Някогашният червен депутат се мразел, откровеничи той.
Добромир Гущеров си идвал в България понякога през 10-ина дена, понякога през месец, месец и половина. Той живее в Кицбюел, Австрия, разказва някогашният червен депутат в интервю за 24 часа.Там, където живея, в началото към нас имаше особено голям интерес. Стереотипът, че чужденците били негостоприемни и студени, е неверен. Отнася се за хора, с които ти и в България няма да искаш да контактуваш, добавя той.Имахме и продължаваме да имаме много покани за съвместни обеди и вечери, за гостувания. Но нашият живот е доста затворен, в по-голямата част от времето си съм се отдал на моята работа.
Много ни е празнично например, когато гледаме “Хитър Петър”. Това е един тематичен обяд. “Записки по българските въстания” ми е един от любимите филми. Когато завали първият сняг и сядаме да обядваме, Диди винаги ми пуска “Капитан Петко войвода” и глътката червено вино има абсолютно различен вкус. Много обичаме “Москва не вярва насълзи”, както и друг руски филм - “Жесток романс”. “Дами канят” също ми е любим, както и “Гладиатор”. Обичаме още всичко, свързано с Римската империя, особено около разпада й и налагането на християнството. Гледам и всички филми, направени с помощта на най-новите технологии, особено важен за мен в това отношение е “Трон”, разказва още Гущеров.
Няма как да скъсам с Ламбо, тъй като с Чичи, както аз го наричам, си имаме дългогодишно приятелство. Както и с моята ятачка, неговата съпруга. Това не са отношения на партийна основа.А що се отнася до БСП, важното за мен е, че изобщо излязох от този модел на политика и обществени отношения, защото той е изчерпан. Светът навлезе в нов етап, с нов тип организация на отношенията, но това трудно се проумява от повечето политици, защото се иска фундаменталност в познанията.
Не съм толкова богат. Нямам излишни пари. В тукашните представи олигархът е човек на бизнеса, влияещ върху политиката, задължително е богат крадец, мошеник и дебел. И има няколко млади любовници. Това нещо е страшен тъпизъм, който показва мисленето на много политици и журналисти. А олигарси всъщност са участниците във властта чрез представителна демокрация.
Процесите в България са винаги следствие и е смешно да се създават групи и центрове за излизане от кризата. Изцяло сме зависими от процесите в Европа. Прекият бизнес в България, разбира се, е силно засегнат от това, че спадат обемите, активността. Но пак казвам, тези процеси са много по-дълбоки. Кой спечели след края на студената война всъщност? Не отприщи ли това още повече социализацията на икономиките в Западна Европа, довеждайки ги пред крах? И Европа, и България вече не издържат на социалния натиск върху плащанията. Събитията в Англия не са местни събития. Противоречията във Франция не са си техни проблеми. По-различно е в Арабския свят, но общ е стремежът към промяна на системата, която вече не работи. Това много ми наподобява разпада на Римската империя.
Целият период до моето участие в НС е бивш.Моментът, в който съм бил в парламента, пък е само един семинар за обществените отношения, абсурдността и изчерпаността на този тип демокрация. Сега съм в същинския си и съществен период. Това, което правя и в сферата на изследванията, и на приложносттта на този продукт, е толкова голямо, толкова значимо за мен, че другото ми изглежда някак си нереално.
На обира на пари и бижута не смятам да му обръщам голямо внимание. Това е просто изблик на нравите, които все повече се утвърждават в България.
Чувствам омраза към себе си! Пълна омраза! Щом човек нещо е постигнал, задължително е или крадец, или мошеник, или получил куфари, но никога не се замисляме дали пък няма друго знание, друго образование, квалификация, други ценности и житейски опит. И тъй като политиците се изчерпаха и дори турската тема на националистите вече не е актуална, сега и сред пенсионери, и сред млади, и сред журналисти, на средната класа най-вече се наслагва една антинагласа. Задължително се търси нещо негативно, отвратително, нещо клюкарско и просташко. Дъгата на целия политически спектър се слива в една обща политическа злоба. Този свръхвулгарен популизъм според мен може да доведе до катаклизми - една нова революция, нов псевдосоциален лидер, който ще национализира всичко. Може да се роди Ивайло Свинаря и колелото на историята да се завърти наобратно!, твърди Гущеров.
