, в баровете на Дивия Запад висял надпис: „Не стреляйте по пианиста, той толкова може!” Възможно е и да е било така, а може и да е измислица.

Елизабет Дафинова

През миналата седмица бяхме свидетели на странен протест от страна на т. нар. общопрактикуващи лекари в поликлиники и болници. Казвам странен, защото е ни в клин, ни в ръкав - в началото на годината, когато бюджетът вече е приет, а джипитата изведнъж се сетиха, че доболничната помощ е недофинансирана. На пръв поглед определен повод за протеста няма, но всъщност май става дума за поредната битка между Здравната каса или каца, както често я наричат и Лекарския съюз. Най-вероятно Здравната каса иска да докопа, задържи и „управлява" колкото се може повече средства, а Лекарският съюз иска да й измъкне част от „баницата". С други думи, пак се карат за пари, а за пациентите се сещат, само когато последните трябва да послужат за параван на „благородната" кауза. Не твърдя, че разбирам за какво точно е кавгата им, защото изречените думи са едно, а задните мисли - друго. Но мога да кажа следното:

Абсолютно безобразно и цинично е чиновниците от НЗОК да определят „на око" колко струват здравните услуги и цените на клиничните пътеки. Също толкова цинично и бездушно е тези чиновници да „планират" от какво, колко пъти и колко хора ще се разболяват през годината, за да изстискат през капкомера си нужните средства за покриване на лечението им.

Но също така никак не съм убедена, че ако т. нар. лични лекари започнат да получават повече пари за пациентите си, за прегледи и манипулации, повече направления за специалисти, те ще станат по-заинтересовани за здравето на записаните при тях хора и ще започнат да си вършат работата по-качествено и отговорно. Тук искам да направя уговорката, че говоря за семейните лекари в столицата и големите градове, в т. нар. ДКЦ-та, нямам представа как се справят онези доктори, които трябва да обслужват по няколко села на някакво разстояние едно от друго.

Вярно е, че джипитата в момента са превърнати в едни писарушки, макар и на компютър, които внимават много повече да не сбъркат с попълването на документацията, за да не ги глобяват, отколкото да се задълбочат в преглеждането на пациентите, да разберат наистина какво им е, да ги насочат към подходящия специалист или да им предпишат правилното лечение. Парадокс - за сгрешен болничен лист има глоба, за невярна диагноза и умрял пациент няма! Освен ако близките му не разлаят кучетата.

От друга страна обаче, джипитата си „избиват" глобите и останалия чиновнически тормоз, като записват безумно голям брой пациенти, за които получават пари, но които не могат да обгрижват, както повелява Хипократовата клетва. Чувала съм фантастични цифри от рода на 2000, 3000, 4000 пациенти. А съм чела, че в белите държави има таван от 200-300 души на един медик. И за това няма глоба, и никой не го е еня каква по качество помощ получават българските граждани.

Получава се омагьосан кръг, при който лекарите се превръщат също в чиновници, като онези от Здравната каса и министерството на Гайдарски, и се отнасят с пациентите си като с парцалени кукли, а не като с живи същества, които страдат и имат нужда от ефективно лечение.

Какво имам предвид? През октомври миналата година изведнъж започнах много да кашлям, почти до задушаване. Не съм любител на висенето пред лекарските кабинети в компанията на петдесетина пенсионери, но веднага отидох при личната си лекарка в столична поликлиника. Аз съм работещ човек, в активна възраст, който сравнително рядко се разболява, не спадам към постоянния контингент, населяващ коридора на здравното заведение. И щом не съм отишла на работа, а в кабинета й, значи проблемът е сериозен. Така че се надявах на подробен, задълбочен преглед, на особено внимание, ако щете. Нищо подобно обаче не се случи. Бях преслушана на две - на три, беше ми измерено кръвното, не ме изпрати на рентген, за да се види какво има вътре, в какво състояние са дробовете ми и т. н. Вярно, че макар и в средата на месеца на вратата вече висеше съобщение, че направления няма и се дават само при спешни случаи, а аз бях убедена, че моят е такъв. Освен това бях готова и да си платя за рентгеновата снимка, ако се налага. Получих обаче успокоението, че имам обострен бронхит и рецепта със сироп и някакъв слаб антибиотик. Тук искам да вметна, че отдавна ползвам услугите на частен стоматолог и той не започва да прави нищо в устата ми преди да му занеса снимка, за да види какви изненади биха могли да го очакват в каналите и корените на зъбите.

И така, през следващите дни, за които получих болничен лист, състоянието ми не само не се подобряваше, но се появиха болки в гърба, отстрани и под гърдите - първо от ляво, после и от дясно. Разбира се, веднага се обадих по телефона на джипито си, което предположи, че съм настинала вероятно поради развиване нощно време и ме посъветва да се мажа с „Фастумгел" - същото онова мазило, което рекламират по телевизията за мускулни схващания и сецвания в кръста! Въпреки това, аз отново се вдигнах и отидох в поликлиниката с надеждата този път да бъда прегледана както трябва и изпратена на рентген. Пак нищо подобно не се случи. „Фастумгел"-ът ми бе написан и на рецепта. Купих си го и най-старателно започнах да се мажа с него... След което последваха едни кошмарни събота и неделя, през които  почти се търкалях от болки и по тази причина кашлях почти в клекнало положение. Едвам дочаках понеделник сутринта и отидох в частна клиника при истински лекари. Почти три часа се занимаваха с мен - прегледа ме специалист по вътрешни болести, кардиолог, направиха ми ехография на вътрешните органи, лабораторни изследвания и рентгенова снимка, разбира се. Накрая се оказа, че имам двустранна плеврална пневмония, която моето джипи се опита да лекува с ..."Фастумгел".

Разбира се, платих си в частната клиника за всичко - и прегледите, и изследванията, и лекарствата - близо 400 лв. Но поне ме излекуваха!

В тази връзка бих искала да попитам какво става със здравните ми осигуровки, които ми се удържат всеки месец? Къде отиват те? В Здравната каса? Ами, защо тогава въпросната каса не покрие разноските ми в частната клиника или не ми върне 400-те лв.? Или поне част от тях, все има някоя процедура, която се покрива от НЗОК? Значи, излиза, че за да бъда здрава и работоспособна, аз плащам за здравето си два пъти - веднъж на НЗОК, която би трябвало да покрива разходите ми при нужда и още веднъж по частни кабинети. Не им ли идва малко в повече на здравните чиновници да ги издържам два пъти - веднъж като данъкоплатец, втори път чрез здравните си вноски? И пак няма пари, и пак се водят дълги разправии за пари! И като се има предвид, че не съм само аз - къде, по дяволите, отиват тези пари?

Чудех се какво да правя с джипито си? Да го застрелям, да му вдигна скандал, да го съдя...Не предприех нищо, защото в ненормална държава да тръгнеш да защитаваш и най-елементарните си права, значи да си скъсаш нервите, да пръснеш маса пари и пак да не успееш.

Реших, че през декември ще сменя личния си лекар. За целат започнах да се ослушвам и да разпитвам познати. Оказа се, че и това не е никак лесна работа, защото не срешнах човек, който да се похвали от джипито си и да ми го препоръча.

Да, очевидно ще се окаже прав Иван Костов, въпреки че не съм му фенка, в това, което каза по време на дебата за здравната реформа миналата година, когато на правителството беше поискан вот на недоверие именно заради безумията в здравеопазването. Тогава той каза приблизително следното: че който има пари у нас - ще живее, а който няма - ще умира. И от тогава до сега не само, че нищичко не е направено в този сектор, ами непрестанно слушаме спорове за пари, за пари и пак за пари. Сякаш се разправят не хора, практикуващи хуманитарна медицина и произнасяли Хипократовата клетва, а някакви търгаши на селско пазарище. Во главе с министъра на здравеопазването Радослав Гайдарски.

Но от друга страна, като се замисли човек, за какво друго да се „борят" лекарите в една държава, в която всички говорят само за пари и парите са издигнати в култ, възприемат се като най-висшата ценност. Поне това се правеше през последните 10-15 години. В тази връзка много се чудих и защо личната ми лекарка толкова държеше да ми пробута този „Фастумгел" - да не би да се явява неофициален дистрибутор на фирмата производител или на фирмата вносител, за да си докара допълнително някой лев? Ами, ако е така, да ми беше казала, но да ми беше предписала и медикаменти, които ще ме излекуват! Със сигурност, от благодарност, че е спряла страданието ми, щях да купя и два „Фастумгел"-а от аптеката.

На някого може да прозвучи абсурдно този разказ. Само че аз си пазя картона и рецептите от джипито, пазя си и тези от частната клиника - отнасят се за един и същ период от време.

Мисля си и друго. Преди три месеца трябваше да отида на контролен преглед при личната лекарка. Не отидох. Но тя и до ден днешен не ме е потърсила да разбере жива ли съм още, защото след нейното лечение може и да съм умряла. Ама пък, ако има 2000-3000 записани пациенти, къде ще се сети за мен. И без това всеки ден пред вратата на кабинета й седият по стотина пенсионери - приема ги на конвейр, казва им, че нищо им няма, то им било от възрастта, и им предписва някакви медикаменти, за да са спокойни. Пък кой от тях ще оцелее, кой няма...То и без това държавата отдавна е отписала хората от третата възраст - те само й тежат на бюджета и все искат по-високи пенсии.

И това за отношението към пенсионерите не си го измислям. През 2004 г. същото това джипи замалко не умори майка ми. Викахме докторката през ден, тя предписваше все нови и нови илачи, а бабата ставаше все по-зле. В един момент пиеше по 8-10 различни хапчета на ден, които сигурно си пречеха едно на друго...Накрая се видях в чудо, намерих връзка и я вкарах в болница. Там я изследваха, поставиха й правилната диагноза, оперираха я ...и до днес е жива и сравнително здрава.

Та да се върна на протеста. От едната страна протестират тези, които във всеки пациент освен левчета едва ли виждат нещо друго. Те са подкокоросвани от една съсловна организация - БЛС, чиито председател има вид повече на бизнесмен, отколкото на лекар - периодично медиите съобщават, че негови фирми търгуват с горива и по случайност снабдяват с тях лечебни заведения. От другата страна са бездушните и безхаберни чиновници от НЗОК и здравното министерство, в чиито глави също освен колони от цифри, друго няма. А пациентите са оставени на милостта на естествения подбор - като в дивата природа. Тези, които нямат пари, за да пълнят лекарски и чиновнически джобове. И онези, които дават и последния си лев, дори под формата на подкуп, за да спасят живота на обичан човек.

Накрая искам да кажа, че общопрактикуващите лекари сигурно имат и сериозни основания да са недоволни от условията си на труд, от заплащането си, от допотопната апаратура и т.н., но това съвсем не ги оневинява за формалното, дори немарливо, „търговско" отношение към служебните им задължения и най-вече към пациентите - последните са жертви на забатачената здравна реформа и хаотичната държава, каквито са и лекарите впрочем, но защо трябва да плащат най-скъпата цена!